Jump to content

80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

След като се засели Учителя при Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66 и като мина известно време започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така почнаха събранията на ул. „Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 ч. сутринта. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя намираха Го там. Те научиха за събранията и идваха и броя на посетителите се увеличи толкова много, че даже и двора се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи.

 

В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на „Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Петко работеше в съда и като бързописец записваше речите на съдията, адвокатите и прокурора. Те записваха бързо, имаха си методи за записване и не пропускаха ако говора не беше дълъг или ако имаше паузи, то бяха улеснявани от това. Учителят говореше бавно, отмерено, тихо, но така, че гласът Му се чуваше с еднаква сила както отпред, така и отзад. Как ставаше това - не знам. Но се чуваше добре. После всички бяха в слух и никой не мърдаше и не шумеше. По-късно приятелите бързописци се събираха и сверяваха написаното и оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи на съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918г. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите.

 

Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов. Той го посети и онзи му показа, че пази протоколите на баща си, които лично ги е писал. Никола ги поискал да ги прибере за съхранение. Синът обещал и му казал след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Никола отива в уречения ден и час, чука на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал. Никола се оглежда и вижда на масата, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите. Никола ги прибира, защото знае, че те са определени за него и така те бяха спасени. Значи ние имаме оригиналните протоколи. След това Никола се разтичва, съобщава на близки и познати и организира погребението му. Ето това е един случай, за да видите как точно, стриктно е работил Димитър Голов при записване Словото на Учителя и как накрая се постара чрез сина си да бъде точен и изпълнителен, така както е бил винаги. Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на масата, така и сина му на леглото, който бе починал. Ето, така работи Небето.

 

По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в „Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква редакция. Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една дума. Имаше закон за стенографите: те подписваха декларация пред съда за точна стенограма. Така, че той точно спази всичко точ в точ. Веднъж Олга Славчева запитва Учителя, какви беседи и кои точно от беседите да се дават на интересуващите се от Учението. Учителят отговаря: „Сила и Живот" от първа до шеста серия, там съм изложил основите на Учението на Бялото Братство."

 

Започнаха някои да си водят записки от думите на Учителя. Видя се, че не всичко може да се запише. Тогава решиха, че ще им трябва стенограф. Извикаха баш стенограф, който беше главен стенограф на Народното събрание. А това беше Тодор Христов Гълъбов, роден 1870-1935 г. А от 1899 до 1923 г. издава учебници по стенография и е главен стенограф в Народното събрание, а от 1923 до 1929 г. преподавател по стенография в Софийския университет. А от 1924-1935 г. е директор на стенографския институт. Гълъбов беше много опитен стенограф. Той стенографира, дешифрира и подготви за печат три томчета, които излезнаха под заглавие „Сила и Живот" I, II и III серия. Бяха издадени на хубава хартия и за онези години са много хубаво издание. А сега едва ли някой може да ги отпечата по същия начин. По-късно излезна второ и трето издание с друг формат.

 

След него дойде Паша Теодорова, която беше ученичка на Гълъбов. Той я доведе. А след нея дойде Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Главна заслуга за обучението има Гълъбов, който беше открил курс по стенография, в който учеха Савка и Елена и след това се присъединиха към Паша и образуваха стенографското ядро, което почна да стенографира беседите на Учителя. След няколко години се яви и Боян Боев, след като го уволниха дисциплинарно от гимназията в Свищов, където бе учител по естествени науки, заради пропаганда на окултизма.

 

Той дойде като готов стенограф и се зачисли към тях. Аз също отначало се зачислих към стенографите понеже съм учил стенография още в гимназията и бях добър стенограф. Тъй, че се образува една група стенографи от 56 човека, които записваха отначало беседите. След това Учителят нареди веднага да се дешифрират беседите и да се напишат на пишеща машина. По това време се образува един комитет наречен „просветен", да се грижи за отпечатването на беседите. Но ще видите, че комитети работа на вършат. Там влезнаха братя интелигентни, които бяха с висока култура. Но все се явяваха между тях спорове, разногласия и работата не излезе тъй чиста и хубава както работеше Гълъбов. А това ще видите по изданията на самите беседи IV и V серия „Сила и Живот". След като се събраха около 20 беседи, инициативата взеха наши приятели, които имаха печатници в провинцията и те предложиха на Учителя да издадат еседите и Учителят се съгласи.

 

Боян Боев стенографираше отделно разговорите на Учителя с приятелите, частни разговори и той непрекъснато се движеше около Учителя и винаги държеше писалка и тетрадка. Голяма част от разговорите на Учителя на Рила, в Мърчаево, на Витоша и на Изгрева са от неговите стенограми и тетрадки. Той успя лично да дешифрира стенограмите си и така те бяха прехвърлени на пишеща машина. Чака се времето, когато те трябва да бъдат издадени.

 

Савка Керемидчиева записваше в определени дни и то сутрин рано, когато по поръчение на Учителя е ходила при Него, като Той й е диктувал материал, който тя издаде в една книжка: „Свещени думи на Учителя". Но тя имаше още материал, който тя не дешифрира и не можа да довърши. От нейните стенограми по настояване на един млад брат аз дешифрирах нейните стенограми и приготвих като продължение на нейната книжка още три неиздадени книжки със следните заглавия: Първа: „Думи на свещеното начало на живота", Втора: „Единната Любов", „Мисли за Великата Душа", Трета: „Трите образа на Великия". Това са заглавия дадени от Учителя, а за достоверност този млад брат ме накара да ги подпиша всички, за да се нае, че аз съм свършил тази работа и да докажа верността на този материал. Едновременно с това този млад брат ме накара да разчета и други стенограми на Савка и аз му предадох както стенограмата на Савка, така и разчетения материал. Това ще представлява един код за разчитане на нейните стенограми, защото те много трудно се четат.; Мога да кажа, че стенографите изпълниха своя дълг. Онези, които участваха в печатането на беседите на Учителя също изпълниха своя дълг. Онова, което остана неотпечатано трябва от едно следващо поколение да бъде извършено. И чак тогава ще може да се каже, че Словото на Учителя е отпечатано. Това е един дълъг процес и вече няколко поколения работеха за записване, дешифриране на стенограмите и отпечатване на беседите. Следващите поколения също ще работят. Има работа за всички. Пред вас са години, векове. Аз изпълних Волята на Учителя за съхранение, опазване и печат на Словото през времето, което ми бе определено от Небето. След мен също ще има определено време от Небето за печат. Използвайте това време и завършете тази важна работа. За ученика на Школата няма по-важна работа освен съхранение на Словото и претворяване на това Слово чрез живота на ученика в Сила и Живот.

 

Как се стенографираха и дешифрираха беседите? Всички стенографи присъстваха на беседите на Учителя и водеха пълни бележки, доколкото им бе възможно да запишат всичко, което говореше Учителя. Той говореше доста спокойно, но понякога много бързо и енергично и така течеше речта му като при разговор. На масата имаше четири стенографи, които седяха на една маса пред него долу, за да Го чуват ясно. Зад стенографите седяха слушателите. Обикновено и четиримата стенографи записваха едновременно една и съща беседа. Така че ако някой пропусне нещо, ще го запише другия. После, когато идваше ред да се дешифрира обикновено с това се заемаха един или двама човека. Единият от стенографите разчита от собствената си стенограма, но едновременно проверява изречението, което дешифрира и в стенограмата на другите три тетрадки, които са стенографирали другите стенографи и които тетрадки са пред него на масата. Това беше един труден етап. По този начин се изключваше да бъде пропусната някоя мисъл на Учителя незаписана или пък погрешно записана. Имаше ли нещо неясно в едната стенограма, проверяваше се в другите стенограми. Това бе къртовски труд на стенографите. Освен това дешифрираната стенограма прегледана и сверена от четири стенографни тетрадки трябваше да се напише на пишеща машина. Това беше буквалната стенограма. Такива стенограми има запазени и до днес. След това идваше следващия етап, подготовката за печат. Дешифрирането на беседите е една трудна работа, още повече че самите стенографи отначало не бяха още толкова обучени и не бяха свикнали да пишат така бързо и отначало пропущаха по някоя мисъл или непълно я записваха или беше малко неясна. Затова те работеха с тези четири тетрадки. След известно време те се усъвършенстваха. Работата беше огромна и впоследствие те си разпределиха работата. Паша се зае да подготвя суровата дешифрирана беседа за печат. Савка беше поела да дешифрира неделните беседи и Младежкия клас. Но това бе огромна работа, затова аз поех дешифрирането на беседите от Младежкия клас. Аз по моите стенограми дешифрирах беседата и написвах ръчно, защото аз не можех да пиша на пишеща машина. След туй ги давах на Савка, тя ги преглеждаше и ги преписваше на пишеща машина в няколко копия. Така аз подготвих и се издаде Младежки клас I и II година.

 

По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното копие не се дава на никого. То се запазва неприкосновено." По това време идваше някой при стенографите, молеха, настояваха, че плачеха да им дадат да прочетат някоя беседа или да си я препишат. Обикновено беше станало негласно правило стенографките да раздават разчетените стенограми да ги чете този и онзи. Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни възрастни приятели. И сега може да ги намерите там, ако те ги пазят. Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха. Ако намерите някои от тях ще бъде цяло чудо. Но едното копие остана неприкосновено. Малко преди да си замине Учителят Той извика стенографите и им нареди: „Първите копия от беседите, които не са издадени ще ги предадете на брат Борис!" Така нарежда Учителят и действително ме извикаха и ми ги предадоха, макар че не им беше много приятно. Те бяха свикнали всичко да се върти около тях и да бъдат център на внимание и изведнъж Учителят предава нещата на друг, който е извън техния център и друг трябва да движи нещата. А нещата се усложняваха от това, че аз живеех с Мария Тодорова под един покрив, а те бяха непрекъснато в съревнование помежду си коя да бъде първа ученичка на Учителя. А това водеше понякога и до конфликти. И аз като ги взех тези първи копия, първата ми задача беше да се грижа за тях, да ги пазя и да ги съхраня. Разбрах веднага, че едно копие може винаги да бъде загубено. Затова аз организирах веднага преписването на това първо копие след заминаването на Учителя. Когато съобщих на стенографите това мое решение, те се успокоиха и разбраха, че работата все пак ще преминава през техните ръце. Създадох обстановка: една хубава самостоятелна стая с удобства за писане и натоварих Елена Андреева да препише всички първи копия, които те ми предадоха и да ги препише в четири екземпляра. Значи освен оригинала, който имахме тя ги преписа в още четири екземпляра и плюс оригинала ставаха пет. Тогава аз разпределих тези четири копия в провинцията на верни приятели, които само аз познавах и които отговаряха пред мен, а не пред Братския и Просветен съвет, който имаше тогава. Тези приятели удържаха на думата си и ги запазиха въпреки гоненията, обиските и съдебния процес. До 1980 г. А след това дойде големия погром, за който ще разкажа в отделна глава. Те бяха откраднати, копията разбити и разпръснати.

 

Елена Андреева започна да дешифрира стенограмите и на останалите беседи. И отново ги преписваше в четири екземпляра. Това е една разчетена стенограма, така както е говорил Учителят. Тя работеше по същия начин като ползваше четири стенограми от една и съща беседа и ги преписваше на пишеща машина в четири екземпляра. Тези екземпляри ми бяха предадени и аз също ги прехвърлих за съхранение в провинцията като едно копие запазих в София за работа, което укрих своевременно. През това време Елена Андреева получаваше една минимална сума за издръжка, с която едва, едва покриваше нуждите си. Тя свърши една много хубава работа, много вярно и с хубаво чувство и с дълг към Учителя.

Редактирано от Ани
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...