Jump to content

От приказките на Соломон Ра


Recommended Posts

От приказките на Соломон Ра

ЗА ДЪЩЕРИТЕ НА БОГА

- Светли - каза Нубийският цар на Соломон Ра, - ти помена за синовете на Бога - ний разбрахме, че това са избраните Негови чеда, които носят светлината, слизат през хилядолетия и помагат на всички... Но кои са дъщерите на Бога? Ти за това не си ни казал нищо.

- Да, царю наш - каза Етиопа, който беше оставил своите девствени гори, примамен от слухове за необикновения живот и знания на царя-мъдрец.

- Да, царю, кои са Божиите дъщери? Може ли да мислим, че те са ония, за които говорят керваните, които идват от земите на скитите, във високите планини, които отделят студа на север от китния юг? На земята ли са те, или негде чакат, скрити в пещерите, да ги намери обреченият?

Соломон Ра погледна и двамата, погледна и Хирама, който се криеше някъде до вратата, и каза:

- Устата са ваши, но на други са думите - на тоя, който мисли, че знае и затова не смее сам да запита.

Обади се тогава Хирам, майстор на храма, който повеляваше на хиляди работници.

- Царю, ти никога не си ме обичал!... И затова тъй мислиш.

- Да те обичам? Ти знаеш ли кой бе баща на твоя баща и неговият баща?

- Зная - каза гордо Хирам, - зная. Каин е моят баща - първият син на направения от Бога Адам, нашият баща, а вий всички сте от другите - от Авеля и Сита. Аз съм от първородения, затова в мене са и силата, и знанието. И той стоеше смело изправен.

Погледна го Соломон Ра със своя тежък поглед, без да му каже нещо. И като че ли канари се струпаха върху Хирама, той се сви, пребледня, смали.

- Да, ти си първороденият, така е - каза Соломон Ра, - но твоят баща не е нашият. Баща на лъжата е твоят баща, скрит в змията - дете на първото знание и на първия грях си ти - и на смъртта...

Млъкна той и настана тишина. Наведени главите - мислеха дълбоко. И в тая тишина зазвучаха отново думите на царя-мъдрец, кънтящи като трептенията на златни струни:

- Всред мрак и тъмнина е бил неговият път. Смъртта го е в ръце люляла, тъгата му е песен пяла.

Тогава Всемогъщият пратил първата си щерка. Дошла тя и рекла:

- Люби! За да дойде животът. Аз съм Любовта.

Разплакал се тоя, оставеният в тъмнината.

- Как, Господи? Всред тъмнина съм.

Пратил Бог втората си щерка:

- Ето, Светлина съм! Възлюби, за да бъдеш свободен!...

Разтърсила се земята от вика му:

- Господи, в светлината тъкмо видях всичките си вериги и тяхната сила.

Няма ли кой да ми помогне?

Изпрати тогава Бог третата си щерка. Дошла тя и рекла:

- Мир да царува в живота ти! Аз съм Радостта!

- О, сега те разбрах, Господи - казал той. - Любовта със Светлината, Светлината с Мир и Мира с Радостта - това си Ти.

- Това са моите дъщери - отговорил му Бог, - но ако ти тях си разбрал и приел, ти Мен си разбрал и приел!

Млъкнал отново Соломон Ра. Мълчали и всички други някое време.

- Да бъде хвала на думите ти и на твоята мъдрост, и на Тоя, Който ти я дава - се разнесе шепот, като шума на тръстика, подхваната от лек ветрец.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...