ЛЬЧИТЕ ОТ ОЧИТЕ

[valiamaria]

ЛЬЧИТЕ ОТ ОЧИТЕ

Фиг. 75.9-158

Когато наблюдавате човешките очи, ще видите, че от тях излиза един

лъч, по посоката на който можете да определите човешкия характер. Точка О в

дадената рисунка представлява зеницата на окото. Да допуснем, че правата

линия СД определя полето на зрението. Лъчът, който излиза от окото, в

различните хора има разни посоки и направления, у някои този лъч се намира

над правата СД, а у някои – под правата СД. Лъчът остава перпендикулярен,

т.е. върви в посока ОА, когато човек се постави в магнетичен сън, и то в

четвърта или пета степен. Тогава очите се обръщат със зениците нагоре и ако

може да отворите в това време окото на човека, ще видите това му положение

на лъча, обърнат перпендикулярно към главата. От посоката на този лъч, дали

е нагоре или надолу, и от ъгъла, който той образува, зависи моралната сила на

човека. Този ъгъл се мени и заема положения +1, +2, +3, +4... над линията СД и

положения –1, –2, –3, –4 под линията СД. Дотогава, докато този лъч е над

правата СД, този човек е добър в проявите на своя ум, своето сърце и своята

воля. Щом този лъч се завърти и слезе под линията СД, такъв човек, каквито

обещания и да дава, не е в състояние да ги изпълни, той се намира под чужди

влияния. Каквито и решения да взима за добро, и тях няма да изпълни. От 100

обещания, той едва ще изпълни 3-4. Когато пък лъчите са нагоре, такъв човек

може да изпълни почти всичките си обещания, а когато лъчът е

перпендикулярен, такъв човек изпълнява сто на сто своите обещания. Тия ъгли

се образуват в мозъчното вещество у човека. Те възприемат и пречупват

светлината и от тяхната големина зависят краските. 75.1-157

Като изучавате човешкото око, през него може да се прекара една

плоскост, над и под която минават лъчите, които излизат от окото. Ако те

минават под плоскостта, човек се движи повече в материалния свят. Като

говориш с него, той гледа повече към земята. Ученикът като не знае урока си,

гледа към земята. Учителят му говори, а той не повдига очите си, не се

интересува от предмета. Той възприема светлината от земята. Тази светлина не

може да въздейства на мозъка. Затова такъв ученик е упорит и своенравен. Ако

учиш нещо и гледаш към земята, нищо няма да придобиеш; ако мислиш и

гледаш към земята, мисълта ти ще остане безплодна. Друг е въпросът, ако

главата ти е надолу, а погледът нагоре, над плоскостта, тогава каквото учиш,

каквото мислиш, ще успееш. 68-295

Съвременните френолози трябва да различават какви са лъчите, които

излизат от човешките очи. Като се тегли една хоризонтална плоскост от

зеницата на едното око до зеницата на другото, трябва да се гледа на каква

посока от тази плоскост върви лъчът, който излиза от очите - над плоскостта

или под плоскостта, и още под какъв ъгъл е този лъч. Съвременните френолози

се намират в голямо затруднение при определянето на този лъч, който излиза

от очите. За този лъч има цяла наука, наречена „Боваризъм” по името на

създателя ù – Бовари. Той изучава наклона на този лъч и по него съди за

човека. Когато този лъч е наклонен към земята, такива хора са материалисти.

Когато този лъч е хоризонтален, тези хора са уравновесени, не са

материалисти, но са в едно преходно състояние. И най-после, когато този лъч е

над окото, като образува с хоризонталната линия един остър ъгъл, равен на 45

градуса, такива хора се считат за духовни... Боваризмът казва, че вибрациите

на човешката душа трябва да се видоизменят и лъчите на очите да имат

направление нагоре, към Слънцето. 10.28-12

За да бъде работата ви успешна, лъчът, който излиза от очите, трябва да

бъде насочен нагоре, над плоскостта. Отправен ли е надолу, каквато работа

предприемете, ще върви назад. 68-304

Ако енергията, която минава през окото, действа еднакво навсякъде, то

центърът на вашето око ще бъде една равнодействаща линия АВ, която ще

минава през гледеца С. 75.12-27

Ако зрението ви се увеличи няколко пъти повече, отколкото е било

досега, ще забележите, че от очите на всички хора излизат неприятни тъмни

лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото са насочени.

Това са черни пламъци, подобни на някоя нагорещена пещ, в която се пекат

керемиди. 49-203