Jump to content

76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ


Recommended Posts

76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Заварихме старите братя и сестри около Учителя, които го пазеха ревностно от света и от себе си. Но когато нахълтахме ние, младите, нещата се промениха, особено когато видяха, че той предпочита да работи с нас. Та ние бяхме дошли за Школата от 22 години, а пък те бяха дошли, за да я подготвят. Всяко поколение си имаше своя задача. Ние, младите имахме нееднократно сблъсъци с тях. Не веднъж съм ходила при Учителя, за да споделя своите наблюдения за тях. Каза ми: „Те живеят още животински живот". Аз изтръпнах, как така животински живот, нали бяха вече около Учителя, нали се молеха, нали слушаха беседи, нали бяха станали вегетарианци, бяха престанали да пият вино и ракия и бяха още от самото начало на века с него? Тези неща ме вълнуваха много. Като схвана мисълта ми, той продължи: .А че в този живот те приеха идеята за вегетарианството и че станаха вегетарианци - това съвсем не е малко, дори е много." Разбрах, че те бяха стигнали дотук. Всяко поколение имаше свой връх на изкачване и свое време, за да се прояви с онова, което бе научил. Наблюдавах ги как те идваха като личности, носеха в себе си всичко онова от една минала епоха на личността и идваха като търсеха първите места при Учителя. По този повод той ми каза веднъж: "Всеки един от тях се определя сам още от вкъщи, когато идва към салона кое място иска от мен. Аз приемам мисълта му и му давам съответното място. Той седи доволен и мирува, за да мога да си върша моята работа". Да, Учителят задоволяваше човешките им желания понякога, за да не пречат на Божествената работа. По-късно той сподели: „На старите сестри трябва да им се говори непрекъснато. Те живеят със своят животински живот. Трябва да остане баластрата настрана, а пясъка да се отсее също настрана. С пясъка ще зидаме и ще мажеме онова, което строим, а пък баластрата също ще я употребим, за да правим с нея бетон. Така че всичко ще употребим, но всяко нещо за мястото си и всяко нещо за времето си". А да знаете какви личности бяха те и не се даваха току тъй - бяха пратеници на онзи стар свят и носеха всичко у себе си. Не бяха случайни хора. Около Учителят нищо не беше случайно и всяко нещо си идваше точно навреме и заемаше своето място. Те имаха своя специфична задача, бяха поколение преди нас и трябваше да подготвят един път, по който ние щяхме да преминем по време на Школата. Един път Учителят ми даде една плетена дрешка и ми поръча: „Иди и я закърпи". Аз я закърпих, но това беше плетиво, изплетено на ръка, взех подходящ вълнен конец и така я заших, че бримка по бримка я хващах, все едно, че я заплитах отново. Занесох я на Учителя закърпена. Той после я показал на старите сестри и им я дал и казал: „Тази дрешка е закърпена, огледайте я и намерете има ли някакъв кусур и добре ли е закърпена". Взимат старите сестри, слагат очила, оглеждат оттук-оттам, но не намерили кусура и я одобрили. Но той не им е казал кой я е закърпил. Ако беше споменал, че една млада сестра я изкърпила щяха да търсят с часове недостатъци. Ако беше споменал моето име щяха веднага да измислят нещо, толкова бяха настроени срещу мен заради дружбата ни с Борис и с това, че бях допускана от Учителя близо до него. Та той не бе им казал нищо, но на следващия ден ме вижда целият весел: „Одобриха я, харесаха я". Той искаше да направи опит с мен и с тях. С мен - сръчността и умението ми, а с тях - да дадат правилна оценка. Ако беше им казал, че това съм аз сто процента щяха да намерят грешка, защото аз бях млада за тях и бях също градска госпожица, защото ходех така облечена понеже майка ми ме обличаше тогава, а баща ми ме хранеше.

 

След година Учителят направи същият опит като ми даде да закърпя два скъсани вълнени чорапа. Огледах ги - трябваше или да се наплетат, или да се зашият. Запитах го дали да ги наплета с игли чорапите или да ги зашия. „Заший ги." Върнах се у дома и си играх с тях дълго време. Намерих подходящи вълнени, дебели конци с подходящ цвят и прекарвах ту надлъж конец по конец, ту нашир, така че стана една плетеница все едно, че чорапа е бил наплитан. Занесох чорапите, а той след това ги беше предал на старите сестри и питал: „На една сестра дадох тези два чорапа да ги зашие, но тя попита дали да ги наплете, но аз й рекох да ги зашие. Вижте добре дали ги е направила както трябва и каква оценка ще й дадете". Разчу се, че Учителят е дал такъв изпит. Да видите тези стари сестри как се развълнуваха, как се потяха, как им трепереха ръцете, когато прехвърляха тези два чорапа, за да ги оглеждат оттук и оттам. Трябваше не само да си кажат мнението, но и да дадат оценката. Като гледах как се мъчеха аз си спомних също, че и аз така се мъчих единия ден да закърпя единия чорап, а другия ден - другия чорап. Ако бих ги плела щях да ги изплета за два часа, а ги кърпих два дни. Накрая единия чорап получи оценка много добър 5, а другия чорап - добър 4. Учителят ги запитва: „А от двата чорапа общо каква е оценката?". Погледнаха се сестрите и изведнъж извикаха: „Много добър". Аз мълча, мълча, после се отделих, отидох в страни и заплаках. Плачех за оценката, която ми бяха дали, плачех, че Учителят ги беше прекарал през този изпит, за да им покаже, че човек в Школата се оценява според онова, което може сам да направи и изпълни. Плаках целия ден, един път от радост, втори път от това, че тези, които не ме приемаха и отхвърлиха накрая ме признаха без да знаят и плачех затова, че Учителят ме пое и ми показа пътя в Школата. А пътят в Школата беше скрит и покрит за любопитните очи.

 

Спомням си друг случай. Намирам се пред Учителя и разговаряме и изведнъж леко се навежда, посочва с пръстите на дясната си ръка към сакото ми на костюма, който бях облякла и каза: „Ех, ех, Марийке, тук има едно петно". Но с един такъв тон, с една такава загриженост, като че ли за него това беше най-важното в момента и най-важното в моят живот. Аз поглеждам пръста му и забелязвам едно малко петънце на дрехата, което го нямаше преди да тръгна за Изгрева, вероятно го бях получила по пътя. Не обърнах внимание от какво, но то беше едно малко, едвам забележимо петънце. Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на характера ми. Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища. Но с онези, които бяха внимателни с мен, аз също бях любезна. Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и студена вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя. Но то не се маха със сапун и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя. Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна. Тук има думата Учителя.

 

Аз съм при Учителя на разговор.

 

„Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах. А за физическото ти тяло ще ядеш три четвърти от храната, която си определила, а като остане една четвърт - ще спреш. При занятие правилното е: най-напред се проявяват у човека тези способности, които са най-развити. Например, започнеш да четеш, а ти се досвири. Ще идеш половин час да си посвириш. Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи.

 

Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят. Няма търпение да дочака докато й ушият и останалите неща. Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят. Затова трябва човек като се роди у него едно желание, да чака да се реализира цялото - да не бърза. Той да си работи спокойно. Човек сам трябва да живее в света и може да расте само когато е сам.

 

Слово значи разумност. Има граматическо произношение на Слово. Когато кажеш, че ще учиш и учиш - произнесъл си Слово, а когато кажеш, че ще учиш, а не учиш - говориш граматически.

 

Ти си лакома на очи. Този дух на лакомство е живо същество. Като му кажеш, че не бива, ще разбере. Но ако покажеш слабост, няма да те остави. Ще си затваряш прозорците на такива духове,"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...