15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

[valiamaria]

15. пътят е отворен

Разправяше ни брат Тодорчо Стоименов, един от първите ученици на Учителя: „В живота си съм имал три съдбоносни момента, където Божият промисъл се е проявявал към мен."

Първо, на младини исках да се самоубия. Как бях дошъл до това отчаяно решение, не зная. Скептицизмът беше помрачил живота ми. Обаче Бог ме спаси.

Второ, отивам в Цариград, но паспорта ми не беше в ред. Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен симпатия, усмихна ми се и мина без проверка.

Третия случай. След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов. Брат Тодорчо Стоименов като целува ръката на Учителя, казва му: „Им желание да мина пеша през планината от Провадия до Айтос." Учителят му казва: „Пътят ти е отворен". Брат Тодорчо тръгва. Тогава 22-годишен, момчерлак, селяните го питат: „За къде?" „През Балкана за Айтос". „Знаеш ли пътя?" „Не." „Пътят е опасен. Тук местните хора не се наемат да минат. Като се загубиш, едва жив ще се измъкнеш от Аонгоза. А има случаи когато някои са загивали от глад или от разбойници. А ти непознат по-тези места, как ще се оправиш?" „Решил съм и ще вървя". Един селянин на около 35-годишна възраст, с приятна външност му казва: „Ела с мене!" Извежда го вън от селото, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки. А по пътеките чешма, по-ниско. Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще вземеш за горните. Гледай да не сториш това. Вземеш ли ги, ще се загубиш. Те са горски пътеки. Ти остави тояжката си при горните пътеки. Като се измиеш на чешмата, излез пак горе и вземи дясната пътека". Докато разговарят още, задава се талига празна. Селянинът пита каруцаря: „За къде отиваш?" „Отивам за ябълки и круши по селата!" „Може ли да вземеш в колата и това момче?" „Може, да се качва". Качва се брат Тодорчо, прощава се с добрия селянин и тръгват. А кучета, кучета, толкова много и толкова зли, че брат Тодорчо изтръпва като си помисли как би минал сам и пеша през тези села. Вечерта стигат до селото под самия връх. Тука ще се нощува. Селянинът оставя брат Тодорчо да спи в колата, а той спи под колата. Нощта прекарват хубаво. На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата. Помни съветите на селянина. Оставя тояжката си, слиза до чешмата, измива се, пийва от водата и пак се връща горе за тояжката. Взема дясната пътечка. Благополучно преминава планината и стига в Айтос.

Ако не беше този добър селянин, какво щеше да прави? „Благият Божий промисъл ме спаси!", казва брат Тодорчо. Но той помнеше и думите на Учителя: „Пътят ти е отворен!" Да, Бог всякога ни придружава и видимо и невидимо. Всичко ни съдействува тогава. Всичко върви благополучно, защото Божиите пътища извеждат на видело. Виделината свързва човека с Невидимия разумен свят.