Jump to content

Recommended Posts

20. ЛУДИЯТ КОН

Имахме брат в Търново военен, мисля че с чин капитан. Казваше се Никола Гръблев. Човек смел, пъргав, подвижен. Един ден трябва да отиде на гарата да приема стоки и товари дошли за полка. Тъкмо да тръгва за гарата, гледа на двора четирима войници развеждат един кон, толкова буен и силен, че не могат да го удържат. И други офицери са излезли да гледат, а фелдфебела мърмори: „Това не е кон, това е бяс. Кой може да го язди? - Никой.

Само яде на халос храната. Да остане на мен, ще го застрелям". Брат Гръблев казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва. „Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие!"

Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат. Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се усети коня, мята се на седлото. Войниците пускат коня. Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача.

После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня. Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня. Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но Гръблев това не знае. Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се. В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си. Конят както се е засилил, прескача жената, тя изпищява, а конят още по-лудо тича нататък. Наближават големия завой при моста, който е почти на 90 градуса. Вижда братът, че при тази скорост на коня няма да могат да вземат завоя и ще се хвърлят в пропастта. Братът затваря очи и извиква: „Учителю, загивам!". Разправяше ми по-късно брат Гръблев: „Усетих, че една мощна сила ни хвана, мен и конят и ни пови на завоя. Една сила от светлина, блясък, която ме ослепи. Като отворих очите си, конят си тича направо към казармата. Офицери и войници бяха наизлезли да гледат. Пристигнахме на двора, коня целия в пяна". Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват. А Гръблев мълчи смутен, объркан и благодари мислено на Бога, че е останал жив.

В това време сестра Иларионова е в София при Учителя. Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев!" Сестрата се учудва на думите му, но записва в тефтерчето си датата, часа, минутата и думите, които Учителят казва. След два-три дни в Търново сестрата се среща с брат Гръблев и го пита: „Брат Гърблев, на тази и тази дата, в толкова часа не Ви ли се е случвало някакво премеждие?" Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев!" „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията.

Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за спасението си. А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...