Jump to content

04_6 КУЛТУРИТЕ В МИНАЛОТО. НОВАТА ЕВА


Recommended Posts

КУЛТУРИТЕ В МИНАЛОТО. НОВАТА ЕВА

 

Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. (20, с. 126)

 

Днес между съвременните културни хора ще видите, че мъжът е в състояние да умори жена си и жената е в състояние да умори своя мъж. Защо някой мъж уморява своята жена? Нали жената е направена от реброто на мъжа? Бог извади едното ребро от Адама и каза: “Ето, давам ти тази жена за другарка през целия живот. Пази свещено нейната душа!” В това време извън рая имаше друга култура, пред която Адам излезе да се хвали със своята другарка Ева, като казваше: “Аз имам красива, хубава жена, каквато светът не е виждал досега!” Тогава тази култура изпрати един свой делегат, преобразен в змия, да опита, да разбере добре каква е тази жена. Какво стана след това? – Тази хубава жена съгреши, а след нея съгреши и Адам, след което и двамата се намериха извън рая. (51, с. 74)

 

Едно време в рая имаше една култура, на която Адам беше родоначалник. Дойде Ева и тя донесе със себе си друга култура. Културата на Адам замина, остана културата на Ева. Казват, че Адам бил учен, че той сложил имената на всички животни. Вярно е, че Адам е бил учен, но питам: каква писменост остана от неговата култура? От културата на Ева все е останало нещо, но и тя вече е на залез. Съвременната култура е продължение на културата на Ева, т.е. от културата на жената. Досега Божественият чук е работил само върху жената. До днес само жената се е възпитавала. До днес навсякъде е изпъквала майката. Бащата го няма още. Тук-там ще се яви мъжът, като гост, и веднага след това изчезва. Още с явяването си на Земята жената е внесла в света елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво същество от нея няма. Тя е благородна, деликатна, фина, с тънка психология. Казвам: не си играйте с жената! Като говоря за жената, аз имам предвид префинената жена, която пред нищо не се спира. Колко мъже е продала тази жена! Колко войни са станали за нея! Войните стават само за жените. (108, с. 22)

 

Христос казва: “Всички, които са научени от Бога, идат при Мене.” Оттук започва истинската култура, истинското знание. Под “култура” в широк смисъл разбираме това знание и изкуство, което обхваща целокупния живот. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и духа. При тая култура всяко същество има своето определено място и предназначение, всяко същество има условия за своето развитие. Първото съзнателно същество, което се явило през тая култура, било човекът, т.е. мъжът. Под “човек” разбираме същество, което мисли. През тая култура е живял само мъжът. Тогава жената не е съществувала. – “Как може животът без жени?” – Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света. Тя е култура без страдание. Човекът е бил свързан с Бога. Другар му е бил Бог. В тая дружба човек придобил големи знания, но станал ленив. Ще кажете, че старият е ленив. Важно е, че леността го е заставила да търси другар да му помага. Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено. Бог му пратил другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тя намерила такъв в лицето на змията – черния адепт. От тоя момент започва втората култура – на познаване на доброто и злото. Сегашната култура е на жените. Мъжете са безгласни букви, както шеговито се наричат – лукови глави. Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота. Тя е културата на милосърдието или културата на Любовта. Първата култура е била на Мъдростта, втората – на правдата, а третата – култура на Любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. Ще кажете, че съединяването подразбира обезличаване. Не е така. Да се съединиш, това значи да се увеличиш, да се хармонизираш, да станеш по-силен. Българите поддържат девиза: “Съединяването прави силата.” Една дума липсва на тоя девиз: “Съединяването в Любовта прави силата.”(35, с. 52)

 

Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладат птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? Той подразбираше, че те трябва да завладат всички низши елементи в себе си. Затова Господ постави Адам в райската градина, направи го градинар – да изучава растенията. Следователно при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие. Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали. Но когато ние се научим как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас да препращаме назад в почвата, ние ще разберем какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите от нас братя. Сега всеки от вас иска да живее между по-културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора от ангелите аз не зная. Следната фаза, в която ще минем, е фазата на ангелите. Щом влезем в тази фаза, сегашните груби тела, които имаме, ще се изменят органически. Те ще бъдат създадени от една по-фина материя. Как ще се създаде тази по-фина материя? – Чрез религиите. Всички сегашни религии не са нищо друго освен един метод, чрез който с молитви, със съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрез която нашето тяло да се обнови. Това нещо не може да дойде сам¬ по себе си. Тези хора, които в миналото са се молили, които живели в пустините един чист и свят живот, както и тия учени хора, които са работили усилено в мисълта си, са помагали както на себе си, така и на цялото човечество именно в това направление – работили са за неговото повдигане и усъвършенстване. (104, с. 120)

 

Хората се интересуват от своето минало, искат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го разгадаят. Защо? Защото малко е доброто в миналото на човечеството. От осем хиляди години насам човечеството не е направило голям скок. В живота на човека до грехопадението има хубави неща, но след грехопадението няма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте от миналото си. От страданията и изпитанията, които преживявате, можете да съдите за вашето минало…(144, с. 199)

 

Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас – тил на сегашния ви живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”. В окултен смисъл под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията. Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие. Змията пък представляваше друга култура – културата на човешките желания, която е сходна с тази на животните. Следователно културата на растенията създаде ръста на човека. Растенията го научиха как да върви нагоре и надолу. Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока, точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на Слънцето и към центъра на Земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки. Те създадоха главата у млекопитаещите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в “Битие”-то: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после, сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура! Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото. Тогава у човека настава цяла каша. В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението Си за тисящи родове.” Христос донесе в света културата за душата, т.е. начина, по който хората могат да се приближат и познаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи със създаването на човека се създадоха и страданията в космоса. (51, с. 9)

 

Всяка сутрин, като ставате от сън, спомняйте си, че сте минали през културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте през културата на животните и сте развили сила; минали сте през културата на птиците и сте развили външната красота; минали сте през културата на човека и сте развили ума си, който е дал израз и красота на очите ви. Сега вече минавате през друга фаза на културата, в която трябва да развиете благородно сърце, което да даде израз и красота на цялото лице. Красивото лице съдържа в себе си придобивките на миналите култури. То представлява човека. Новата култура е култура на сърцето, което води хората към побратимяване, към братски живот. Чрез сърцето ще се изяви Любовта. В стария живот Любовта е започвала с радост, а свършвала със скръб. В новия живот обаче Любовта започва със скръб, а свършва с радост. Адам и Ева започнаха с радост, но свършиха със скръб и плач. Оттук виждаме, че плачът е произлязъл от райската градина. Ева сгреши, понеже яде от плода на забраненото дърво, около което змията се беше обвила. Значи тя се свърза с културата на дървото и пожела да стане висока, т.е. знатна. Същевременно тя се свърза и със змията и пожела да стане силна. Тя се върна към старите култури и сгреши. След това Адам и Ева бяха изгонени от рая да опитат какво могат да направят с дългите рала и силните волове. Господ им каза: “Понеже пожелахте културата на растенията и животните, излезте вън от рая, да ги опитате. Вие сами избрахте дървото и животното за идеал в живота си, сега ще носите последствията на този идеал.”(105, с. 24)

 

Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая – в Божественото училище – да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни – сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар. Аз съм самичък.” Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си, след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: как постъпи Адам със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно при всяка работа, при всяко изпитание умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адама и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса. И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно…

 

… Нова култура, нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса – расата на Любовта. В “Битие”-то се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова именно хората от петата раса живеят животински живот – бият се, карат се, убиват се, мразят се – вършат всичко това, което и животните вършат. Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете да си направите заключения. Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?” – “Запомних го, написах го на зъбите си.” Волът минал покрай Адама и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?” – “Запомних го, написах го на рогата си.” Минал конят, Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?” – “Да, запомних го, написах го на копитото си.” Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон?” – “Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях. Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език, нито на зъби, нито на рога, нито на копито. Всички са го написали там, дето не трябва. (51, с. 185-188)

 

Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни (хора на новите времена) и ученици. Какви са били вашите мисли и възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика – това е новото, което днес Бог дава…

 

… Сега, ако разгледате старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам и Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя казва: “Каквото Господ заповядва, няма да се разбира в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на Земята. Ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата. В тях се крие друга философия.” Адам и Ева, като ученици в рая, в разсъжденията си пред дървото за познаване доброто и злото по друг начин изтълкуваха Божиите закони. Мойсей пък тури начало на новозаветния живот. Той беше на границата между новозаветния и старозаветния живот, което се вижда в неговия личен живот. Законът се оформи при Мойсея. Няма да се спирам повече върху тези въпроси, понеже те ще ни отдалечат от главната мисъл, ще предизвикат спор, разногласия в умовете ви. Това няма да ви доведе до правите разбирания, които са необходими за вас, защото Адам и Ева и днес са пак ученици на Земята и казват: “Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиите закони, не сме разбирали Пътя, който Бог ни е чертал!”(112, с. 5 и 191)

 

Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева. Какво има тия двамата хора да спорят? Единият – направен от Бога, и другият направен. Трябва да се уважават по единствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира. Понеже Адам й даде от Духа, който Бог му даде, той даде на жена си. Но в нея се зароди желание да вземе всичкия дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, казва се: само половиния дух да го има, не целия да го има. Адам роди едно дете – момиче – не навреме… За Ева нямаше нужда, тя преждевременно дойде! Преждевременно стана! И Адам се огорчи, че няма другарка. Господ казва: понеже се огорчи – извади Ева по-рано. Ева се роди на седем месеца. Два месеца не достигнаха. И затуй Христовото учение 2000 години как се проповядва. 2000 години са двата месеца, понеже Ева не навреме се роди. Тия двата месеца са 2000 години. Сега в света Господ създава един нов Адам и една нова Ева, която на девет месеца ще се роди. Адам няма да бъде създаден от пръст. Адам ще бъде роден и Ева ще бъде родена – у тях да се роди новото човечество, което няма да върви по стария път. (12, с. 42)

 

Сега, щом някоя мома стане за женене, тя казва: “Дано ми даде Господ добър мъж!” Господ ви д­де добър мъж – Адам. Ева, която излезе от Адама, първоначално беше отлична мома, девица. Обаче след грехопадението всички жени, които се родиха от нея, извратиха света. Ева роди един син – престъпник, Каин. Адам не беше баща на Каина, но на Авела. Каин беше роден от друг баща. Казано е в Писанието: “Вие сте чада на дявола.” Оттук, предполага се, че дяволът бил баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълк. Ако овца роди вълк, причината се крие някъде дълбоко в живота. Авел стана жертва на Каина, на злото в света. Възможно ли е двама братя, от една майка и от един баща, да се убиват? Следователно, предполага се, че тези братя били от двама бащи: единият – носител на тъмнината, другият – носител на светлината. Днес половината от човечеството са каиновци, половината – авеловци. Ако хората вярват в стария закон, който дава място на престъпниците да се раждат, те всякога ще убиват. Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каина, да не се ражда. Каиновци нямат право да се раждат! Нека дойда авеловци и ситовци! Светът се нуждае от добри хора. (60, с. 126)

 

 

 

Новият човек се създава сега. Не е въпрос за спасяване на човечеството. Сега Господ създава нов рай. Създава се един нов Адам и нова Ева. Ако вие искате да бъдете деца на този, новия човек, то ще трябва да се родите по нов начин. “Ако не се родите изново…” – от кого? Христос казва: “От вода и дух.” Аз ви казвам тъй: ако не се родите от новия Адам и новата Ева, в Царството Божие не можете да влезете. Какво ще ми кажете вие? От вода и дух? Вие мислите, че знаете какво значи това. Щом го знаете, тогава тайната е разрешена, няма какво да проповядвам. Сега, чели сте, че от вода и дух трябва да се роди човек, но не го разбирате. Аз ви казвам: от новия Адам и от новата Ева трябва да се родите (това е по човешки) – ще го разберете по човешки. (50, с. 300)

 

Преди години пак ходихме на Мусала, но в снежно време – пътят беше покрит със сняг, мъчно се ходеше, лесно можеше да се подхлъзне човек. Като започнахме да възлизаме нагоре, някои казаха, че е много хлъзгаво, не може да се върви. – “Да се върнем тогава!” – Обаче сестрите поеха нагоре. Те казаха: “Няма да се върнем, ще вървим.” Дадох им наставление да бъдат внимателни, да не събарят камъните. Имаше опасност, като се търкалят камъните, да ударят някого. Сестрите тръгнаха напред, а братята – след тях. Те казаха, че дават предимство на сестрите. Както и да е, важно е, че сестрите не искаха да се върнат – първи поеха пътя към високия връх. Такава трябва да бъде новата Ева! Старата Ева беше на върха и слезе в долината. Новата Ева възлиза от долината към върха. (22, с. 50)

 

Никой човек не се ражда произволно. За пример, предполага се първият човек да е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взимат участие при създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената. Тя е вътрешният фактор, който правилно трябва да използва всички външни благоприятни условия. В това отношение на жената майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва. Казано е, че първият човек бил създаден в деня на първото равноденствие, в деня на Любовта. Тогава той е почувствал в себе си присъствието на Великото, присъствието на Божията Любов. Със създаването на жената първият човек е разбрал Божия промисъл, който работи в света. Следователно, за да се повдигне жената, преди всичко тя трябва да обикне Бога, своя Създател. Възпита ли се в тази насока, тя ще помогне за повдигането на човечеството. Само тя е в състояние да роди новия Адам и новата Ева. (60, с. 137)

 

Физическите блага предизвикват втръсване, както и физическите отношения между хората. Затова някой казва: “Искам да напусна жена си, омръзна ми вече!” – “Ще се ожениш ли за друга?” – “Ще се оженя.” – Тогава ще знаеш, че и втората ще бъде като първата, и тя ще ти омръзне. И тя е ребро като първата. Докато е била ребро, мъжът бил доволен от нея и я търпял. Щом излиза от него, вече е недоволен. И жената често се оплаква от мъжа си, иска да го напусне. Тя забравя, че някога е била ребро на мъжа си и излязла от него. Мъжът и жената са едно и също нещо, т.е. еднакви величини. Първоначално мъжът бил по-голяма величина от жената. За да се изравнят, Бог извадил реброто на мъжа и направил от него жената. Следователно днес мъжът и жената са две половини на една цяла величина – човека, равен на хиляда единици. И тъй, вървете в пътя, дето живите величини растат, т.е. събират се и се умножават. Само излишъкът от тези величини се вади и дели. Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така престъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци.

 

Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде! Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналият човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа – да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога. Как ще бъде създадена новата жена и откъде ще се вземе материал за нея, това ще решите вие. Мислете върху два въпроса – върху величините, които растат и се намаляват, и върху създаването на новата жена. Новият мъж и новата жена ще се новородят, няма да бъдат направени от пръст и ребро. С това настава нова епоха, нова култура в света. Щом дойде новата култура, блудният син ще се върне при Баща си и ще изпълнява Неговата воля. (20, с. 230)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...