Jump to content

Recommended Posts

54. ОБЩАТА КУХНЯ

След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има?" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение.

През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителят нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти.

На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха.

Общата кухня и стола продължиха през време на цялата Школа дори и след това. А сега ще ви разкажа един необикновен финал, отнасящ се за онези сестри, които дежуреха по един месец в стола.

Имаше една сестра Шопова, която бе се записала да дежури с още няколко сестри в кухнята. Изминава месеца, но така се случва, че не идва друга смяна от доброволци-сестри, която да ги смени. Докладват на Учителя, а той разрешава въпроса така: „Рекох, нека сестрите да останат още един месец." Минава в дежурство и този месец. Да, ама сестрата е свекърва. Тя има снаха, която се казва Мария Шопова, която поема грижата за целия дом. Да пере, да чисти, да готви, да наглежда свекъра, който е намусен и несъгласен с това, че жена му е останала горе на Изгрева цял месец, че дори и втори месец. Положението долу в града става нетърпимо. Непрекъснато свекъра вече не само одумва, но и крещи, че домът е запустял. Макар че снахата се грижи за него по-добре от жена му, която в момента е дежурна по кухня на Изгрева. Минава и втори месец, но смяна още не-идва. Докладват отново на Учителя. А Той пак разрешава въпроса по своему: „Нека сестрите да останат и този месец." Започва третия месец, без смяна. Долу в града, в дома на сестрата положението е нетърпимо, макар че снахата се грижи за всичко и редовно посещава беседите на Изгрева. Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството. Идва и третия месец. Смяна не идва. Защо не идва никой не знае. Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце. Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил. Учителят я поглежда строго и отсича: „Рекох, сестра, ще дойде време когато ще искат да служат някои, но няма да има кому!" Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна. Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде възможност на свекървата да служи и трети месец на Господа. Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому!" И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек. И духовно гладни хора нямаше. Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си. Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия. Ето, това няма да се повтори никога в тази форма. Ще дойде време да искат да служат хората, но няма кому. Но Учителят е оставил един изход за учениците на Школата и на човечеството. Оставил е Словото си и всеки свободно може да го проучава и да го приложи в живота си. И тогава ще дойде до етапа на служенето. И като служи ще служи на ближните си и ще претворява словото на Учителя в живота както за себе си, така и за другите. А това е най-доброто служене към Учителя и към неговото Слово.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...