164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

[valiamaria]

164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети. На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден. Идва ред на Жечо, но през това време той се моли на Учителя мислено: „Учителю, помогни ни да ни се даде хляб". Жечо пристъпва, подава си билета и дежурния без да го погледне.удря му печат и му дава ежедневната дажба хляб. След него върви неговият приятел, но на него не му дават, защото бил си го получил. Тогава Жечо подава войнишката си шапка на първия си приятел: „Иди с моята шапка и ще ти дадат хляб". Нахлупва си войнишкото кепе на Жечо, отива и му дават хляб като дежурния изобщо не погледнал билета му. Връща се и носи хляб. А Жечо му казва: „Дай ми шапката" и после я подава на другия си приятел: „Иди с моята шапка да си получиш дневната дажба". Отива нахлупил шапката на Жечо и получава също дневна дажба хляб. Връщат се при Жечо и му викат: „Абе, каква е тази вълшебна шапка? И откъде я имаш?" Жечо се усмихва и отговаря: „Имам я от едно място и ми е подарък от един човек". Тримата ядат огладнели хляба получен чрез вълшебната шапка на Жечо.