92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

[RPX]

92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество. А за духовното общество важи стократно. Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички. Някои от сестрите записаха във факултета по педагогика и литература и станаха учителки.

 

След като дойдох на Изгрева всички имаха точно обратното мнение за мене и те си го запазиха до края на живота ми. В света бях интелигентна и добре приета от моите връстници, а тук на Изгрева направо ме обявиха, че съм проста. Да не ти дава Господ неук и прост човек да те оценява, че си по-прост от него. Та тук това ми се случи и не само се случи, но се случваше до края на живота ми. Съдба на обречените да бъдеш между интелигентните интелигент, а между простите да бъдеш от прост по-прост. А най-болеше между простите да бъдеш според тях незнаещ и невежа, а това едвам се търпеше и трябваше да го изтърпя цял живот. Да, но това не бе най-лошото, но дойде време тези простите да си дават мнението за неща, които не разбира-и да се налагат. И тогава им възразявах, че не са така нещата, защото те са еди как си понеже лично Учителят ги е дал така, защото се основават на духовни закони. Като чуеха това те, простите скачаха и не ми даваха да изрека дума и да изкажа духовния закон и се развикваха: „Па ти много си се издигнала, че си стигнала чак до духовното. Остави на нас да знаем кое е духовно и кое не, а ти си гледай своята работа". Хайде кажете ми сега аз да си гледам моята работа, а тия неуките и простите да определят кое е духовното и кое не е. Как ви се струва цялата тази работа. Ще попитате ами какво е мнението на Учителя. Отидох при него и по този повод му се оплаках, а той ми каза: „Ами аз какво да кажа? Таквиз ми е дал Бог и аз ги търпя. Други няма. Учените, които бяха изпратени да дойдат при мен не дойдоха и останаха в света и затова Господ събра неуките, простите, клосните, сакатите и ги доведе при мене и аз да им бъда Учител. А учените, интелигентните останаха в света и той Светът сега им е учител наместо всичко това да бъде обратното - неуките и простите трябваше да отидат в света и света да ги учи и образова, а учените трябваше да дойдат при мен да учат духовното знание". Тогава се засрамих и се прибрах у дома. Щом Учителят и Бог ги търпи та какво оставаше за мен - и аз ще ги търпя.И търпях цял живот. А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки пътища от това по-голямо наказание няма в света. Всички се изтрайва, но да те яхне простотията и ти да й служиш това е задача за велики хора да я разрешават, а не за мен обикновената.

 

Та по това време започнаха да ме хокат, да ме хулят, защото се дразнеха, че има някой с друго мнение, което не само се различава от тяхното, но и показва, че някой може да е и над тях. Това ги вбесяваше и ме хокаха. Ще кажете, та нали това е школа на Любовта? Да, това бе школа на Любовта, но тя беше на Учителя тази Школа и той там изявяваше тази Мирова Любов и Космическа Обич, но за нас това беше училище, където всичко, което беше у нас, което носехме у себе си трябваше да го обучаваме и да го облагородяваме. Отивам по този повод при Учителя да му се оплаквам, че ме хокат за нищо и никакво си. Той ми каза: „Те ще те хокат, а ти ще им правиш добро, докато те се уморят и кажат: „Е, наистина Марийка е добра". Аз си тръгвам с едно ново познание за нещата около мене и за света, който ме заобикаля и си мислех, че всичко това сега точно на мен ли се падна да го нося и изтърпявам. Нямаше как, трябваше да го нося щеш не щеш принудена бях да го нося. Когато ме хокаха аз се смирявах, заемах най-малкото място, че дори и последното място. Учителят ме поглеждаше и ми казваше: „Ще се смириш, но ще запазиш вътрешното си достойнство". Та по това време един приятел беше отишъл при Учителя с молба да му повери някоя голяма окултна тайна. Учителят го изслушва и му казва: „Ами не искаш ли да ти кажа една тайна как да ставаш невидим за Злото и видим за Доброто?" Онзи брат мига, нищо не разбира, но после се досеща, че това също не е лошо като идея, защото той е очаквал друга, по-особена тайна. Накрая се съгласил и на това. Представяте ли си Учителят му предлага, а той стои пред него, умува, пресмята в ума си ползата и вредата от такава тайна, която Учителят му предлага и накрая решава, че може да се съгласи. „Съгласен съм, Учителю, дайте тайната." Учителят се усмихнал и казал: „Рекох, да се смириш пред Злото и да се смалиш пред Доброто". Братът седи, седи и нищо не разбира, а Учителят продължава: „Като се смириш пред Злото, то те оставя и си заминава, а като се смалиш пред Доброто, то в тебе Доброто посажда семената си и си отива. Така ще си запазиш кожата, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто". Хайде сега разберете тази философия. Ще я разберете само когато Злото дойде при теб да те смъква, да те натисне на земята, за да ти одере кожата, а като се смириш може да си спасиш кожата цяла целеничка. Ще разбереш този закон чак когато се смириш, когато се смалиш до земята та да станеш на пръст където Доброто да посее в тебе своите семена, за да възрастнат в теб, да покълнат и чак след време да даде плод. А дотогава ще търсиш окултните тайни вън от тебе, а те са в теб, а можеш да се добереш до тях само чрез знанията, които Словото на Учителя дава.

 

Аз съм пред Учителя на разговор.

 

„Учителю, понякога изпитвам страх от тези груби влияния, които са около мен." „Този страх е много отдавна у тебе. Колко пъти в миналото си си отстъпвала от убежденията си от страх." „От идеалните убеждения ли?" „Не само от идеалните. Когато човек го е страх той от всякакви убеждения отстъпва." „Учителю, какво е лекарството за страха?" „Само вяра. Непоколебима вяра. Сега няма какво да се страхуваш, късно е вече за страх. Кой каквото е направил ще си носи последствията. Който издържи ще се по-дигне на по-горно стъпало, а който не издържи - ще изостане в еволюцията си. Аз не съм видял по-безидеен народ от българския. Българинът се занимава само с материални работи, на никаква идея не може да служи. Идвате тука при мен на Изгрева и само материалното ви интересува. Само се одумва-те един другиго. Аз втори път между българския народ няма да стъпя! Никога вече няма да дойда между българите. Да не мислите аз за всичко, което ми направите държа сметка и то много точна сметка. Христос беше казал: „Докога ще ви търпя". Говорите за Братство. Братство - тука няма никакво Братство. Аз досега не съм видял братска обноска. Когато дойде Братството земята ще заприлича на Рай." „Учителю, а сега какво да правя аз?" „Вземи две кърпи в двете си ръце и играй. Българите да играя знаят. Ръченица играят хубаво, за това ги бива, но за работа не ги бива. А да работят за Бога и да се жертват за Бога изобщо не ги бива. Ето това е положението с българите -ръченица с две кърпи в двете ръце, играй и тропай по земята."