Jump to content

90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ


Recommended Posts

90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

През време на Школата имаше всички възможни положения, които човек може да си помисли или да измисли. Имаше и възкачване, имаше и падение. Споменахме, че Школата беше микросвят събран светът в едно със своите всички силни и слаби страни и всеки един от нас беше посланик, беше си връчил акредитивните писма на Учителя от онази страна, от която идеше, от прераждания, от онази категория духове, които представляват, от онова духовно поле, от което излиза и от онази категория души, на които беше представител. Та зад нас стояха сили, които бяха в света, които живееха и движеха света. Такава беше Школата. Това е увода за нещо много сериозно, което искам да споделя, но се чудя как да го направя, за да бъде по-безболезнено, но да бъде и по-точно така както се беше показало пред Учителя.

 

Досега всички духовни школи бяха само от мъже. Единствено сега се беше направил опит и се допуснаха жени. Този опит го направи Учителя. Дали беше сполучлив или не затова може да се произнесе само Учителя. Но той допусна жената в Школата, за която даде специална беседа „Новата Ева". Учителят започна от там, че началото на повдигането на човечеството започва с повдигането на жената. Трябваше да се повдигне жената, за да се повдигне и след това мъжа. Братът сега трябваше да подаДе ръка на сестрата, за да се изкачи на едно по-горно стъпало и след това да се повдигне жената в целокупната й изява, за да се повдигне и човечеството. Такава беше идеята на Учителя, но в Братството трябваше да бъдем по-равно мъже и жени. Но се измени всичко и сестрите бяха две трети от състава, а братята - една трета. И затова преобладаваше женския състав. Братята се насочиха към организирането, мъжката работа, а върху плещите на сестрите се изнесе домакинската част. Печатането на Словото се изнесе от братята, а пък тежката къртовска работа със стенографиране, дешифриране, редактиране, преписване на пишеща машина - всичко това се изнесе от сестрите. Братята някакси смятаха писането на пишеща машина за женска работа понеже беше трудоемка и понеже по онова време жените ставаха машинописки и смятаха, че това е женска работа. Когато ние влезнахме в Школата и бяхме млади в Младежкия окултен клас бяха приети шейсет души по равно мъже и жени. Бяхме непрекъснато заедно на Изгрева, на екскурзии и това предполага по-близко опознаване. Ама това бяха млади хора, че като започнаха да се влюбват едни в други и това беше един голям проблем за Школата и голяма грижа за Учителя. Много сестри се влюбиха в братята и така ставаше, че две-три сестри се насочваха към някой брат, но се случваше, че някоя ще се опари, ще заплаче, а след това към освободеното място пристъпваше друга да опита също, за да се опари. Братята се разглезиха от ухажвания и от толкова много жени около тях. Те ги приемаха външно като жени, макар че се обръщаха с думите: брат и сестра. По-късно много от сестрите се отклониха, ожениха се за външни хора, напуснаха Изгрева, но някои останаха верни, а други се изпозагубиха. На тяхно място идваха други и състава пак беше същият - две трети жени. Онези от братята, които направиха отклонение някои починаха, други напуснаха Изгрева, а на тяхно място дойдоха нови, за да попълнят състава от една трета. Този състав създаваше много проблеми, създаваха се възможности за много клюки и за чувствени увлечения в двете посоки. Тук на Изгрева аурата беше по-особена, тя предполагаше към един вътрешен възторг, едно вътрешно опиянение, едно възвисяване на душите и ние се пренасяхме нагоре във висините от неземна радост. Това го чувству-вахме от присъствието на Учителя и изливане на Божествения Дух към него. Това състояние на много хора позволяваше да се чувствуват като лекокрили птици, реещи се по небето и да кацват някъде на някоя стряха и да чуруликат и да чуруликат. Тогава излизаше стопанина на стряхата и ги приветстваше и накрая ставаше общо чуруликане. Така се създадоха връзки, които в началото си бяха чисти, невинни, пълни с блян. Но постепенно личността идваше да вземе своето си, раздвижваше се чувствения свят у хората, развързваше се и кармата и накрая идваше нечистото отношение на някого си и той опорочаваше всичко. Едни бяха разочаровани, други опечалени и имаше много, много сълзи. Когато се явяваха сълзите сестрите се приближаваха при Учителя, но те не се явяваха преди това, когато чуруликаха, за да го питат какво ще стане с тяхното чуруликане, а го питаха когато идваха сълзите. Учителят мълчеше, беше строг, но винаги и за всеки случай поотделно си казваше тежката дума и тя беше необратима, раздвижваха се съдби, развързваха се вековни връзки и винаги всяко нещо строго и отмерено той осъждаше правдата на всекиго.

 

Сега ще ви разкажа няколко примера от великото опорочение. И опо-рочението може да бъде велико. Някои от жените на Изгрева поискаха да се доближат физически до Учителя. Имаше най-различни примери. Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под леглото ми има една мишка и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората". Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши мишката, мишка е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи. А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки. Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под леглото се е завряла една от сестрите Мечеви. Лежи и чака. Какво ли чака тя си знае. Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод леглото, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места". Но тя не иска да излиза. Но като вижда машата как се замахва заплашително тя накрая изпълзява изпод кревата. "Какво правиш тук? Учителят ми каза, че има мишка под леглото." „Ами аз бях решила да видя какво ще прави през нощта Учителя." Ето ви едно обяснение. Тя беше една от онези така наречени „слънчогледи", бяха две сестри от Стара Загора и стояха по цели часове на двора, за да зърнат за миг Учителя.

 

Друг пример е случаят с Магдалена Попова. По едно време си беше втълпила в главата, че ще се жени за Христа и ще бъде невеста на Учителя. Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник. По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос. Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото.

 

А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири.

 

Още един такъв случай. Мара Граблашева отива и иска да легне на леглото му. Учителят излиза от стаята си. Тя ляга и лежи известно време. През това време Учителят изпраща един от братята да я измъкне от там. Станаха разправии за леглото на Учителя. Братът бе як и я изнесе на ръце, а тя риташе с крака и кряскаше. Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна. Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя. Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща. Но когато Злото и Доброто влизаха последователно в един и същи човек и неговите състояния се сменяваха като ветропоказател ту наляво, ту надясно, то става опасно и трагично. А тук на Изгрева времето бе много интензивно и тук винаги имаше онзи вътрешен вятър, който духаше и издухваше Сили, които служеха на Учителя и които воюваха срещу Учителя.Тук не всеки можеше да отстои и да не го издуха вятъра в неизвестна посока.

 

Във връзка с едни такива неприятни случки, които ви разказах и неприятни положения Учителят ме среща веднъж и казва: „Всички окултни Школи досега са се израждали в разврат. И сега има такава опасност." Аз стоях разтреперана пред Учителя, та ние всички бяхме от плът и кръв и като се оглеждах всички ние правехме опущения в личния си живот. Нима Школата ще се затрие и ще изчезне. Тези думи на Учителя са стояли винаги пред очите когато видя, че някои се залюбят и започнат да се водят за ръце. Винаги си припомням думите му, но това не може да се каже на всеки, а само на онези, които разбират. Ето един невероятен случай.

 

Имаше една сестра Бендерова. Тя започна да пише любовни писма на Учителя. Ще питате как е възможно, та това е кощунство. Каквото и да си помислите сега, но тогава тя пишеше любовни писма на Учителя. Веднъж ми дадоха да занеса на Учителя едно писмо, оказа се, че чрез мене дойде нейно любовно писмо до Учителя. Тогава аз не знаех това и му подавам вежливо писмото. Учителят протегна ръка, взе го с погнуса, скъса го без да го чете и каза: „Развратница". Хвърли го в огъня, то там изгоря и гледах как изгарят в огъня думи на кощунството. Така ли горяха в адски мъки прегрешителите, похитителите, осквернителите на всичко Божествено и на всичко чисто? Вероятно така изгаряха, но това беше за развръзката на събитията. Но сега аз стоях пред Учителя цялата разтреперана, ужасена и се разплаках и накрая излезнах навън. Беше ме срам, че аз нося също рокля, че съм жена и че женска ръка беше написала такова писмо на Учителя. Какво падение и каква низост. На следващият ден аз наблюдавам тази писателка на любовни писма да се приближава към Учителя, а пред нея той е любезен, отговаря на въпросите й. Аз виждам и разбирам, че той е внимателен пред нея да не би да я огорчи и с огорчението си една душа да напусне и да се отдалечи от Бога. Това беше най-важното. А другото по-второстепенното бе, че при огорчението си тя щеше да напусне Изгрева и ще се обяви като враг на Братството и понеже знаеше много неща за живота тук щеше да отиде и да бълва змии и гущери, които са в нейното естество на човешка и женска разюзданост. А тя като душа беше дошла да слуша Словото му. Ето в това бе величието на Учителя, че беше еднакъв към душите на човеците дошли при нозете на Всемировия Учител и пред Бога.

 

Аз съм при Учителя на разговор.

 

„Човекът, който е най-съвършеното творение на земята, колкото може да бъде благороден, толкова и ниско може да падне. Ужасни са пороците на човека. Той е по-лош и от дявола. Не можете да си представите какви злодеяния се вършат в света. Той може да те реже късче по късче, може да ти набива клечки под ноктите, може да ти извади езика и да го отреже. Как можеш да признаеш присъствието на дявола? Като поискаш да пожертвува нещо. Щом не дава, той е.

 

Човек трябва да стане еластичен като дърво, когато духа вятъра то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част дървото си приема за себе си. Някой път вятърът спомага корените да се забиват по-дълбоко в земята.

 

Човек не трябва да ходи по средата на реката дето вълните са най-големи, а когато е в реката да се стреми да ходи близо до брега дето е по-плитко и вълните са по-малки. Крайните положения не са добри.

 

Теб те преследват астрални същества, които виждат, че искаш да си заминаваш от този свят и казват: „Чакай, ти имаш да ни даваш. Трябва да си платиш". Трябва да се молиш, за да дойде помощ от Небето и да се справиш с тези състояния."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...