Jump to content

ПРИ НОЗЕТЕ НА МЪДРЕЦА


Recommended Posts

ПРИ НОЗЕТЕ НА МЪДРЕЦА

ЗА СТОПЕНАТА ПЛАНИНА

Седнал до нозете му, свит, със скръб на лицето, го гледаше младият момък.

- О, татко мой, кажи ми... Откак те намерих, душата ми пламти от жажда да зная. Пия - и не се насищам. Зная, а като че ли съм забравил всичко. Когато дойдох при теб - всичко разбирах. Изучил бях външните науки, аз исках за всичко да говоря - и знаех... А откак дойдох при тебе и слушах твоите слова -всичко изчезна. Светът ли се тъй много разрасте, или аз се съвсем смалих? Тъй малък съм, татко, сега, че се губя - като че ли сам себе си трудно намирам...

Усмихна се мъдрецът, поглади своята бяла брада и каза:

- Когато дойде при мене, ти беше голяма ледена планина. Слънцето я пече и тя се стопи. Но вместо нея остана водата. Тя носи живота.

И пластична е, запознава се с всичко, прониква навсякъде, стопява много, необходима е всекиму. А снежната планина беше само опасна...

Кое е по-добро, мислиш?

- О, татко, разбирам... И наистина, сега аз чувствувам всички хора по-добре - а по-рано нито исках да зная, че съществуват...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...