77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

[RPX]

77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък.

 

От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя. Да се чудиш от къде накъде жълт котарак. Едва ли в София имаше такъв жълт котарак. Но ето всички забелязахме този котарак и той имаше привилегията винаги да бъде около Учителя, въртеше се около него или в стаята му или пред приемната, в салона, но винаги се движеше около Учителя, зад него или го обикаляше. Забелязахме, че той има тази привилегия да бъде винаги около Учителя. И започнахме да го ревнуваме. Защо ние не сме на мястото на този котарак та да бъдем тъй близо до Учителя. Най-много се дразнеха „слънчогледите", онези сестри, които винаги стояха прави и чакаха да се появи Учителя само, за да го зърнат и това им стигаше. Второто нещо, което забелязахме, че котаракът непрекъснато върви след Учителя, следваше го по полянката като телохранител, движеше се или на една крачка пред него, леко в страни в дясно, или една крачка зад него, но пак в дясно. Върви с Учителя непрекъснато. Това ни озадачи и започна да ни безпокои, че този котарак взима част от нашите привилегии. Обикновено като тръгвахме с Учителя по полянката ако беше само един придружител, ще мине от ляво на Учителя, защото от другата страна котаракът върви отдясно с вдигната опашка и той има законно право там да се движи. Що за котарак и що за право? Идваше ми да отида и да го ритна ей така, че да отхвърчи в гората и на котарак да ми стане. Вероятно и на други е минавала същата мисъл като при мене. Но когато бяха повече приятелите около Учителя и се движат по поляната гледката бе необикновена - от лявата страна на Учителя вървят двама, трима, четири ученика, а от дясната страна върви котарак с вдигната опашка и заема мястото на необикновен човек, като че ли има своя собствена пътека до Учителя и никой не можеше да се нареди до него. Той измяукваше по един особен начин и направо ни парализираше. Тази тоналност на гласа му беше необикновена. Той не позволяваше да бъде нито изблъскан към Учителя от никого и се движеше на половин метър от него или пък да бъде прескочен, или изместен на дясно. Той винаги реагираше като измяукваше по особен начин в такава гама и ние потрепервахме от гласа му. Разбрахме, че беше котарак на Учителя и котарак с привилегия. Накрая в един ден всички забелязахме тази негова привилегия, всички ахнахме и се учудихме. Разбрахме, че тук има нещо и то така не е без нищо, но не беше дошло още времето да разгадаем тази загадка. От както се яви котарака всички дрязги между нас веднага изчезнаха. А това се отнасяше за цялата група от пет сестри, които влизаха в онзи първи опит на Учителя да се образува духовна група от млади сестри, за да работят с Пентаграмата, за която ще споменем по-късно, а това бяха Паша, Савка, Миката (аз Мария Тодорова), Сотирка, Мария (рождената сестра на Георги Радев), а по-късно понеже тя напусна на нейно място дойде Елена хаджи Григорова. Та цялото съперничество между нас изчезна с появата на този котарак и той беше непрекъснато до Учителя, придружаваше го навсякъде и не позволяваше никой да се доближава до Учителя без работа. Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци. Беше недопустимо защото беше Школа на Любовта. И онзи посетител като чуе два-три пъти котаракът да измяучи, той ставаше и си тръгваше и не можеше да издържи на това мяучене. Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше. Така видяхме една скрита роля на този котарак. Та той стана голям проблем за всички и голяма задача. Всички предсказвахме, че това така не може вечно да продължи и искахме да се махне котарака, за да се приближаваме нормално до Учителя. Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак. Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци. Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя. Успях само веднъж да ги перна, те се отскубнаха и побягнаха. Успокоих се. Отидох и казах на Учителя. „Много добре си направила." Бях вътрешно удовлетворена, жълтият котарак остана, а другият черен, който беше дошъл да му оспорва първенството изчезна. По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.

 

Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак. Учителят го погледна и запита: „Къде си пострадал?" Чуваше се жално мяукане. На следващия ден котаракът почина и завърши трагично. Чудехме се как този котарак разбра, че Учителят е велико нещо, но се възгордя, че седи до него, престъпи окултния закон и накрая пострада. И накрая Учителят нареди на един брат да го погребе на Изгрева. Така всички разбрахме, че с него получихме няколко опитности и поучения. Тези поуки бяха дадени толкова сполучливо с него, че той спомогна на петте съпернички-сестри и им спести ненужни страдания, като омекоти атмосферата между тях. А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-писана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него".

 

Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана. Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея. Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди. Тогава ние си спомнихме думите на Учителя, че един от нас ще направи същото, Направи го. Но не само той направи този опит. Направиха го и сестрите, Някои се ожениха за мъже от света и след време прихождаха по някой път и беше жалостно да ги погледнем. Беше жалостна картина. Онова, което бе казал Учителя се сбъдна. Този котарак бе пример и поука най-малко за десетина ученика от Изгрева.

 

Аз съм при Учителя на разговор.

 

„Че съм те оставил, това е вярно, но ти си направила много крив извод като си мислиш, че съм те забравил. Представи си, че имаш една приятелка, която ти пише често. Случи се, че тя три месеца не ти пише и ти си помислиш, че те е забравила. Това е само едно твое самочувствие. Може тя да ти е писала и писмото не е пристигнало, може да се явили някои външни пречки.

 

Ти си дете и майка ти те е оставила, защото е отишла на пазар. А ти като си останала вкъщи плачеш и си мислиш, че майка ти те е забравила, Право ли е? Не е. Майка ти пак за твоя работа е отишла на пазар.

 

Всичко онова, което получаваш отвън - то не е твое. Твоите врагове ти го нашепват. И ако издържиш с вяра, Господ тях ще ги накаже. Това, което ти правят отвън, то е 99 на стоте лъжа. Това, което чувствуваш в главата си, в низшето съзнание - то е лъжа. Истина е само онова, което ще почувствуваш под лъжичката, то се нашепва от Духа и е 99 на сто вярно. Само един процент може да бъде лъжа." „Учителю, значи всичко, което възприема човек от вън е лъжа?" „Да, 99 процента е лъжа. Твоето състояние е едно самочувствие, което враговете ти го нашепват. То никак не е вярно. Не е вярно. Трябва смирение, смирение. На всички ви трябва смирение и вяра в Бога. Трябва непоколебима вяра в Бога. Разбираш ли? Непоколебима!

 

В света имат много по-големи страдания. А тука на Изгрева има какво да те крепи. Ти да се не смущаваш от това, че майка ти била болна. То е благословение за тях. Така трябва да гледаш. Ти гледай само да учиш, да изпълниш задачата, която ти е възложил Господ. Ти казваш: „Напуснал ме е Господ". Щом си жива, Господ не те е напуснал. Ако те напусне ти веднага ще умреш. Господ всякога мисли за всички.

 

Смирението е нещо вътрешно. То навън няма какво да се показва. Да стоиш сериозен и с приведена глава, то още не е смирение. Ти си бодър, весел, а вътрешно си готов всякога да отстъпиш и да го пренесеш. Всички ще преминат през страдание, те са неминуеми."