Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1912_08_15 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1 9 1 2 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО15-21 август 1912 г., Съборни беседи, Велико Търново

Съборни Беседи Велико Търново

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Донка

Донка

    Отличен работник

  • Модератор
  • 122 Мнения:

Публикувано 13 март 2011 - 20:10

От книгата "Веригата на Божествената Любов  1903 –1915",
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007
Книгата за теглене PDF
Съдържание



ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

1 9 1 2 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО




15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА




Тази среща и тази година стана в Търново. Поканите за срещането са отличаваха тази година с това, че бяха написани само с инициали и по форма еднакви за всички. Забележително беше и туй, че не се изпратиха по пощата, а бидоха натоварени неколцина от братята да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха вече разнесени. При откриване на срещата, 15 август, ден Св.Богородица, времето бе ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Събранията ставаха в миналогодишните места ― колибите на Ан. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария.

От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив.

И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха:

от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;

от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови;

от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови;

от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев;

от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов;

от Шумен: Цани Боздуганов;

от Айтос: Георги Куртев;

от Ямбол: Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров;

от Сливен: Димитър Добрев;

от Казанлък: д-р Хр. Дуков, Славка Дукова, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Хр. Тончев;

от Панагюрище: Боян Боев;

от Пловдив: Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Тлъстее и Дечко Милев;

от Стара Загора: Панайот Ковачев;

от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев;

от с. Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник).

Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.

Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:

Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.

Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави:

— Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред небето и затова трябва да се събудим.

Днес присъствуват много наши братя. Присъствува: г-жа Казакова, д-р Миркович, Йоан Рилски, Паисий; после имаме представители и от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. и всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. И ако не стане нещо от онуй, което желаете, вашата опърничавост е причината на всичко туй.

Не сте само вие, които сте викани. Викани са и множество други и всички съвокупно образуват съвременния Ерусалим. Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на самоотричане и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и е един много голям работник: всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното.“ Той никога не е присъствувал така, както що тази година присъствува, защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми — само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон. Примерете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате.

Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.

В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави:

— От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.

Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени.

И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека.

Сега, вие трябва да употребите тия уроци — Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази: той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот.

Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.

Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4

Някой човек казва, например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.

Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими; също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел.

На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. И често пъти някои разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например, тялото на Йоан Рилски има известен обем, но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло, а духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползува от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът — чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят; чрез тялото ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, па каквото и да е то. Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи, на такъв липсва краската, която му е необходима.

И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.

Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни.

Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов.

Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.

Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем. само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие. Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича.

Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.

След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта.

А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.




16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК




Днес заседанието се започна в 10 часа сутринта. Времето намръщено и дъждовито. В заседателната стая влязохме наредени по датата на повикването. След молба с „Добрата молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: „Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на земята.“ По нататък г-н Дънов каза:

— За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте!“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието.

По нататък имаме виолетовата краска. С нея се извърши спасението на человечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението тоже може да се причисли към виолетовата краска. Почитта също. (Чете съответствуеащите стихове за краските.)

Аметистовата краска — тя е Духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е тоже краска на смирението. (Чете подходящите стихове.) Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви и тия страдания ние не можем да избегнем. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта също принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие. (Чете) „Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява умственият човек, а Израил — чисто духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет пръста, а за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използува по-ниския живот, за да го предаде на по-високи вибрации. Всякой се чуди, как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение щом не е заченат с нищо, той се чувствува нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенствуваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа — зло и добро — ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Като дойде Християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка. Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух, според нашата възраст: гащите ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят. Същият закон е, който действува в природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат до там, гдето е определено. За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното.

В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва.

Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ. И от чисто Негово становище у вас трябва да се пръкне, роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнанието, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света.

Правиш добро някому — не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме.

И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително, мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се.

Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали!“— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин.

Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.

Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в шест часа.

ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.

Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“.

Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи:

— Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.

След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:

Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? — И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов.

Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други — в дърветата; но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, Който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемеме.

Господ е, Който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, Който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което още направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!“ Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай изпраща своите лъчи на живота. Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече — това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни юхожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с небето и следователно — полезни за България. И когато се молим: „Да бъде волята Божия!“, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за България, но и за всички да бъде полезна, даже и лично за теб, който така се молиш. Ние като въглен трябва да се запалим.

Аз мога да ви говоря на два езика — на някои с прост език, и на други с научен, защото на нас ни трябва една гимнастика за ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме. Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем истината. Така около Исус Христос имаше 12 души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи — от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и спъваме Царството Божие без да знаем, като възприемаме възгледи, които ни само вредят.

Християнството е дълбока мистична школа и в нея ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства. Те са наистина потребни в живота, също както са потребни за дърветата плодовете, но има винаги условия и причини. Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..“ — Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги върху нас и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действуват. Когато например искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч. Затова твърде уместно е едно наше старание да можем да упознаваме коя именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме коя именно мисъл е отрицателна и коя положителна, нужен е опит.

Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам, но няма да сторя това дотогава, докато не можете да унищожите една лоша мисъл у себе си. За мен не са важни доказателствата — аз не искам доказателства да прославям себе си. Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самаго мене; защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие в друга, а докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се управи, защото в същност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е“, а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът. Но аз ви желая на всички да отивате и вървите в пътя, който аз ви препоръчвам, защото само тогава ще може да се ползувате от упражненията, които ще ви се дадат посредством четивото на даваните стихове от книгата Господня за лъчите и краските.

В нашето общество са три закона, които ни свързват: първият закон е: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, воля, душа.“ Вторият е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“, а третият — „Да бъдеш съвършен, както Отец Наш е съвършен!“. Тия са трите закона, на които почива всичко и нас тук нищо друго не ни свързва, освен този закон.

Във всичките ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божествената любов аслъ го изисква да понасям всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор, аз се ползувам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им.“ Ето на, тая е силата, в която аз се държа.

Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената любов, която работи върху нашата душа. И докато действува Бог, всичко върви на добро; докато напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действува. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се улегчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например, виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си, а ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего Еднороднаго, а като знаем тази именно любов, тогава ще се ползуваме и като принесем тази любов на тези гладни хора, ще се ползуват и те, и други. И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато види Лицето Му — Лицето Божие — това го прави да изпада във възхищение. Всичките мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос казва на своите ученици.

Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното подигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото.

Сега, едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби и без да щем изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някогаш кармата му като назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже и да желае и иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че ида, че настъпва нещо важно. Та вие сте между този народ, за да работите за неговото подигане и спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние сме длъжни да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помага да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място.

Този път, по който вървим, ни изпитва — изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо. а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват, Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават.

Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова. ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето подигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества.

И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни. „Трудно“ и „лесно“ е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.

След като изпяхме „С нами Бог“, каза ни се от г-н Дънов, че събранията ще продължат утре в 10 часа сутринта и че след вечеря днес, в 9 часа, ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година.

След вечерята в 9 часа, събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза:

— Между вас има тук неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви — добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го следват и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие; истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина щото Черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не изправите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода; тогава дайте и мене свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мене, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния свят (мир). С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и вас си.

Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. Затова решете в себе си какво ще правите — това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Ще искам от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната Верига, а тогава няма и да има никаква сръдня. Когато влезете в съприкосновение напълно с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре. Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си замина; а бих могъл да остана за още повече години, само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам. Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида, но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма.

Вие сега гледате на работите мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и чувствувате, само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си и тези няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили. Защото това, което нас ще подигне, то е истината и самата истина — никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мене. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята и мир с небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная: с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте?

А за мене пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа — това е всичката моя задача и ако сполуча, добре, ако не сполуча, пак добре. Един человек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате за повече работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Затова, подигнете се като хора разумни и благородни. Желанието ми е да изчезне дисхармонията във вас, която причинява редица пакости. Така по причина на ланските недоразумения и свади, почина зетят на г-н П. Тихчев, замина детето на г-н Н. Ватев и се ослепи детето на г-н П. Дойнов. Виждате, значи, печалните резултати и това още повече нека усили у вас желанието да се изглади неприятността между вас, защото това е, което спъва и мене. И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 год. аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото, освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стожание5 ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия6 около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие, може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната — отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. А за всички последствия мене ме държи небето отговорен.

Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.

Тук се споменаха имената на тия, които са скарани и пр. Подир известни обяснения настана помирение и г-н Дънов продължи:

— Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България — присъствува и в този час тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа. Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в невидимия свят съдействува в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо. Работниците в България са определени и аз искам да се ползувате. Тази година изключително ще работим за вътрешното укрепване на Веригата. В Арбанаси ще направим нещо от рода на колонии и приюти.

Каза се, че от утре ще започнат нашите бдения в тайната стаичка, и то от 7 часа напосле, цялата нощ.

След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ.




17 АВГУСТ, ПЕТЪК




Събранието днес се продължи в десет и половина часа сутринта. Господин Дънов каза:

— Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него.

Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане. За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж.

Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни): Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата. На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови.

Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи:

— Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може и да присъствуваме на такива събрания по 7 дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъствуваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто християнско гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вътре или вънка. Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания.

Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволствува от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора подигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“. Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения.

Така от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима: двама — това са двата полюса — положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим.

По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.

Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда.

През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир.

Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата. Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате.

Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас.

Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци.

На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:

Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата.

В шест и половина часа подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово:/i>

— Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу.

Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим.

Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, от Горе ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото.

Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични.

И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота.

След като изпяхме „Господи мил, с нами буди“, г-н Дънов продължи:

— Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този кошмар на вечния живот. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, от гдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най-силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например, тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук на земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност.

Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото. Обаче, след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите.

Вие не се плашете от лошите духове — и те са същества, искат да живеят. Често пъти и те са базиргяни9 и искат да живеят както хората от тоя свят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем.

Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа?“ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите. Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси.

Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат. Вие знаете ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идете да я изпълните. А пък другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили Египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го подигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност,изпортили сте я, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание. Някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много не. Най-после Братството ви изпраща между тоз народ, за да го подигнете. Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса.

Най-напред дойде Христос да помогне на тия ангели, които се оплетоха тук. И те са тия, които са се отказали да помогнат на человечеството и тези са именно ангелите, които за тая им вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на человечеството, а се оплетоха; но Той не дойде да помага на тия ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите. Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом; тия работи не са важни за вашето развитие.

В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го подигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се! Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като подигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете — в смисъл към греха, а да възкръснете към правдата и любовта.

В осем и половина часа вечерта се подкачи бдение — трима по трима, до 12 часа през нощта и се продължи на следващия ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно.




18 АВГУСТ, СЪБОТА




Събранието днес подкачи е 11 часа сутринта, защото подкаченото от снощи бдение се продължи. Господин Дънов каза:

— Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответствува, та да знаете в кой ден до каква краска да прибягвате, за да се упражнявате, защото всеки един ден съответствува на известна краска.

Тази година няма да постите, но в замяна на туй в петъчен ден няма никога да ядете готвено, а ще поминете с по малко сух хляб и маслинки. Само сутрин, на обед и вечер може да ядете чай с маслинки и то по един или по три чая. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост.

После, ще ви се каже реда на градовете, по който трябва да става молението. Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и да протекат благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък.

Тук нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят.

Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата.

Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски. Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответствуващите стихове. Най-първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате.

Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, а при това и много евтин метод, защото има и други, по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да се повторят. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимо са много прости. И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с Братството, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало. Но вие след св. Кирил и Методий сте пратени били да просвещавате този народ, обаче, като по-рано — както ви вече и казах — сте били в Египет, от гдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето — станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основа.

Аз имам връзки с вас; не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.

И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството.

Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство. Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път.

По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза:

— Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи.

Симеон Драганов:

— Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим.

Отговор: Да, вярно е.

На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори:

― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодействува, защото тя има по-голямо знание и мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ― Сатана, Велзевул.

Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после.

След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови.

Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза:

― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас.

Всички възкликват: „Амин!“

― Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови.




19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ




Времето — отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно.

Събранието се подкачи в 7 часа заранта. Господин Дънов каза:

— В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие.

Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува.

Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа.

После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот.

За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига.

Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем, защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи; затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат — даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието. Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде“. Ако това струваме, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по-голям труд, обаче, нека започнем с най-елементарните работи — именно, да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши приятели между нас. Не се плашете, че понякогаш някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и земат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно, тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза.

Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза:

— Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“. Ако земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението й? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!“ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем.

Сега, вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак.“ Значи, Христос ни извежда от подсъзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание.

На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците — именно, да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая — това е правдата; седемте светилника представляват седемте духа и представляват още живота, а трите светилника представляват Духа. Значи, Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа. И затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият. Между тялото и душата няма разногласие; няма разногласие и между тях и духа. Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на живота и затова хората не искат да губят тялото си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи, но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, Когото трябва да имате в себе си в трите елемента, а именно: в правда, истина и живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели Христос във вас.

От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте, те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне. Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. С тия наши братя като се срещнете, ще има да им разправяте много опитности, но и те ще ви разправят своите опитности, та като се събере цялото Братство, ще имате целокупната опитност в пътя Господен. Сега настъпва една епоха най-важна, та не трябва да изпускаме един от най-добрите случаи, който ни предстои. А сега, като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат вашите сметки, та като се изравнят те, тогава пак ще се гледа сметката на света, който, когато бъде съден, ще участвувате и вие. Когато дойдат мъчнотиите, те са само, които разкриват какви сме ние. Мъчнотиите са, които безпогрешно посочват изпълнителя на волята Божия. При мъчнотии често пъти вие усещате тази самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. Това не е една човешка хитросплетня12, а е Духът Христов, Който ни обединява с всичките наши братя. Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна.

Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго.

И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.

В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д. Голов, Т. Стоименов, Ил. Стойчев и Т. Бъчваров прочетоха следните места от Книгата Господня: Деяния: 2, 42-47; Йоан: 6, 47-59; 13,1-19; Матея: 26, 26-30; I Коринт.: 11, 23-32; Лука: 22, 14-20; Марка: 14, 22-25.

Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:

— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.

След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно.




20 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК




Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза:

—Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне.

Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи.

Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползува ли? Не, то ще ви ползува само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това — те започват много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне. Да, Истината за да се провери, трябва търпение; за да проверите истината, изискват се години. А вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“.

Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината.

Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете. Гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове. Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос.

И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух.

Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?“ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!“, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи человеците да работят и се изплащат.

Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри чакат да ги повикат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да управим света. Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствувам за истината? И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствувате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват тоже за Истината.

В 6 часа подиробед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза:

— В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши.

Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце.

А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън.

Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят!“ Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света.

Със света ние не бива да вървим, не бива да искаме да изменим неговото течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга.

Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване. Но вие имате тия условия. Според мен, никога не бива да се ангажира човек за работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и от 20 кила падат. Никога да не ангажираме нашето време в непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, та на България ще потръгне като по мед и масло; а пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е, въпросът с Турция е вече въпрос свършен — тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което аз зная. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са, например, хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия. На България до 1914 и 1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове.

Сега, някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате.

Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири.

Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота. И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги от Горе се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи.“ Добре, но над всички министри стои Друг, Който ги направлява. Така говори се за някой си офицер, който като искал 40 дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската.

Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено от Горе и не зависи всецяло от вас. Защото един търговец си е наредил много добре работите, но през годината настава криза и питам тогава где отиде неговата сметка? Тук нека ви явя, че аз искам да опитам един закон как работи по отношение на материалните неща. Този закон е секретен, а от вас ще искам да изпълните това, което ще ви се продиктува. И този опит искам за вас да го направя, а за мене си не искам — мен парите ме спъват. Искам да употребим влиянията на зелената краска. Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимнообразие. Трябват ми измежду вас десет души, от които имам вече неколцина, да дойдат при мен, за да опитаме действието на закона. Дадена е привилегия в света да се направи този опит.

На зададени въпроси г-н Дънов отговори:

— Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, в умствено и в духовно отношение.

— Първото условие, което се иска при приложението на един закон, е голямо спокойствие. — Нито човек да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи.

— Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали?

На това питане г-н Дънов отговори:

— Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място. Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил.

— В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото на другите. Гдето любовта царува, там дяволът не идва, а любовта липсва ли, дяволът я замества.

— Важният въпрос е дали ние можем да бъдем жетвари и да помагаме един на друг. Всички сте в света и ще работите както Господ ви ръководи и учи; и за в дадени случаи ще избирате методите, които ви лягат. Но на първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто — себе си; а най- после, слушайте другите хора.

— Сега, след като се върнете, обърнете внимание на четивата, които се дават тази година и които, възможно е, да ви се дадат поотделно на всекиго. И законът постепенно ще ви се разяснява, защото сега колкото и да ви се каже, ще го забравите, та ще е безполезно.


21 АВГУСТ, ВТОРНИК


В десет и половина часа се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща. И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза:


— Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко.

— Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения.

Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.

КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА

Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:

След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има?“ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.

Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637)

1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.)

2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.)

3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.)

4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.)

5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.)

6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.)

7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.)

8 Главоче (диал.) — попова лъжичка (Бел. Ред.)

9 Базиргян (тур.) — търговец, търгаш (Бел. Ред.)

10 Черв (диал.) — червей (Бел. Ред.)

11 Меншество (рус.) — малцинство (Бел. ред.)

12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)


Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Велико Търново

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни