СЪЛЗИТЕ НА ЧОВЕКА

[valiamaria]

СЪЛЗИТЕ НА ЧОВЕКА

Природата е предвидила сълзите за нещо разумно. С тях тя мие очите.

Много хора плачат дето трябва и не трябва. Това е излишно изразходване на

сълзите. Ако знае кога и как да употреби сълзите си, с тях човек би се

освободил от страданието. Една сълза, пролята навреме, е в състояние да

отнеме от човека и най-голямото страдание. Който знае как да употреби

сълзите си, той се мие с тях отвътре, а не отвън. 61-97

Когато човек не може да постигне някое свое желание, той плаче. Защо

плачат хората? Често хората плачат, за да дадат ход на събралата се в тях

енергия, да излезе навън. Ако искате да знаете какви са сълзите ви, на какво се

дължат, събирайте ги в едно шишенце и после ги анализирайте. От анализа на

сълзите си ще разберете, дали скръбта е била приета, или не. Ако скръбта ви е

обърнала внимание на някое разумно същество, сълзите ви ще бъдат лековити.

Как ще познаете дали сълзите ви са лековити? Ще сипете няколко капки от

сълзите си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху някоя

рана. Ако раната оздравее, сълзите ви са лековити; ако не оздравее, сълзите ви

не са лековити. Тогава Господ ще каже: Още трябва да пълниш шишенцето си,

докато сълзите ти станат лековити. Това е опит, който всеки окултен ученик

трябва да направи, да знае, колко е страдал и какви са страданията му, дали те

а излезли от дълбочината на душата, или са повърхностни... Някои хора

страдат, но страданията им не са засегнали дори и сърцето. Човек трябва да се

изучава и в това направление. Няма по-голямо щастие за ученика от това, да

има едно шишенце, пълно с лековити сълзи, Когато дойде деня, да събира

такива сълзи от очите си, този ден трябва да бъде най-щастливият в живота ви.

По-свещен ден от този няма. Всяка капка от сълзите ви ще бъде лек. Ако някой

ви пита какво носите в шишенцето, кажете: Аз нося свещената амброзия, която

Бог ми даде. Може ли да дадете и на мене? Ако имате нужда, ще ви дам, но ако

днес не се нуждаете, ще ви покажа пътя, по който съм минал, за да ги събера.

Всеки сам трябва да събира сълзите си, да ги изследва, докато най-после дойде

до положение всяка сълза да бъде свещен лек. Тогава той ще излива малко

сълзи, но свещени, и в шишенцето си ще има винаги по десет капки. 47-114