Jump to content

03_6 СЪЗДАВАНЕТО


Recommended Posts

СЪЗДАВАНЕТО

 

… В пространството има място още за много вселени, които в бъдеще ще се създадат. Процесът на създаването е безграничен – няма начало, няма и край. Материята, от която се създават слънца и планети, също е безгранична. Мнозина искат да знаят къде е краят на света. Краят и началото на нещата са относителни понятия. Когато започне да мисли, човек е в началото на нещата; престане ли да мисли, той е в края. Докато обича Бога, докато Му служи, докато пребъдва в Него в дух и Истина, човек е в началото на нещата. Престане ли да Го обича и да Му служи, той е в края на нещата, дето всичко изчезва. Някой иска да знае какво представя светът, как е създаден и т.н. Това желание е преждевременно. Той не е готов още за него. Готов ли е ученикът да бъде като учителя си?…

 

… Хората говорят за създаването на света, за създаването на човека в рая, но къде беше това място, не знаят. Бог създаде човека, но човек нищо не помни, защото съзнанието му не е било будно. Дълго време трябваше Бог да събужда човека, докато го събуди. Щом се пробуди от дълбокия сън, той заплака и поиска храна. И до днес още човек продължава да плаче и да иска храна. И до днес още Бог, като нежна майка, се грижи за него и му доставя необходимата храна. Няма нещо, което човек да е пожелал и да не го е получил. Всичко е дадено на човека, както родителите дават на децата, докато са в училище.(47, с. 133-135)

 

Като се говори за Господа, някои философи казват: “Бог е разумна, мощна сила в природата, която е създала цялата вселена.” Питам тези философи: вие бяхте ли в това време, когато Бог създаваше света? – “Не знаем, но предполагаме, че Той е създал света.” Ами ако аз кажа, че Бог не е създал света, кое твърдение ще бъде по-вярно? Въпрос е дали светът е създаден. Той е съществувал всякога, Бог не го е създал. Обаче в съзнанието на човека се явява въпрос за създаването на света. Бог се проявява в света. Или светът е отражение на Бога. Той не е зидар, да вземе чука и да удря, да съгражда света. Според хората създаването на света е механически процес. Те казват: “Бог взе пръст, направи от нея човек и му вдъхна дихание на живот.” Питам: кой човек е видял тази пръст? Кой учен я изследвал, да види има ли разлика между нея и тази, с която ние работим? И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина.(64, с. 159)

 

Може ли някой от вас да ми обясни кои са били подбудителните причини на Божественото естество в Бога да създаде всички тия светове? Било ли е необходимо Бог да създаде тия светове или в Него е имало някаква милост? Било ли е време, когато тази вселена да не е съществувала? Не, тя всякога е съществувала. Някои казват, че сегашната вселена щяла да изчезне. Не, това са наши предположения. Светът всякога е бил и всякога ще бъде, защото той е едно проявление на Бога, а в Бога нещата са всякога последователни. Има промени, но нещата са всякога постоянни. Следователно нашето сегашно Слънце, според както казва Мойсей, до четвъртия ден при създаването на света го нямало. “И рече Бог: да бъде виделина! И стана виделина.” А дотогава, според както казва Мойсей, нямало Слънце. В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направил Слънцето и месечината. Какво означава това Слънце? То значи, че в четвъртия ден на космическия човек се проявил човешкият разум – най-възвишеното нещо в човека. Тогава се създал умът в този космически човек и той съзнал, че може да мисли и да работи, както Бог работи в света. Това подразбирал Мойсей, като казал, че в четвъртия ден Бог създал Слънцето. Мойсей не говори за това обикновено Слънце, защото за нас в природата ден и нощ няма, т.е. днес и утре няма. Като казваме “днес и утре”, то е за онази неразумна природа. Какво отношение има между изгряването и залязването на Слънцето? За разумния човек тия процеси имат съвсем друго значение.(83, с. 211)

 

Ти говориш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съществувал някакъв Бог отвън – това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: “Бог съществува и Той ни е създал.” Аз намирам тази логика много смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя господар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя господар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно отношение. И материалистите са прави само от свое гледище. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент – следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш и да скърбиш? Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта? След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта? Тези неща – любовта и скръбта – съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика.(60, с. 8)

 

“И направи Господ човека по образ и подобие Свое. Направи Господ света.” – Това е детинско разбиране. Хората могат да правят много неща – например, те могат да направят някоя картина или някаква книга и т.н. Обаче за Бога не може да се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави. Не може да се каже, че Господ е направил света или че Господ е направил човека. Преди всичко Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията; а в друг пък се проявява законът на еволюцията. Трите Божествени свята – на Любовта, на Мъдростта и на Истината, съществуват вечно. Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота!(27, с. 148)

 

Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния (или вътрешния) свят на човека се е създал сегашният обективен (или външен) свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас, знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже: “Аз не зная”, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобрение в характера му.(135, с. 116)

 

Питам: коя е основната мисъл на тази лекция? – “Човешкият дух като автор на всички неща на Земята.” Щом човешкият дух е автор на всички неща, които виждате по лицето на Земята, трябва ли да се кланяте на това, което той е създал? Затова и в Писанието е казано: “Да не се кланяте на никакъв идол нито на земята, нито на небето.” Като казвам, че човешкият дух е създал всичко, аз го разглеждам в неговата първоначална сила и чистота. Човек трябва да се стреми към това състояние на духа си, да възстанови неговата сила и чистота, като постепенно се освобождава от заблужденията на своето минало. Щом човешкият дух, през времето на своя живот, е създал и доброто, и злото, той може да ги използва, да бъде господар и на едното, и на другото. Казвате: “Ами тогава къде остава волята Божия?” Казвам: духът на човека винаги изразява Волята Божия. Той върши това, което от Бога е научил. Той е разумното начало в живота на човека. Следователно да вършим волята Божия, това е проява на разумното в нас. Да се противим на волята Божия, това значи да изразим нашата воля. Когато човек се противопоставя на Божията воля, той се изявява негативно. В това отношение хората, които минават за волеви натури, са изложени на повече страдания от онези, които нямат силна воля, а изпълняват Божията воля. Такива хора минават за безволни. Според мене пък безволните хора, именно, са разумни. Казват за такъв човек: “Голям глупец е този, ще го набия.” Питам: кой учител, като е бил и наказвал учениците си, е имал тяхното уважение? Кой баща, като е теглил ушите на децата си, е имал тяхното уважение? И след всичко това казват, че пръчката е излязла от рая. Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо? Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха да ги режат. Ето защо като се говори за пръчката в рая, тя символизира Божията Правда. Значи Правдата е излязла от рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактите и явленията в света, той разполага с тази пръчка. Магическа пръчка е тя!

 

… Всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си, автор на всичко онова, което той счита невъзможно. Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. Той е автор на всички неща на Земята, заради което хората трябва да го слушат. Щом слушат духа си, те ще слушат и Бога, понеже духът е изпълнител на волята Божия. Имайте високо мнение за духа си като велик автор, като авторитет, като тълкувател и изпълнител на волята Божия.(108, с. 129-132)

 

Ще кажете: “Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи?” Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всички правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки.(107, с. 145)

 

Ще ви запитам какво нещо е музиката, само кога можеш да пееш? Музиката е първото видимо изявление на Любовта. Когато първи път се събудили ангелите в небето, почнали да пеят. И те се събуждат. Като почнали да пеят, светът почнал да се създава. Те и досега пеят. Значи видимата, външната страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Ако разглеждате това, един ден (когато станете ясновидци), ще видите, че пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на човека.(26, с. 194)

 

Казвате: “Господ създал ангелите.” Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода именно човек може да възприеме един добър или един лош живот.(83, с. 142)

 

Съвременните хора казват, че Бог е създал света такъв, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Бог не е създал света такъв, какъвто вярващите го мислят, нито такъв, какъвто материалистите го мислят. Други пък казват, че условията на живота са причина за неуспехите, за неуредиците. И това е заблуждение. Преди всичко условията са създадени от хората. Следователно нито Бог е виновен за неуспехите в света, нито условията. Човек е фактор в живота! Щом е така, той може да измени условията на живота, той може да ги подобри.(60, с. 215)

 

Мнозина се оплакват от съдбата си, защото не мислят право. Когато започнат да мислят право, те могат да смекчат и подобрят съдбата си. В такъв случай повтаряйте често следните думи: “Вярвам, че живея в Бога и Той в мене. Вярвам, че животът е разумен и никой не може да ме лиши от благата, които Бог е определил за мене.” Ако някой се осмели да ви отнеме едно от благата, определени за вас, вие ще получите десет пъти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тях животни, те ги изпъдиха вън от царството си. Лошо ли направиха? - Животните се отказаха от животинското в себе си и се повдигнаха на по-високо стъпало. Когато животните изгониха човека от своята среда, последният се повдигна едно стъпало по-високо и стана ангел. Радвайте се, ако сте успели да се откажете от своето низше естество и да влезете в областта на ангелите.(116, с. 65)

 

Ако проследите живота, ще видите, че между минералите, растенията, животните, човека и съществата над човека има тясна, непреривна връзка. Според мен минералите представляват зачатъчно състояние на живота. Те са дълбоко заровени в земята. Онези минерали пък, които са подали някои от своите части над повърхността на земята, те са растенията. Тъй щото когато минералът разреши един важен въпрос в своя живот, той пониква и минава във фазата на растение. Долната част на растенията (корените) остават в земята. Растенията не са още напълно свободни. След като хиляди години наред са мислили как да освободят главите си – корените – от гъстата материя и да придобият свободата си, те се явили като животни; в това състояние те разрешили онзи въпрос, който като растения не могли да разрешат. Животните обаче останали за дълго време при лоши, неблагоприятни условия за тяхното развитие. Трябвало най-после да дойде човекът, дълго време да мисли върху тази задача, докато намери начин как да се освободи. Въпроса, който животните не могли да разрешат, човекът го разрешил. У животните, благодарение на тяхната неразумност, се създадоха ред страсти, с които се самоизтребваха едни други. Престъпленията, които съвременните хора вършат, не са нищо друго освен далечно наследство на млекопитаещите. Ако хората се върнат към миналото да разгледат живота на своите прадеди, те биха се ужасили пред вида на онова страшно разрушение, на онези жестоки войни и състезания между хората. Сегашните войни бледнеят пред миналите. Може би бъдещите войни, в които ще пуснат в ход задушливите газове, донякъде биха могли да наподобят разрушението и жестокостта на миналите. Страшно разрушение е съществувало някога в света! И най-после човек със своята мисъл се явил в света да тури ред и порядък на нещата. Когато човекът се явил в рая, чрез мисълта си той е внесъл мир и спокойствие по цялата Земя. Затова именно е дошъл човек в света. Обаче след грехопадението пак настава това разрушение между хората, както и между народите. Питам: де се крие разрешението на положението, в което се намира сегашното човечество? И сега пак трябва да дойде човекът със своята нова, права мисъл, да разрешава всички въпроси. Разрешението на тия въпроси не е достояние само на един човек, нито пък е достояние само на един народ.(60, с. 96)

 

Човек… трябва да знае, че всички хора са излезли от Бога. Ако не помните кога сте излезли, това е друг въпрос. Важно е че всички хора, като души, са живели в Бога и са излезли от Него. С излизането си от Бога те са прекъснали връзката си с Него, вследствие на което са изгубили свободата си. – “На какво се дължи изгубването на човешката свобода?” – Човек е изгубил свободата си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици.(62, с. 242)

 

Знаете ли колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда? Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия да подобрят живота си, т.е. да минат от по-ниско на по-високо стъпало. Който иска да проследи пътя на развитието на някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава, първо под микроскоп, после с лупа – да види през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после в пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес. На Земята бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този на Земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: “Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти.” С други думи казано: където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на Земята, тя минава при нас като несъзнателно същество.(30, с. 5)

 

Вие мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на Земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупави. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо глупаво! Аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни и птици, туй разумно Същество не може да ги направи глупави – да кажем, че кучето е глупаво, да кажем, че растението е глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божа работа. Защо така ги е направил? Вие се произнасяте много зле за Господа, в Когото вярвате. И като дойдете при едно дърво, ще благославяте Господа, защото Бог го е направил, а не да го дупчите, за да си сложите името на него, или да го сечете. Мине покрай дървото някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ритне го с крак. Това е престъпление - да го ритнеш, да го нараняваш. Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек – такъв човек, който прави затвори, беси, прави войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че всички престъпления, които днес съществуват в света, се дължат на човека.(46, с. 275)

 

Ако питате животните за кого е създаден светът, те ще кажат, че светът е създаден за тях. И хората ще кажат същото. Човек се мисли за венец на творението, следователно светът е за него. Ангелите казват, че светът е създаден за тях. Всъщност никой не знае за кого е създаден светът, никой не знае замисъла на Бога. Ето защо, според твърдението на някои, вселената е създадена първоначално по един начин, но тя постепенно се изменя, докато един ден ще се разруши и отново ще се създаде. Защо се руши и създава, никой не знае. Това е детинско разбиране. Вселената нито се е създавала, нито се е разрушавала. В “Битие”-то се казва: “И стана ден, и стана нощ.” Това подразбира, че Земята е обърнала едната си половина към Слънцето – ден, после обърнала другата си половина – нощ. Питам: като се оглеждаш в огледалото, създаваш ли нещо? – Не, твоят образ съществуваше и преди оглеждането. Реален ли е твоят образ в огледалото? – Не е реален. Следователно човешките разсъждения са образи в огледалото, т.е. сенки на действителността. Ако всички разсъждения на философите, на учените, на духовниците носеха Истината, светът трябваше да се оправи.(99, с. 168)

 

И тебе ще питат музикално ли се гневиш или немузикално. Никой няма право да се гневи, без да прилага музикалните правила… Гневът е благо за човека, когато се проявява музикално. И за Бог се казва, че се е разгневил. Обаче гневът на Бога е създал човека. Той се разгневил, взел пръст и направил от нея човек – вдъхнал в него дихание на живот. Чрез мажорната гама Бог внесе живот в хората. Като не разбират закона, те мислят, че Бог ги наказва. Това е заблуждение. Гневът оживява и спасява хората.(90, с. 116)

 

Не мислете за несгодите и мъчнотиите, мислете за новия живот, който обхваща само положителни идеи. Започнете ли някаква добра работа, вярвайте, че ще я свършите с успех. Когато направи човека, Бог видя, че го е направил добре. Ще кажете, че в Писанието се говори за разкаянието на Господа. Значи Бог е направил човека, после се разкаял за направеното! – Преводът е крив. Човек се разкайва, задето Бог го е създал. Колко пъти при мъчнотии и страдания човек съжалява, че Бог го е създал!(116, с. 146)

 

При живота на сегашните хора нищо друго не ги очаква освен страдания и нещастия. Светът е изложен на разрушение. Казано е в “Битие”-то: “И разкая се Бог, че е създал човека.” Какво ни очаква тогава? Да разруши Бог света така, както го е създал. Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на Земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане помен от тях.(122, с. 49)

 

И в Писанието е казано: “Не се свързвайте с грешните хора!” Следователно чистота и разумност се изискват от човека, когато прави връзки с хората, защото всеки човек има своя орбита на движение, която може да го завлече. Обаче вие трябва да имате предвид следното положение: никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Дръжте тази мисъл в ума си като аксиома. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Щом един човек се докосне до друг, т.е. до неговия център, той влиза в известно съприкосновение с този център на физическия свят и започва да се влияе от него. Едновременно с това и той оказва влияние на този човек. Това влияние е временно, понеже тия двама души се движат по орбитите на своите души и се отдалечават един от друг. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог бди над душите. Той регулира техния път. Той зорко следи за всичко онова, което е създал. Светът, който Бог е създал, лежи в Неговите ръце, а не в ръцете на ангелите или в човешките ръце.(108, с. 110)

 

Ако в света има страдания, ако хората умират – това не зависи от природата. Природата няма интерес ние да умираме. Писанието казва: “Господ не желае смъртта на грешника.” Като умре някой грешник, той пак трябва да се роди. Човек, като се роди, трябва да умре. При сегашните условия е така. Първоначално, както е създаден светът, човек не е създаден да умре, но той предизвиква сам своята смърт. Този въпрос не е научно разгледан. Бог, като е създал света, дал е абсолютна свобода на хората. Сега Господ ни е оставил да вършим, каквото искаме. Той изпълнява нашите желания. Ние не служим на Господа, а Той служи на нас. Той казва: “Това, което искате, обмислихте ли го хубаво? Аз ще изпълня желанието ви, но вие ще носите последствията.” Казвате: “Защо са тези страдания?” – Защото всеки иска това, което му хрумне. Затова са тези прекомерни страдания в света.(46, с. 243)

 

Човек умира, понеже къщата му е направена от кал. Господ е направил човека от кал, понеже нямал по-добър материал. И ако ти приготвиш по-добър материал, Господ ще те направи от него. Казва се, че в последно време Бог ще ни роди. Значи трябва да приготвим нещо! По някой път става спор кои хора са на правата страна. На правата страна в света е само Бог, а всички други са на кривата страна. Един е Той! Правото е само в Бога. “А къде е Бог?” – Там, дето не си ти. – “Ами къде съм аз?” – Там, където не е Бог. Сега ще дойдат някои да разправят философии. Аз казвам категорично: къде е Бог? – Там, където не е човекът, там е Бог. Понеже човек е отражение, сянка на Бога, то там, дето не е сянката, там е Бог, а пък там, дето не е Бог – там е сянката, човекът. Питам тогава: как ти ще разбереш какво нещо е Бог, как сянката ще разбере какво нещо е реалността? Сянката никак не може да разбере какво нещо е дървото.(92, с. 228)

 

Страданията произлизат от творческия принцип в човека. Който твори, той непременно ще страда. Като сътвори света, Бог едновременно създаде и кръста.(70, с. 148)

 

Хората живеят в едно и също поле, с тази разлика, че едни от тях са в ада, а други – в рая. Които се мъчат, живеят в ада. Които са разбрали мъчението, те се радват, вследствие на което живеят в рая. Какво трябва да направи човек, за да излезе от ада? – Да обикне мъчението. Щом го обикне, то ще го напусне. От разказа за богатия и бедния Лазар се вижда, че между ада и рая има голяма преграда, голяма пропаст, която мъчно се минава. Христос дойде в света да постави мост между ада и рая. Той показа на човечеството пътя, по който може да излезе от мъчнотиите и страданията, от неблагоприятните условия, и да влезе в радостта и веселието, при благоприятните условия на живота. Кой създаде ада? – Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората създадоха здрави високи крепости, в които сами се затвориха. Тези крепости наричаме ад. Днес всички хора трябва да се учат, да прилагат знанията и Любовта си, за да разбият стените на тия крепости и да излязат вън, на свобода, т.е. в пределите на Царството Божие, в рая на земята, за който се говори в Битието. Казано е, че Бог създаде небето и земята, но никъде не е казано, че е създал ада. Ето защо, като човешко изобретение, адът трябва да се разруши от своя създател. Който го е създал, той трябва да го разруши.(116, с. 101)

 

На какво се дължат мъчнотиите в живота? На еднообразните и обикновени човешки работи… За много неща мисли човек, и то – все еднообразни, обаче за едно не мисли – за главата си. Ако запитате учените как е създадена човешката глава, и те не могат да отговорят. И хората, и ангелите, и Бог е работил върху създаването на човешката глава и на човешкото лице, но единствен Бог знае как ги е създал. Хората не знаят нищо по този въпрос. Те виждат само, че има нещо, което не им харесва. Някой не харесва формата на главата си, друг – носа си, трети – брадата, ушите, очите си и т.н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно не можете да се произнасяте върху незавършените процеси. Човек сам е изопачил челото, носа, устата, брадата, очите, ушите си и сам трябва да ги изправи. И тъй, всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т.е. не е още развит. Чувате някой да казва, че не се интересува от музика, от религия, от красиви неща и т.н. Това показва, че музикалният, религиозният или друг някой център не е развит в него. Невъзможно е да бъдеш религиозен, музикален или учен човек, ако това не е написано на главата или на лицето ти.(23, с. 326)

 

Любовта е магическата сила в света! Когато Бог каза: “Да бъде виделина!” – стана виделина. Той направи това със Своята Любов. Любовта създаде света, Любовта създаде цялата вселена. Когато погледнем към слънцето, към звездите, ние имаме предвид Божията Любов. Ето защо първият и най-силен подтик на човешката душа е да възприеме Любовта във всичката й пълнота, за да се освободи от ограниченията на живота.(140, с. 105)

 

Човек има велик произход. Той е забравил това, достатъчно е само да си спомни. Той идва от едно място на светлината, влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна и човек пак ще се върне към светлината – оттам, откъдето е дошъл.(46, с. 300)

 

Мисълта ражда светлината. Следователно светлината в природата е признак на интелигентност. Колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и мека. Било е време, когато Земята не е била осветена. Казано е в “Битие”-то: “Дух Божий се носеше над бездната. И рече Бог: “Да бъде виделина!” И стана виделина.” Щом светлината излезе от Духа, и мисълта се проявява. Земята е лишена от външна светлина. Тя има само вътрешна светлина. Слънцето обаче е светло отвън и отвътре… Истинската интелигентност подразбира едновременно и външна, и вътрешна светлина. Човек трябва да бъде като слънцето – отвън и отвътре светъл.(105, с. 87)

 

… “Ние ще живеем като нашите деди и прадеди.” Питам: нима вашите деди и прадеди са живели? От векове насам хората не живеят един разумен живот, но те само страдат и умират. Днес почти всичката вода в реките, езерата и моретата е покварена от човешка кръв и човешки престъпления. Огън трябва да дойде отгоре, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и след като се пречисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата Земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Както едно време Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с Неговата Истина. Бог няма да остави и държавите да престъпват Неговите закони. Всички хора трябва да се поклонят пред Божията Истина и да признаят Неговите закони. Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в Любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие. Иде това време.(112, с. 422)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...