ПРАВИЛА НА ДУХОВНАТА ШКОЛА

[valiamaria]

ПРАВИЛА НА ДУХОВНАТА ШКОЛА

 

Четири правила:

Твърди бъдете като земята!

Подвижни бъдете като водата!

Бързи бъдете като въздуха!

И лъчезарни бъдете като светлината!

12, с. 224

 

Природата представлява школа. Всяко нещо е поставено на мяс­то. Всяко нещо представлява предметно учение за човека.

Природата изправя нещата. Тя е много щедра към човека. Ви­наги е на негово разположение, готова е да му услужва.

12, с. 224

 

Желая ви да бъдете твърди и устойчиви като камъка, под­виж­ни като водата, услужливи като въздуха и благотворителни като свет­лината. Желая ви да придобиете твърдостта и лъче­пре­чуп­ва­не­то на диаманта, подвижността и чистотата на водата от пла­нин­с­ките извори, чистотата и свежестта на въздуха по високите места и благотворителността на светлината, която слиза от небесните про­с­транства.

8, с. 64

 

Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епо­ха. Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на Природата. Както човек отива в гостилницата да се на­храни физически, така той се качва по планините да се нахрани ду­ховно. Освен физически човек се обменя с енергиите на планината и духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и Природата е по-правилна. Както чо­век се свързва с Природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, да се поучава от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с въз­вишените същества, човек знае как да се отнася и с по-дол­но­сто­ящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да на­прави път и на мравката.

10, с. 10

 

Като сте дошли на планината, стремете се да създадете по­меж­ду си красиви отношения. Всяка правилна или неправилна об­хода се пише. Каквото правите на земята, пише се на небето. Жи­вейте добре, за да бъде животът ви написан със светли букви на небето. Живейте добре на небето, за да бъде написано това на зе­мята. Както се нуждаете от добри приятели на земята, също така има­те нужда от добри приятели и на небето. Горко на онзи, който ня­ма приятели на небето! Тежък е животът на земята на всеки, кой­то няма приятели в невидимия свят. Добре е да имате приятели и на небето, и на земята, за да бъде животът ви лек и красив.

Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува се­га една Божествена организация, която почива на закона на Лю­бов­та. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира. Никаква връзка не мо­же да съществува между хората, докато не се проникнат от же­ла­нието взаимно да си помагат.

12, с. 215

 

Като ученици на новото учение вие трябва да зачитате и ува­жавате всички живи същества, да не ги обиждате. Новото уче­ние изключва всички обиди. Бъдете слепи за погрешките на хората. Ви­дите ли, че някой греши, благодарете, че по този начин вие се ос­вобождавате от същата погрешка.

10, с. 34

 

Като сте дошли на планината, вие трябва да се сближите по душа, по дух, да не мислите, че сте чужди. Вие сте излезли от ед­но и също Начало, но сте се пръснали по разни части на света. Днес трябва отново да се запознавате. Тук имате възможност да съз­дадете добри отношения помежду си и взаимно да си помагате. Ако някой от вас заболее, другите трябва да му се притичат на по­мощ. Като помагате на другите, и на вас ще помагат. Когато сте са­ми, ще се научите да не очаквате външна помощ. Представете си, че ви заболи стомах или корем. Какво трябва да правите? За­поч­нете да пеете на корема си. Можете ли да го излекувате с песен, вие можете да се отнасяте добре с всички хора. Ако заболеят гър­ди­те ви и ги излекувате с песен, вие ще знаете как да се отнасяте с ан­гелите. Ако страдате от главоболие и можете да се излекувате с пе­сен, вие ще имате правилни отношения към Бога и ще се раз­го­ва­ряте с Него. За да се разговаряте с Бога, вие трябва да станете ка­то децата. Казано е в Писанието, че ако не станете като децата, ня­ма да влезете в Царството Божие, т. е. няма да влезете в цар­с­т­во­то на любовта.

8, с. 256

 

Можем да бъдем съвършени само ако вложим Любовта в ума, сърцето и волята си. Законът на съвършенството е закон на Лю­бовта. Началото на усъвършенстването – това е Любовта! То­га­ва умът, сърцето и волята ни ще работят правилно.

Трябва да любим, защото само Любовта съкратява времето, спес­тява енергиите и произвежда най-добри резултати. Иначе ще тряб­ват десет прераждания, за да изправите една малка погрешка.

12, с. 184

 

Някой път сте много богат, имате разположение, блаженство, свет­лина, радост. Това са богатства. Работата е сега да запазите то­ва разположение при всички условия на живота, да растете от бо­гатство в богатство. Тогава сте силни.

Когато получите някое благо, низшите същества гледат да ви смутят. И като се смутите, ще ви оберат. Защото ако не се сму­ти­те, не могат да ви оберат.

12, с. 192

 

За да бъде здрав човек, трябва да има дълбоко вътрешно раз­биране на нещата; той трябва да бъде спокоен, от нищо да не се пла­ши. Вие сте дошли на планината и докато се аклиматизирате, ще бъдете готови на всичко. Много от вашите стари болести ще се явят – това да не ви смущава. В организма стават различни реакции, ко­ито при тези условия са в реда на нещата. Щом сте дошли на пла­нината, ще гледате тук да оставите непотребното, старото, хи­ла­вото и да възприемете от нея здравото, чистото, обновяващото.

6, с. 45

 

И затова, като сте дошли на планината, дето Бог е определил, мно­зина казват: Защо ли дойдохме тук да дивеем? Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да уми­рате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. За­що хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, де­то Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа. Каз­вам: Всичко това може да се избегне, като заемете мястото, ко­ето Бог ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа.

5, с. 34

 

Сега например сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо – право е това. Но давате ли и вие? Вси­чки сте дошли тук с автомобили, с палатки, с всички удобства. Ед­но трябва да знаете: само онзи може да получи от Природата оно­ва, за което е дошъл, който изпълни закона на даването. Щом е до­шъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им пла­ти билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им както за себе си. Ще кажете, че някои от вас имат жени, деца. Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима. А така, всеки да се грижи само за себе си, това не е во­лята Божия.

6, с. 149

 

Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в те­лесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че зе­мята, по която стъпвате е тяло на някое живо същество. Хората жи­веят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят както тряб­ва и не спазват законите й, един ден тя ще ги изхвърли вън от ко­жата си. Причината, дето хората умират е тази, че земята не ги ис­ка и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: “Не гре­шете, да не би земята да ви избълва.” Казвам: Не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват.

5, с. 305

 

Казвам: Ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да из­пра­щаме навред из света. Както се предават мислите по те­ле­граф­ни­те станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през прос­транството. Закон е: Нищо в Природата не се губи, нито се съз­да­ва. Следователно и мислите не се губят, нито създават, но се пре­насят само от една станция в друга. Станциите са човешките умо­ве.

3, с. 90

 

Тук, на планината бъдете проводници на Божественото, на чис­тите мисли, чувства и постъпки.

Онези хора, които разбират Истината, стават сладки. Които не я разбират, стават кисели.

Затова, когато те питат какво нещо е Истината, ще им кажеш: “Ко­гато узрея, ела да ме опиташ.”

12, с. 101

 

Искате ли да постъпите в Божествената Школа, Любовта, Мъд­ростта и Истината трябва да бъдат основа на вашия живот. Са­мо по този начин вие ще разберете смисъла на всичко, което Бог е създал. Затова именно и ние сме дошли на Рила, да научим и раз­берем смисъла на Божиите творения.

12, с. 184

 

Като сте дошли тук, вие трябва да бъдете добре разположени, да използвате всички условия, които Природата предлага. Раз­по­ло­же­нието на човека е подобно на течението на реката. Когато една ре­ка минава през определени за нея места, тя принася полза. Въз ос­нова на това и всяка добра мисъл, която минава през ума на чо­ве­ка, също тъй принася полза.

12, с. 190

 

Ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въз­дух, на голяма височина, отдето слизат идеи, които само тук мо­жем да възприемем. Влезе ли ученикът в клас, там ще възприеме но­ви мисли, чувства и постъпки. Извън класа ученикът възприема осо­бен род материя, различна от тази, която той възприема в клас. За­що? Защото материята има различни свойства, различни вибрации – по-груби и по-фини. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек въз­приема, зависи неговото състояние и разположение. Ако това мо­­же да се каже за физическата материя, колко повече може да се ка­же за духовната.

9, с. 58

 

Вчера някои сестри са били на един връх и се изгубили в мъг­лата. Като се помолили, веднага се дигнала мъглата. Човек вся­ко­га трябва да отправя ума си към Бога. Това е тайната.

Другото положение е: Трябва да изучавате Природата.

Ти трябва да се запознаеш с едно видно лице и като имаш не­говото благоволение, може да ти позволи да влезеш в неговото име­ние и да го изучаваш. Ти не можеш да влезеш там като неканен гост. Законът е същият и за вас: Сега благодарете, че ви е позволено да дойдете тук.

Набирайте енергия тук, колкото се може повече за през го­ди­на­та. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всеки лъч от свет­ли­на акумулирайте в себе си, да се натоварите, колкото можете. И кол­кото коне имате, натоварете ги.

Бог се проявява чрез всяко същество. Бог изпитва какъв е умът ти. Ти ще се качиш на коня, ще работиш с вола, с камъка, за да разбереш Словото, което е скрито в коня, във вола, в камъка. Сло­вото е скрито и във водата. Бог е навсякъде. Имайте свещен тре­пет към всичко.

12, с. 58

 

И тъй, от всички се изисква единство в мислите, в чувствата и в постъпките. Всичко, което чухте тук, можете да забравите, обаче пом­нете едно: Всеки трябва да има единство в мисълта, единство в чув­ствата и единство в постъпките си. Ако дойдете идната година на езерата и запазите това единство в себе си, вие ще придобиете го­леми блага и богатства от Природата. Нямате ли единство в себе си, неприятелят ще бъде около вас и ще ви обстрелва с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистене, върху освобождаване на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото.

4, с. 57

 

Природата е един от най-хубавите институти за само­въз­пи­та­ние. Всеки е свободен да прави каквото иска, но като го направи, сам се ограничава. Тогава разбира, че свободата трябва да бъде ра­зумна.

12, с. 97

 

Тези дни наблюдавах как една сестра се отнесе с един брат. Сес­трата искаше да дигне един голям камък, но не можа. В това вре­ме покрай нея минава един брат. Тя го спира и много меко, вни­ма­телно му казва: “Братко, моля ти се, дигни този камък, защото е те­жък, аз не мога да направя това.” Когато братът беше готов да й ус­лужи, тя веднага стана сериозна, промени тона си. В тона й вече има­­ше заповед. Този тон предизвика реакция в брата и той беше го­тов да й откаже. Той се замисли за един момент и си каза: “Нищо, аз ще й услужа. Нейната работа е същевременно и моя.” Той взе ка­мъка, занесе го дето трябваше и си замина. Казвам: Някога една ра­бота може да се свърши само с лявата ръка, някога – само с дяс­ната. Има случаи, когато и двете ръце едновременно взимат учас­тие в някоя работа. Едно трябва да знаете: Човек трябва да се от­нася с любов към всички свои удове, ако иска работите му да се уреж­дат добре.

3, с. 209

 

И тъй, новият път, по който сега вървите, е път на учение. Как­вото се случва в живота на човека, то е определено от Бога. Вся­ко нещо е на мястото си. Първото нещо, което се изисква от всич­ки, които сте дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота – чис­тота физическа, чистота сърдечна и чистота умствена. Това зна­чи: всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка трябва да се ана­лизират, да се види кои от тях са животински, кои човешки и кои бо­жествени. След това човек трябва да ги отдели едни от други, как­то се отделят металите от примесите или от елементите, с които са съединени. И най-после, след като е отделил и класифицирал же­ланията според техните места, да вземе от тях само бо­жес­т­ве­ни­те. Има желания, които не са потребни за човека – тях той ще ос­тави настрана. Има желания, които му са необходими – тях той ще употреби като градиво при строежа на Божественото здание.

Второ необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се обленявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т. н. Не мислете, че ка­то се уедините, много работа ще свършите. Човек може да бъде уе­динен и всред обществото. Уединението не е външен процес.

12, с. 125

 

Казвам: Три важни фактора упражняват влияние върху чо­веш­кия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият его­и­зъм. Вто­рият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказ­ва вър­ху човека и самата Природа. Например както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: “Какво при­до­биваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?” Като отговор на то­ва запитване ще поставя следното положение: Ако имате един го­лям цирей и той ви причинява болка, кое положение ще бъде по-доб­ро за вас – този цирей да продължава да бере, все да взима, или да ста­не щедър, да даде всичко онова, което е събрал в себе си? За пред­­почитане е той да дава нещо от себе си, да кредитира хората, от­­колкото да взима от тях. Следователно когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е он­­зи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че тол­кова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по добре нека седи дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му бла­го­да­рим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е при­ета.

4, с. 6

 

Молитвата е най-важният метод за растеж, обаче малцина зна­­ят да се молят. Молитвата не е нещо външно и не седи само в из­­говаряне на думи. Тя е нещо дълбоко, вътрешно. Истинският начин на молитвата е достъпен за малцина, но той дава големи резултати.

12, с. 134

 

Работата върху себе си, върху своето усъвършенстване не­пре­менно трябва да бъде подкрепена с молитва. Молитвата е един­с­твеният път, по който можем да работим за нашето повдигане. Чрез молитвата ние се свързваме с тези същества, които ни помагат. Без тях нищо не можем да направим. При молитвата идва тази свет­лина, която ни помага да схванем нещата. Тогава се уяснява на­шата задача.

При съзерцанието мисълта ни да бъде насочена към Бога, ан­гелите, звездите, слънцето.

12, с. 136

 

Щом мислите за Бога и Възвишените Същества, свързвате се с тях и приемате техните мисли и чувства.

Сутрин не закъснявайте. Отивайте горе на Молитвения връх и се молете. Учете се да се молите. Молете се върху най-важното. Раз­мишлението да бъде за най-важното, за насъщното през деня, от което зависи вашето бъдеще.

Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим волята Божия.

12, с. 134

 

Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става ра­но, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са раз­по­ложени или че са уморени и т. н. Питам: Какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате ра­бо­тата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето не­разположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-пос­ле ще ви изпъди, като каже: “Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час!” Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тия господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръ­мо­те­вици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, де да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да из­покъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: “Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме.” Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: “Кач­вай­те се горе!” При такива господари човек става много смирен. Те­зи господари казваха: “Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим.”

Утре сутринта ще отидем на петото езеро (Махабур), Бъб­ре­ка, да видим има ли разлика във водата от миналата година. Сут­рин в четири часа всички трябва да сте на крак. Турете настрана всич­ки украшения, всички накити! Под думата “накити” аз разбирам не­дъзите в човека. Боли те крак, кажи си: “Този накит не ми трябва!” Бо­ли те ухо, кажи си: “Този накит не ми трябва!” Имаш някакво не­раз­положение, кажи си: “Този накит не ми трябва!” Оставете всички на­кити вкъщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – Не мога да мисля. – Остави и този накит настрана. Като се ос­во­бож­давате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите да подобрят със­тоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Из­пад­не­те ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, ка­же­те си: “Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се за­ема да сменя състоянието си, т. е. да снема накитите си; ето, сут­ринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня.” Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.

12, с. 97

 

И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се ос­вободим от ненужния багаж. Трябва да се освободим от този ба­гаж! Казвате: “Как можем да се освободим?” Много методи има, но не е още време да се дадат, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра, и ще започнат да питат защо трябва да се по­стъпи по този, а не по друг начин. Истинската наука стои в раз­то­вар­ването на човешкото съзнание.

4, с. 16

 

Благодарете за днешния ден, за всичко, което ви е дадено. Бла­годарете за сърцето, за ума, за тялото, които са ви дадени като по­собия за работа. Щом благодарите за всичко, което ви е дадено и което ви се дава, и денят ще бъде за вас радостен и весел.

8, с. 141

 

Сега ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въз­дух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я но­сете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да при­добиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста ми­съл. Ще благодарим на Бога за топлината на слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на земята. Ще благодарим на Бога за всички блага, които ни изпраща тук. И най-после ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава да вървим по трите пътя, от които слънцето изгрява.

5, с. 249

 

Да ви е приятно, че живеете на земята, макар и да имате мно­го горчивини. Животът не може да бъде лош. Под думата “лош живот” разбирам следното: влезли са утайки в живота, но жи­вотът сам по себе си не може да бъде лош. Например вие се­ди­те и ме слушате. Ако бяхте развили своите дарби и бяхте съсре­до­точили своя ум, щяхте да видите какви съкровища, какви богатства има тук на планината. А сега гледате, че всичко е затворено. Като дой­дете до истинското знание, ще знаете това. Та­кива съкровища ня­ма навсякъде; има ги само на особени места. Ня­кой път може да се намирате на три пръста от мястото. Сък­ро­вищата, скрити в зе­мята, са за умни хора, които ще извършат Бо­жията Воля.

Когато човек отиде на планината с чувство на благодарност за всичко, Разумната Природа му дава богатства. Тогава той има ус­­ловия да черпи от тях.

12, с. 267

 

Светът е пълен с блага, дадени от Бога. За да се ползва от тия блага, човек трябва да има отворени очи. Тази година ви се да­ват условия да се ползвате от великите Божии блага. За да не из­губите условията, вие трябва да избягвате услугите на чуждите ко­не. Всеки човек има кон, на който може да разчита. Следователно да­ли слизате от планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Ко­нят представя човешкия ум. Разчитайте на своя ум, а не на чуж­ди­­те умове. Като слуша първо своя ум, а после ума на другите, чо­­век дохожда до заключение, че това, което сам направи, е по-доб­ро от това, което другите могат да му направят.

10, с. 25

 

Човек прави ред погрешки и страда, но не може да си обясни за­що страда. Вървиш по пътя, захласнеш се някъде, търколиш се на земята, удариш ръката си, а после питаш: Защо паднах? Ти пад­на, защото изгуби равновесие. Изгубването на равновесие в пла­нината има своите дълбоки причини. Като не можеш да си да­деш отчет защо си паднал, ти казваш: Спънах се в един камък и паднах. Не е така, не е тази причината за падането. Ти можа и на полето да паднеш, както и на планината, без да се спънеш в ня­кой камък. На равни места хората не падат ли? И на равни места па­дат. При това, всички хора падат. Съдиите например не падат ли? – Падат. – Търговците не падат ли? – Падат. – Учените, фи­ло­софите, поетите, музикантите не падат ли? – И те падат. Сле­до­ва­телно който не може да се качва по планините и не може добре да ходи по тях, той и на равните места не може да върви добре и ще пада. Обаче онзи, който има здрави крака за планините, той и на равните места ще върви добре, без да пада. Значи планината е про­бен камък за човека.

5, с. 121

 

Какво представя планината и какво – долината? – Всяко ви­соко място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дъл­боко място, в което човек може да се удави, е долина. Тъй що­то когато хората падат, това показва, че те са на планински мес­та. Когато се давят, това показва, че те са в долини. Пла­ни­ни­те са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са мес­та, дето човешкото сърце се възпитава. Като знаете това, впрег­нете 3–4 чифта волове и идете да орете в долината на ва­ше­то сърце. Посейте там най-хубавите плодни дървета, най-ху­ба­ва­та пшеница. След това прекарайте удобни пътища и съобщения, че който пътник мине покрай вас, посрещайте го и кажете му една-две сладки думи. Като се уморите от живота в долината, ка­чете се на планината, да фантазирате и песни да пеете. Пла­нин­ските песни се отразяват в долините. Красив е животът на сър­цето, но когато умът мисли. Умът е вашият възлюбен, а сърцето – вашата възлюбена. Каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюбен и за вашата възлюбена, не вярвайте. Ако ­вяр­вате, вие ще ги спънете в техния път. Вярвайте, че вашият въз­любен е на планината, а вашата възлюбена – в долината. Тя отдолу ще казва: “Планини високи!” Той отгоре ще отговаря: “Долини дъл­боки!” Това е израз на истинска любов. Желая ви да чуете гласа на ва­шия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината!

7, с. 134

 

Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината!

Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада. Когато се качвате на един връх, отдолу догоре трябва да се мо­лите на Бога, и като слизате, пак трябва да се молите!

Някой е паднал. Аз зная: той е прегрешил, не се е молил. Ня­кой казва: “Защо стана така?” Защото не се е молил.

Когато на планината няма хармония между хората, времето се разваля. Бомбите, които пускат хората в пространството, развалят вре­мето.

На планината трябва да имате чисти мисли. Щом нямате чис­ти мисли, ще има буря, ветрове, гръмотевици, ще стане цяла ре­волюция, ще се промени времето.

Ако вие обикнете времето, и то ще ви обикне. Не трябва да се страхувате от него.

Помнете едно нещо: планината, високото място, не търпи лоши мис­ли и желания. Планинските места са крайно опасни. Тук ат­мос­фе­рата е толкова чувствителна, че ако направите нещо отрицателно, ще пострадате. В града нищо няма да стане, но ако го направите тук, ще имате неприятности. Като вървите по планината, не бър­зай­те, не се смущавайте. На малкото, което имате, бъдете бла­го­дарни. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света са оправени. Понеже и вие сте част от космоса, то и вашите работи са оправени.

Като благодарите на планината, тя дава. Ако не благодарите, всич­ко е заключено.

Щом благодарите, отварят ви и ви говорят. Тогава планината ви дава ценни богатства от своята съкровищница. Когато човек е бла­годарен, има условия да черпи от нея – той е в състояние на въз­приемчивост.

12, с. 12

 

Сега вие сте дошли на планината. Каква е вашата идея за пла­нината? Планината е голям аристократ. Ако не спазвате нейните пра­вила, тя казва на своите служители да ви изпратят, отдето сте дош­ли. Вие се качвате на някой камък и си давате мнението, че то­зи камък не е на мястото си. Вие не знаете защо е създадена та­зи планина. Ако измените плоскостите на планините, ще измените це­лия бит на българите. Всяка една плоскост, всяко едно сечение тук има отражение върху съзнанието на хората. Някой камък искате да го търкаляте. Спрете се и вижте в себе си дали трябва да го тър­каляте, или не. Ако го търколите, когато не трябва, ще ви сполети не­що лошо. Аз не искам сега да вземете буквата на нещата. Онези, ко­ито са работили тези скали тук, не са били глупави, те са били мно­го умни. Тези същества правят сега едно преустройство на пла­ни­ната. Планините са направени за доброто на хората. Без планините вие не можете да бъдете здрави. Всеки камък ви предава нещо от сво­ята механическа сила.

Най-напред пазете разположението си, гледайте да имате раз­по­ложение на духа. Сега на връщане ще вземем оттука по две плочи и ще ги занесем на лагера. Вие сте дошли тук на планината, за да се тонира вашето здраве.

Човек, като помага на другите, помага и на себе си; като пра­ви добро, помага на себе си. Желая да се подмладите всички.

Умни бъдете, добри бъдете и силни бъдете!

12, с. 32

 

Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите на­вся­къ­де. Дали ще отидете в София, или в друг град, дали ще отидете в България, или в друга държава, носете този ден със себе си. Ако не мо­­жете да го носите навсякъде със себе си, все едно, че не сте до­хож­да­ли на Рила. Не е достатъчно да занесете този ден в София, но Со­фия трябва да живее в този ден! Не е достатъчно да занесете то­зи ден навсякъде в света, но целият свят трябва да живее в този ден!

4, с. 158

 

Едно трябва да знаете: Само онзи може да получи от Природа­та онова, за което е дошъл, който изпълни закона на даването.

Не заставяйте камъка да върви по пътя на водата. Камъкът да седи на своето място. Имайте характера на камъка, който казва: Аз съм стол, на който всеки може да седне да си почине.

Не заставяйте водата да върви по пътя на въздуха. Водата да върви по своя път. Имайте характера на водата, която постоянно те­че, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да по­могнете на някого, не чакайте благоприятни условия, както и во­да­та не ги търси.

Не заставяйте въздуха да върви по пътя на силите. Въздухът да върви по своя път. Имайте характера на въздуха. Когато иска да по­могне на задушаващия се, въздухът веднага му се притича на по­мощ.

Не заставяйте силите да изменят своя път. Силата кара човека да мисли, да чувства, да действа.

Това са новите правила, които трябва да следвате. Ако ги след­вате, ще близнете от щастието, което търсите. Ако не ги след­ва­те, ще пиете пелин, от който ще се вгорчите.

6, с. 150