111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

[RPX]

111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя. Имах в себе си да решавам някакъв неотложен въпрос. Той излиза и ме посреща и цял се смее, усмихва се, накрая ми казва: „Марийке, спомняш ли си къде беше снощи?" Аз се стъписах, спрях се и се замислих. Но нищо не си спомнях къде съм била снощи. Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала. А по какъв друг начин можех да си спомня освен чрез съня си? Не си спомних. Къде ли съм била? Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше.

 

Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото".

 

Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа.

 

Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата.

 

Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници. Какво свърши и какво той не можа да свърши аз не зная, но за мен той не можа да си реши задачата до края.

 

Имах два съня след заминаването на Учителя точно преди да се развият тези събития. Сънувам сън, че се разиграва руски театър в салона на Изгрева, а артистите са руски артисти. В ложата бе седнал Учителя и аз съм до него. След като свърши представлението, казаха: „Гардеробът е разграбен". Та този сън се сбъдна, аз бях с Учителя и след събитията през 1957/58 г. пострадах и аз в този процес на властта срещу Братството. Спомням си тогава аз имах братовчед, който бе прокурор и отивам да го питам как стоят нещата с този процес срещу Братството, а той ми каза: „Разбери, ти не си малка. Заповедта идва от най-високо и най-отговорно място за този процес". За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка.

 

Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога.

 

По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата. Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай". Сега е 1972 г. и при всяка криза при влошаването на здравето ми наистина прескачам, но ще видим докога ще се прескача. Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен". Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете". Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна". Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец. Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този свят. В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.