Jump to content

166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА


Recommended Posts

166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките.

Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние.

Ако е денем Игнат записва. Ако е тъмно Игнат с фенер отива и проверява. По това време на Витоша има една зенитна батарея на германците, които обстрелваха самолетите. Когато е имало тревога през нощта те видяли светлина на наблюдателницата на Черни връх и помислили, че това е сигнал, който се дава на самолетите, за да се ориентират къде е Черни връх и къде е София. Самолетите пътуват нощем. България е планинска страна и ориентацията на самолетите в онези времена е била трудна. Сега техниката е друга - пилотите управляват самолетите без да се съобразяват дали долу под тях се вижда или не се вижда. Тогава германците отиват, арестуват Игнат и го водят в тяхната база, за да го разпитат и след това разстрелят. Към тях има и българска противозенитна част. Извикват офицера, който командва българската противозенитна батарея, за да присъствува на разстрела. Българският офицер се противопоставя и казал, че тук е българска територия и ще го съди български съд. Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил само своите наблюдения през нощта и го освобождава.

По това време Учителят е в Мърчаево с Братството. Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Мине няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: „Ами къде е Игнат Котаров?" Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така в разстояние на близо час разговора се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл на всички и като сноп, като прожекторен сноп да я насочат към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров.

След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя. Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!" Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...