184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ

[valiamaria]

184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ

Братските събори в Търново се придружаваха с големи противодействия от страна на официалната власт и от страна на свещениците. Не минаваше събор без инциденти предизвикани от духовенството. След събора в Търново идва при Учителя един свещеник и Му казва: „Ти заблуждаваш народа!" Учителят му отговаря кратко: „Не си прав. Не говори така, защото ще пострада главата ти". Свещеникът скача и размахва ръце. „Какво, Ти заплашваш ли ме? Къде е Божията Любов, която Ти проповядваш?" Учителят мълчи, обръща гръб и си тръгва. Свещеникът не послушва Учителя и продължава да хули Братството. След няколко дни като пътувал по влака за София, на един пътник като гледал през прозореца, му паднала шапката и той дръпнал ръчката на внезапната спирачка. Влакът спрял изведнъж, пътниците се въргаляли един връз друг, а този пътник слезнал от влака и си прибрал шапката. Идва кондукторът и глобява онзи, който е дръпнал внезапната спирачка без да има основателна причина. Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим. Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал. Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание. Месеци наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие. Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него.

След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте!" Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена. За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на страданието. Затова страданието на земята е един велик Учител на човечеството.