Jump to content

75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

Това беше времето, когато бях обучавана на ул. „Опълченска" 66 и отивах редовно два пъти през седмицата. Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден. Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре". Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея прибавяше онова, което казваше. След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно Божествено. Човешкото начало казваше „Рекох" и подготвяше слушателя както и Словото, което трябваше да се изрече от него. След думата „рекох" излизаше Словото на Учителя.

 

На следващия ден аз отново минавам и пак същото ми се случва - седя, стоя, разхождам се в стаята му без да работя нищо. Така се повтаряше цели десет дни. Чак на десетия ден съм изпаднала в състояние на размисъл, че защо ме извиква Учителя десет дни подред и освен, че нищо не работя, но и му губя неговото време. Размишлявам и в това състояние на размисъл идва ми една мисъл някъде от пространството. Аз я хващам с ръка, дърпам я към себе си, вкарвам я вътре и когато исках да я прочета тази мисъл и да разбера какво означава и точно започвам да я разчитам като първолаче изведнъж чувам гласа на Учителя, който бе излезнал по това време на двора. Поглеждам през прозореца, той е на вън и се обърнал към мен. Чувам гласа му да произнася допълнението на същата мисъл все едно, че я чете оттам, докъдето бях я прочела. После дойде и произнесе цялата мисъл от начало до край. Поглеждам Учителя ей така, над мен още стои тази мисъл, записана и закована там високо, както на училищна дъска написана с бял тебешир. И таз добра, значи Учителят губи с мене цели десет дни, за да ме накара да добия една опитност, че светът на мисълта е свят на Светлините, а светлината е достъпна за светът на Любовта, който ме обграждаше и излизаше от Учителя, защото това всичко беше изявление на Божествения Дух. Та толкова струва това мое прозрение от цели десет дни. Но за мен беше израз на Живо Слово. Колко е труден достъпът до това знание за обикновеното съзнание на ученика. Трябва Школа, трябва школовка, трябва школуване. Трябват три неща: работа, труд и мъчение - това е пътят на ученика.

 

По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба. Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса. И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете". Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези поредни десет дни на обучение. А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня. Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и познание, дошло по такъв необикновен начин. Ето Учителят как обучава ученика.

 

Така бях въвеждана във вътрешната Школа на Учителя и започнах да схващам отношението на Учителя спрямо всеки един от нас, че то е строго индивидуално и беше отношение на Учителя към ученика. Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души. По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам". Затова много от големите опитности на учениците от Школата бяха някакси забулени в тайна. А той лично е криел от погледите на мнозинството добрите и верни ученици и ги е поставил по-настрани, за да бъдат запазени. По време на войната и на всички политически и исторически събития в България винаги до Учителя стоеше някой брат или сестра и именно пред тях Учителят изричаше не пророчества, а изричаше Съдбата на света. Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха, предаваха и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята. Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе предназначена. Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите. Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост. Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго определени хора. Това беше всичко скрито от погледите на другите и се пазеше в тайна. Когато чуех нещо такова, аз си казвах: „Ето, излезна още едно пълно, скрито гърне на Учителя на яве". Никой не се съмняваше в тези гърнета, в тяхното съдържание, защото и гърнетата не бяха на случайни хора, а всичко бе Истина за една епоха, през която мина цялата Школа.

 

Бяхме на една екскурзия зимата на Витоша, на 8 януари 1942 г. с група приятели от Братството в София. Отседнахме в една хижа, дойде време да си легнем и да заспим през нощта. Изведнъж ми се отварят ушите, вътрешните уши и чувам как Учителят диша, като че ли не спеше. Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си тяло. Това изкачване продължи доста дълго и колко повече се доближаваше до края на изкачването, толкова Учителят дишаше по-често и по-дълбоко. Накрая като че ли Учителят стъпи там където трябваше и каза на глас: „Най-после се изкачихме на върха". Аз бях седнала и наблюдавам Учителя, а той бе също седнал като че ли се беше отърсил от нещо много мъчително. Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър успех за всички. Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава. Разбрах, че Учителят имаше вътрешни изпити, които трябваше да разрешава. И Великите Учители имаха изпитания в области, в които ние бяхме невежи. Но смятам, че едно от най-великите изпитания на Учителя това бяха учениците в Школата му. Онези, които бяха около него и с които работеше, а те бяха пълни с несъвършенства и непослушание. Ние му бяхме истинските мъчители, а той ни изтърпяваше с Любов.

 

Аз съм при Учителя на разговор,

 

„Изпита си ще издържиш добре. Ти сега ще учиш. Чрез учението ще се освободиш от това състояние. Ето на, толкова души искат да ти помогнат. Вътрешното ти състояние зависи от тебе самата. Там ти си господарка." „Учителю, аз зная, че нямам вяра." „Ти не че нямаш вяра, но нали затова сте дошли в Школата да се учите на вяра.

 

Сънищата, които преминават нощно време показват влиянията през които ще минеш през деня. Това са неприятелите, от които трябва да се пазиш. Съмненията доникъде не довеждат. Човек във всичко може да се усъмни. А тези, които вярват, никога не са се излъгали. И да ги излъжат - пак печелят. Блажени верующите."

 

„Учителю, не ви виждам от известно време." „То е временно състояние. Денем слънцето грее и човек вижда, но е разсеян, защото има много неща, които да му отвличат вниманието. Нощно време светлината е малко, но човек е по-съсредоточен.

 

Искаш да се явиш на целият изпит, а съществата ти кажат: „Не можеш да се приготвиш". Ти повярваш и решиш да се явиш на половината. Съществата пак ти казват: „Няма да успееш". Ти повярва и реши да се явиш само на френски език, а те продължават да ти казват: „И френски не можеш да издържиш". Е, като не можеш и френски да вземеш ти си един за нищо негоден човек. Ако така ги слушаш, на какво ще се обърнеш."

 

След като ми говори Учителят аз преживях една вътрешна борба при него и реших да се смиря и да приема всички мъчнотии, които ми изпрати Бог с вяра и смирение. Да не роптая вече и да слушам. Аз бях в едно потиснато състояние, когато всички външно беше за мене 99 процента лъжа. Учителят като схвана състоянието ми, каза: „Хубаво, хубаво". После ме погледна насърчително, мислено разбрах това: така трябва да работиш и ще издържиш изпита си.

 

След това той гледаше с очи да повика Савка и правеше вид, че се страхува да произнесе името й пред мен. После ми каза с един много обикновен тон: „Савка чакаше". Аз вътрешно бях толкова силна, че напълно схванах какво е отношението му към нея, че външно те са 99 процента лъжа, както и отношението му към мен е също 99 процента лъжа. Затова ми беше безразлично дали Савка ще се гощава при него или не. Отидох спокойна и я повиках. Разбрах сега, че телесните желания у човека са 99 процента лъжа. Те нямат никакво отношение към самия човек. А мои желания са желанията, които изпитвам под лъжичката - те са 99 процента истински. Това го каза Учителят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...