Jump to content

132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА


Recommended Posts

132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

Учителят задаваше задачите, т.е. даваше домашна работа на учениците присъствуващи в клас. Даваше ни да направим резюме на темата като се. запази основната линия и идея на темата и да се изрази най-интересните мисли. Преди да се започне новата беседа той накарваше някой да прочете онова резюме, което е направил. Ако не беше го направил това означаваше, че не е готов за клас. И означаваше още много други неща, които не искам да споменавам. Затова аз се стремях да бъда изрядна в писането на резюметата. Отивам при Учителя и го питам какво да правя, защото не бях си направила темата, която ни задаваше. Каза ми: „Това за теб не се отнася, защото ти четеш беседите. Това е за другите, които не четат беседите, за да ги накарам да четат". Аз бях смутена, че не бях готова за час и се извинявах като ученичка в училището. Смутих се още повече когато разбрах, че приятелите не четат беседите. По-късно се убедих, че една от причините на невежеството бе, че не се изучаваха беседите, а там Учителят беше разгледал принципни неща, които бяха задължителни за ученика. Ако всички изгревяни се ръководеха от това нямаха да имат проблеми. А проблемите излезнаха на бял свят след заминаването на Учителя и никой не можеше да ги разреши. А разрешението им бе в Словото, но кой да го чете, кой да прави резюмета и кой да прилага прочетеното. Ето това бе основното в живота на Школата. Тя се затвори, замина и отлетя в Невидимия свят.

 

Понякога много от посетителите пречеха на Учителя в неговата работа. Изказаха се опасения, че той много се уморява с тези срещи, с непослушните ученици. А той веднъж ми каза: „Седя някой път с някой, който разговаря с мен. И той е много доволен от това. Обаче аз не съм с него. В това време там на поляната седи една скръбна душа, седи и чака мен. Отивам там. А той, посетителя, който не се усеща да излезне и да си отиде мисли, че съм с него. Аз съм там при скърбящите, унижените, отрудени хорица. Бог не е при горделивите, а е при смирените, немощните духом, скърбящите и жадуващи за правда. Те ще се утешат. Тяхното е Царството Божие на земята".

 

Имаше една сестра - Ана Шишкова. Беше учителка, тихичка, скромна като буболечка. Беше поетеса и пишеше стихове. Обикновено както сме се събрали някъде тя се обърне и каже: „Учителю, може ли да кажа едно стихотворение?" Той кимва с глава: „Може". Тя заставаше като малка ученичка, поклони се пред нас и напевно нареждаше точно както ученичките в началните отделения. Бяха все от порядъка на наивни, но интересни стихове. Чудех се от къде толкова наивност имаше в тази сестра и толкова детска откровеност в стиховете, а същевременно бяха много интересни. Учителят ги изслушваше. Ние от начало не можехме да изслушваме нейния наивитет, но после свиквахме на маниера й и се забавлявахме от самата й поезия като мисъл и като теми за разрешаване. Учителят стоеше и слушаше. Зад всяка форма имаше и стоеше нещо разумно, което движеше поетичното Слово на сестрата.

 

На една беседа Учителят каза: „В настоящият момент на земята има трима добри хора. Единият от тях е Ганди". Кои са другите двама не спомена. Искахме да се запознаем с историята на неговият живот и по-късно Георги Радев преведе книгата на Ромен Ролан от френски на български език автобиографията на Ганди. Тогава разбрахме, че Ганди препоръчваше принципа на ненасилието, който е по-мощна сила от самото насилие. Той бе убит, за да се докаже, че на света има сили на разрушение и сили на градеж. И да се докаже, че има сили и на ненасилие. Доброто и Злото в този свят вървят заедно ръка за ръка. В едно друго сходно изказване на Учителя разбрахме, че Ганди е ученик на Бялото Братство. Каза също: „Ако имам трима ученици на земята като Ганди щях да преобърна света". Спря се и след малко продължи: „За да го разора и посея Словото". После отново замълча. Тогава разбрахме, че онази външна форма, която ние бяхме взели като ученици беше само привидна. Учениците на Учителя не бяха тук, те бяха на друго място. Веднъж каза: „Моите ученици не са тук на Изгрева, те са в света, те населяват от началото до края Вселената. Те са тези, които движат живота на света и живота на Вселената". Какво знаехме ние с нашето невежество, много малко. Ние бяхме облагодетелствувани, че чрез нас се даваше Словото на Учителя, ние присъствувахме тук като проекция и присъствие защото трябваше да има и такива около Учителя. Словото трябваше да се изрече от Учителя на човешки език и на човеци. А че това бе българския език и се говореше на български глави, това бе една привилегия за този народ, който не прие Учителя и не му създаде необходимите условия. Беше споменал веднъж: „Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците заради Бялото Братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благословение". Но това не се разбра от българския народ по времето на Учителя. За съжаление такава бе истината за наше най-голямо учудване, които бяхме около Учителя и за негово най-голямо огорчение.

 

Бяхме отишли с Учителя на обществена изложба на художници. Вървим с Учителя, придружавахме го аз и Боян Боев. Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина. По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло. Боян Боев като видя какво следва обърна се с гръб към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред. Другите се опитаха, които ни придружаваха да застанат пред картината и да я прикрият от Учителя, за да не го изложим на обществено поругание чрез това голо тяло, което смятахме за пошлост, изкушение и поквара. Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло. Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър художник, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини. Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше. А сега сам се отстрани като се поддаде на някакво изработено негово мнение за морал и чистота. А се оказа, че с тази постановка той сам се постави вън от кръга, в който бе Учителя. Тогава разбрахме, че човешкото мнение за морал и чистота е едно, а Божествения порядък е нещо друго. Онова, което е морал за човека не е морал за Бога и обратното е вярно, защото отклонението на човека от Божествения порядък не е еднократен процес, а е повторение на хиляди прераждания на земята и тяхното изправяне не може да стане в един човешки живот. С двайсетгодишен съзнателен живот човек не може да заличи отклонението си от хиляди години. Малко е това време затова пред него стои другото време на вечността.

 

На ул. „Опълченска" 66 имаше шкаф с книги на Учителя, повечето му бяха подарявани от приятели и като някой види някоя окултна книга, купи я и търчи така, че краката ще си строши докато я подари на Учителя. А той нареди да я сложат към лавицата с другите книги. Така се събираха много окултни книги подарени от приятели, но не по молба и предпочитание от Учителя. Отначало аз смятах, че щом са там в библиотеката на Учителя значи са одобрени от него и трябва да се четат. Така веднъж редях и почиствах книгите и попаднах на един автор Папюз. Беше нашумял автор и приятелите все говореха и го цитираха. Учителят влезна и ме погледна. Аз веднага трепнах и го попитах дали мога да чета Папюз. Той натъртено отговори: „Не. Не може, той е ученик на Черната ложа". По-късно видях, че има нишки на съблазън на онова, което той говори, а той много говори за полова любов. Учителят бе казал: „От Черната ложа ученици могат да се качат най-високо в умственото поле, но не и в причинния свят". Ако не бях го попитала нямаше да зная и бих направила груба грешка и да се свържа с този автор. А тези, които бяха закупили книгите не го бяха питали. А аз го попитах: „Ами, Учителю, щом са от Черната ложа какво дирят тук, а не ги изхвърлите тези книги?" Учителят ме погледна и каза: „Те стоят тук, за да служат за урок и поучение на учениците". „Ами тук и Злото и Доброто съжителствуват, как да ги различаваме? Няма ли да паднем надолу ако опитаме Злото?" Той отговори: „Ученичеството започва с послушание към Бога. Послушанието към Бога е връзката между ученика и Бога. Има ли я тази връзка има различаване за Доброто в света и служение на Доброто. Няма ли я няма послушание, няма връзка с Бога и няма живот в Бога". Аз стоя и слушам. Пред мен стояха изкушенията на света от една страна, а от друга стоеше Учителя с неговото Слово. Бях застанала между два свята. „Учителю, аз съм дошла за вас и за Словото ви." Обърнах се към него и плачех от срам. „Хубаво", каза той, „служи на Бога". Тези случаи имат едно общо начало, т.е. ученика да се определи да служи и да изпълнява волята на Бога.

 

Аз съм пред Учителя на разговор.

 

„Сега ще речеш: „Той идва в моята градина и си взима най-хубавите плодове, а нищо не ми плаща. Тези плодове ако ги продадях колко пари щях да взема. А той взема и не дава". Това е символична форма, че първият плод ученика трябва да поднесе на Учителя си, това е реализираната връзка между ученика и Учителя.

 

Понякога на ученика се дават задачи за пост. След това той трябва да погладува малко. Ще кажеш: „Господи, аз в миналото ядох и пих, а сега трябва да погладувам, то е полезно за мен". По този начин ученикът ще се свърже с миналото, ще си намери полиците, които има и които трябва да плати през този живот, защото кредиторът е един и същ и той чака от панти века да си изплатиш дълговете.

 

Да захванеш да ходиш по пътя значи да проявиш Любовта, а не да бъдеш само едно отражение на нея. Когато Господ се интересува от теб ще видиш, че работите една по една почват да се нареждат. Щом се усъмниш и Господ те напусне все повече и повече забатачваш работите си. Когато някой служи на Господа и другите са доволни от него."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...