ИЗГРЕВЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО СЛЪНЦЕ

[valiamaria]

ИЗГРЕВЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО СЛЪНЦЕ

Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слън­цето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, ни­то да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мене кол­ко­то искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само да­ва, а ти само прилагай това, което ти се дава.

15, с. 20

 

Казано е в Битието: “Земята беше неустроена и пуста. И тъм­нина бе върху нея.” Следователно, преди създаването на не­бе­то и земята, всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Пре­­ди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде бе­­ше само тъмнина. Ето защо когато човек посреща изгрева на слън­­цето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото как­­то преди създаването на слънцето е имало много неустроени ра­­боти, така и след създаването му има много още работи не­ус­­троени и пусти. Днес слънцето свети именно затова, да ни по­ка­же какво има още да работим. Човек трябва да се върне на­зад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да ви­ди онова, което е ставало някога на физическия свят. Не дой­де ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от ду­хов­ния.

3, с. 92

 

С изгряването на слънцето и силата на човек се увеличава. За­това именно е казано в Писанието: “На онези, които чакат Господа, си­лата им ще се удвои.” Това значи – Любовта, Мъдростта и Ис­ти­ната ще дойдат за онези, които чакат Господа.

4, с. 248

 

Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно тол­ко­ва какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент чо­век замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Оба­че ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства.

5, с. 336

 

Като се говори за доброто, явява се въпросът за свет­ли­ната. В такъв случай питам: Какъв е смисълът на светлината, как­то и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я въз­приемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче ако при все­ки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го на­ме­ри­те, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, то­зи изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слън­це, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога мал­ко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при из­гря­ва­не­то на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Лю­бов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли то­ва нещо така, изгревът на слънцето ще представя за вас чисто ме­ханически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се на­мирате в положението на работник в някое подземие или в по­ло­же­нието на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; уши­те – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е дос­та­тъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги раз­бира. По същия начин той трябва не само да възприема свет­ли­ната, но още и да я разбира. Зад свет­ли­ната е скрит Бог. Без свет­лина ние не можем да видим Бога. Да виж­даме нещата, това зна­чи да ги разбираме, да ги познаваме. Ду­мата “виделина” означава зна­ние. Думата “светлина” означава про­я­вения Бог.

Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език “сат” означава Божественото, разумното, което се е проявило в све­та. Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което мо­­­же да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата “Бог” в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата.

5, с. 5

 

Като наблюдавате изгрева на слънцето, вие видяхте, че имаше чер­вен цвят. – Защо? – Защото започва с любовта. После слънцето ста­на светло. – Защо? – Защото свършва с истината. С тези два цвя­та слънцето казва: “Започни с любовта и свърши с истината.” Ка­то видите, че слънцето е червено, кажете си: “Желая сърцето ми да бъде пълно с любов.” Като го видите светло, кажете си: “Желая ума ми да бъде пълен с истина.” Желаете ли тия две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки ден при изгрева на слънцето пожелавайте да имате любов в сърцето си и истина в ума си. Да посрещате всеки ден изгрева на слънцето с тази мисъл, то­ва значи да бъдете през целия ден радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо от слънцето, вие не сте разбрали какво значи из­грев на слънцето.

7, с. 149

 

Кое е най-важното при изгрева на слънцето? – Самото слънце, т. е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? – Слънчевата свет­лина и топлина, които създават светли мисли и благородни чув­с­тва у човека. Обаче същата тази топлина и светлина събуждат низ­ки чувства, мисли и желания у вълка. Зад слънчевата светлина и топлина седи една велика, мощна ръка, която хората не виждат. Каз­вате: “Де е тази ръка?” Тя се вижда толкова, колкото виждате и чо­века. Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Това, което умира, не е чо­векът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. По­ня­кога те умират, а понякога се изкореняват като дърво.

3, с. 60

 

Често някои от вас казват: “Ние не разбираме какъв смисъл има нашето ранно ставане тук и качването ни по височини. Когато слън­цето изгрява, сънят е най-сладък, а ние трябва да ставаме рано, да се качваме нагоре по планината.” Казвам: Когато слънцето из­г­ря­ва, тогава именно най-мъчно се спи, а не най-сладко, както някои от вас поддържат. Да спи човек след изгрев слънце, то е все едно да го поставят над водите на някой водопад, чиито вълни отгоре го би­ят. Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната сис­тема на човека. Сънят има смисъл за човека само като почивка. И като почивка той е голямо благословение. Ако във време на сън дой­дат работници, които да работят за човека, да изчистят тялото му, да го проветрят, на сутринта той ще се почувства спокоен и от­починал. Не дойдат ли тия работници да работят вместо човека, сут­ринта той ще се събуди пак изморен, неотпочинал.

3, с. 191

 

У всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Мно­го хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат ре­лигиозни, те се отпущат, поддават се на мързела и не работят. Те за­почват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго ос­вен мързел. Като светски хора те знаят, че трябва да копаят, да раз­орат нивата, да я посеят и след това вече очакват каквото Бог да­де. Обаче като духовни те нито копаят, нито орат, нито сеят, очак­ват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се раз­оча­роват.

Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато жи­вее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сър­дечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да ра­боти още повече, и то и в трите свята.

5, с. 333

 

Казвам: Иска ли човек да успява в живота си, всеки ден той тряб­ва да посреща изгрева на трите слънца, да се свързва с техните си­ли. Изток представя правдата, която трябва да царува в човека. За­пад е точка на приложението. Там се прилага правдата. Север е зе­нитът, дето истината изгрява. Юг е точка на приложение. Тя се каз­ва точка на доброто, в която истината се прилага. Щом мине през тези четири точки, човек си дава отчет за всичко направено през деня. На другия ден той отново отива да посреща слънцето, да възприема и прилага.

Някой казва: “Защо трябва да посрещам слънцето?” – Ако не по­срещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе ни­що не може да стане. Още преди изгрева на слънцето човек тряб­ва да бъде на крак, да получи дажбата си. Както ученикът трябва да влезе в училището преди удрянето на звънеца, така и всеки човек тряб­ва да бъде на крак преди първия лъч на слънцето. Ако ученикът се излежава след първия лъч на слънцето и се оправдава с някакво не­разположение, той никога няма да свърши училище. Първият лъч е звънецът на живота. Ученикът трябва да е станал няколко минути пре­ди явяването на този лъч. Става ли след първия лъч, т. е. след пър­вия звънец на живота, това не говори в негова полза. Преди още да е ударил звънецът, ученикът трябва да е напълно готов да по­срещ­не своя изток. Само така той ще има разположение да въз­при­е­ме енергиите на слънцето. Който знае времето, когато слънцето из­грява, както и посоката, от която изгрява, той ще се ползва от него. Не знае ли това нещо и на Хималаите да се качи да посреща слън­цето, пак няма да се ползва от енергиите му. Ако човек знае за­коните на разумната Природа, той ще бъде в положението на уче­ник, който е научил добре материала на отделенията и минава в про­гимназията. Като научи материала на прогимназията, минава в гим­назията, а оттам в университета. Който свърши университет, той може да ходи в отделенията, в про­гим­на­зи­ите и в гимназиите да слуша как учителите преподават по новите методи.

5, с. 231

 

Хората говорят за вас, че сте смахнати. Качили сте се в това мъг­ливо време на върха и чакате да видите изгрева на слънцето. Ви­дяхте ли слънцето? Не го видяхте. Има едно слънце в човека, ко­ето никога не залязва и никога мъгла не го закрива. Изгрее ли вед­нъж, това слънце вечно грее и никога не залязва.

Няма да се обиждате от това, какво хората мислят за вас. Не­ка се смеят. Щом се смее, човек ще намери правия път.

Ако слънцето не изгрява, ако водата не тече, ако въздухът не лъ­ха, ако силата не нуди, новото няма да дойде в света.

“Божият Дух носи всичките блага на живота.”

6, с. 152