Jump to content

109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ


Recommended Posts

109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

В онези години на Школата поради разнообразният си състав както по пол, така и по образователен ценз, така също, че тук имаше представители на различни прослойки на народа ни и всеки носеше онова, което бе вложено в него и така всеки един ученик беше представител и посланик от онези среди, от които идеше.

 

Какви ли не хора нямаше тук и какви ли не неща виждахме, срещахме се и разбира се преживявахме. Всеки носеше в себе си вложени и вградени идеи от миналото и представи на една изминала епоха на човечеството, но всеки без да иска изнасяше тези идеи пред Учителя под една или друга форма, като че ли тези идеи искаха да се вместят в учението на Учителя и имаха като че ли право да се покажат и да се видят от всички. Но Учителят в своето Слово, в частни разговори и в опитностите на учениците точно и категорично ги поставяше на своето място. Всяка идея на своето място и на своето време. Никакъв компромис. Ако идеше от миналото и се явяваше под форма на някаква благовидна форма достатъчно приемлива Учителят я изпращаше да си отиде там, от където бе дошла, а за нейната благовидна форма да се грижат онези, които можеха и имаха условия за това. Ето и един такъв пример.

 

Спомням си имаше един брат Божков, който му се бе родила една дъщеря, която беше болна от малка и имаше припадъци. Той беше многократно запитвал Учителя и занимавал Учителя с болната си дъщеря, беше получил указания, разяснения за случая и тя имаше известно подобрение. Целият този случай можете да го намерите в опитностите на Божков ако той го е описал, но тук ще спомена нещо друго. Не знам защо и от къде им хрумна идеята, че в името на благотворителността искаха тази нейна дъщеря да я прехвърлят на Братството, та да я гледа в името на братството и на сестринството, и в името на грижата за ближния. Ето виждате как една хубава идея облечена с хубави думи и понесена в името на нещо възвишено и се поднася пред Учителя. Това се приема от мнозина за съвсем естествено и някои започват да се съгласяват, че това е донякъде приемливо. А че той, Божков е неин баща, че момичето си има родители, прави, здрави, интелигентни и по онова време със солидни доходи за това никой не говори. Той тогава беше военен, със чин полковник и имаше голяма заплата със солидно обществено положение. Тогава да си полковник беше голям военен пост и да бъдеш такъв обезателно трябваше да имаш полк, а не сега както ги гледам в един трамвай срещнеш двама-трима полковника. В онези години да си полковник означаваше образование, качества, задължения, военна кариера и още много, много неща. Офицерското съсловие беше привилегировано съсловие. И ето идва изведнъж от някъде идеята за благотворителност, като че ли на Изгрева се намира благотворително дружество за всички. Така го възприемаха някои. Отиват разтревожени някои сестри, към които е поднесена тази идея и молба да се грижат за дъщерята на семейство Божкови. Учителят ги посреща, изслушва ги и отсича: „Тук не е болница. Тук е място за работа и този, който дойде на Изгрева трябва да работи. А всички болни да отидат в болницата. Там им е мястото. А тук на Изгрева е място на учение." Онези сестри изтръпват, отиват си уплашени, защото разбират, че с Изгрева шега не бива, че тук е място за работа и че не се занимава с болни, а болните да си отидат в болницата. Уплашват се, защото трябва категорично да заемат мястото си на ученици ни повече, ни по-малко. А това означава ред: учение, дисциплина и работа. И човек когато започне една работа трябва да бъде готов да се жертва за Бога. А човек не винаги е готов за работа и още повече не винаги е готов да се жертва за Бога. Това жертвата за Бога го смятат като нещо нереално, а то е най-реалното нещо в света. Но да се добере човек до тази идея е много трудно, защото тази идея граничи с вътрешното посвещение на ученика.

 

Ще ви разкажа един обикновен случай. От обикновен по-обикновен. Веднъж попитах един брат от Казанлък да разкаже някоя интересна случка от своя живот. И той започна да разказва как веднъж дошъл по някаква работа в София и решил да се отбие при Учителя и понеже всеки, когато отива при него носи по някакъв плод, а той не носел нищо от вкъщи, защото нямал. На улицата видял, че един продавал хубави праскови. Отишъл при него и го попитал: „Може ли да ми продадеш един килограм праскови, но искам да бъдат от най-хубавите, искам сам да си ги избера, защото ще ги занеса на един специален човек, ще ти ги платя двойно, защото искам да поднеса нещо от себе си". Селянинът го погледнал и му казал: „Съгласен съм, избери си каквито искаш. Ще те питам за Учителя ли ги искаш?" Братът изведнъж трепва, от къде на къде този селянин дето продава тези хубави праскови ще да знае къде отива и за кого купува тези праскови. Нямало как, казал: „Да, за Учителя са". Тогава онзи му избрал най-хубавите праскови и му казал: "Хайде сега много здраве от мене на Учителя". Разплатили се, той взел пакета с прасковите, отива на Изгрева, среща се с Учителя и му ги поднася, Учителят ги погледнал и казал: „Братът от къде купи прасковите?" Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праскова от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни.

 

Аз съм на разговор пред Учителя.

 

„Един учител имал три механически кукли. Те представлявали много красиви девици. И учителят сложил в едната от тях всичко, в което се проявя-за любовта, а във втората сложил всички качества на мъдростта, в третата кукла - всичко, което има значение за повдигането на човешката душа. Тези кукли той държал в стаята си и трябвало когато иска да извади това, което е вложено в някоя от тях да се докосне до нея и да я целуне. За да изпита ума на учениците си той оставил една дупка, през която могло да се гледа в стаята му. Веднъж учениците решили да видят какво ли прави техният учител през онази дупка. И те видели как той прегръщал и целувал куклите. А те не са знаели, че това са кукли, а са смятали, че са истински красиви девойки. Те си рекли: „Виж учителя на нас проповядва едно, а сам той живее и то как живее. На нас проповядва целомъдрие, а той има не една, не две, а три девици" Тогава те си рекли: „И ние така ще направим като него. Кой може с една, кой може с две и кой може с три, дотолкова колкото му стигат силите". Един ден когато учителят се престорил, че го няма то първият ученик издебнал, че няма никой, влезнал вътре, приближил се до куклата на любовта и решил да я целуне. Но като не познавал законите той постъпил към нея механически и грубо, а куклата му нанесла такъв удар в лицето, че той се преметнал три пъти. Та така учениците като не разбират законите и дойдат близо до светлината или ще се подгордеят, или ще се съблазняват от нещата, които ги заобикалят. Ето защо това, което казвам на едни, на други не мога да го кажа, защото няма да го разберат. А на теб го казвам, защото твоите разбирания са по-широки."

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...