ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

[valiamaria]

ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Мнозина днес, като искат да оправдаят себе си за някое насилие, сочат Христа, Който с камшик се е разправял с търговците в храма. Но тогава, ако отличителната черта на Христа бе само камшикът - кое Го различава днес от всеки старши стражар, който върти камшика, където завърне? Позволено е, бихме рекли, всекиму да вдигне камшик, но кога?

 

След като е направил всичко онова, което Христос направи: да изцери болни, да възкреси мъртви, да стопли хиляди сърца, да нахрани хиляди хора... Па да е и готов като Него да отиде на кръста за своите убеждения!

 

Че пишеш лошо, че почеркът ти бил нечетлив като на Шекспир, то не значи още, че си Шекспир - последният не стана велик затова, че пише лошо, а защото изнесе нещо ценно пред человеците.

 

Сега мнозина се кичат с Христовия кръст. Но онова, което отличи Христа от всички разпънати разбойници - такива е имало хиляди преди и след Него, не са мъките на кръста, а възкресението Му!

 

И странното е, че днешните, уж хрвотът не истиянски църкви божем, се кичат с това оръдие на мъчение, спомнят си постоянно тържеството на тъмните сили, които разпънаха Христа, а за онова, което е най-същественото, което даде тласък на човешката мисъл и основа на цялото учение Христово - възкресението Христово, тържеството на живота над кръста - за него се поменува мимоходом само. Сегашното нещастие на хората е, че те имат култура, в основата на която е разпятието, а не възкресението. И Христос говореше за кръст, но за кръст вътрешен, да се самопожертваш за другите и носиш техните грехове... А сега носят кръстовете си отвън. И колко малки са кръстчетата им...

 

Възкресението е символ и основа на новия живот, който Христос донесе на земята и който победи смъртта!

 

На старобългарски «съдя», «посъди» има смисъла да дадеш съвет, да поставиш някому ума на мястото - «Посъди щерка си да не прави тия работи.»

 

Може би излиза от санскритската дума «сат» - истина. Може би и оттам е и садя - давам условия на нещо да расте. А сега от «съдя» са направили синоним на наказание.

 

Да влезеш в положението на другия, значи да разшириш възможностите на съзнанието си, т.е. да влезеш фактически в колективния живот и съзнание.

 

Със слънцето и на северния полюс е топло, без него и в Африка може да е студено.

 

С Бога навсякъде е добре; без Него, и при най-добрите други условия, се чувствува празнота.

 

Имаме цигулка, пиано, пение, разни инструменти, разни форми. Дойде радиото, и за слушателите то замени всички тия инструменти с един вибратор, който имитира звука на всички.

 

Агрегатните състояния и качествените различия на материята - това са само разни степени вибрации. И следователно, ако дойдем до «генералните вибратори», тогава, пусне ли се съответната вибрация, ще се получи от една «първична материя» всичките ония плодове или вещи, които искаме. Тогава всяко нещо ще се превърне в число - число на вибрации, които, щом се поставят на тая степен или бързина, ще дадат тутакси и съответния плод или вещ. Тогава изразът на древните мъдреци, че всичко е число, ще бъде една истина, достъпна на всяко дете даже...

 

Често пъти мои посетители ми казват:

 

- Но съгласете се, че без пари не може да се живее!

 

Чудно нещо! Та човек именно без пари живее, а с пари само се купува по нещичко, но тъкмо това, което е най-ценното - животът, то не се купува с пари.

 

Колко пари плаща човек на слънцето, за да му свети и грее?

 

Колко пари плаща за въздуха, когато само една минута или две, ако престане да диша, ще се свърши животът му?

 

Колко пари плаща на дъжда, който вали и ни носи тая вода, без която не бихме могли да живеем? Ето че за най-съществените работи нищо не плащаме!

 

И колко пари ни иска едно дърво, на което ний обираме плодовете? Колко пари ни иска земята, която от едно житно зърно, хвърлено в нея, възраства цели класове? - Нищо. Природата нищо не иска! Ний, хората, сме си турили един наш, собствен свят и ред с наши ценности. Но нима тия ценности, колкото и милиони да са, могат да дадат живот на някой труп или продължат дните на умирающия, както може да стори това водата и хлябът?

 

И тогава обикновено възразяват: «На трупа не може, но на живеющия парите дават условия, храна, комфорт»...

 

А колко пари е платил някой от нас за оня живот, когато е бил в утробата на майка си? Или в дома на баща си, като малко дете? Не дава ли бащата всичко на любимия си син? Не взема ли човек от улицата една мома и споделя всичкото си имане с нея? Любовта прави човека близък, а не парите. Те са само средство в човешкия живот, чрез което се създават някои удобства - но средство, а не цел!

 

Пълната каса всеки я иска. Пълно е това, което има Божественото в себе си.

 

И дворецът без свобода става затвор. Свободата дава цена на всичко. Без нея всичките условия се обръщат на клетки, в които като затворени птици трябва да пеем или като злочести хора - да въздишаме.

 

Щом един човек няма основна идея за мястото или положението, в което се намира, всичките му движения ще станат по резултат несъобразни. Така хорото може да е нещо приятно и полезно, но ако не си разбрал, да речем, че си в църкова, и заиграеш - всичките ти движения ще станат нецелесъобразни, както, да речем, и когато влезеш в една аптека и искаш да купиш цървули. Така също, ако влезем в една школа и забравим каква е основната идея на школата, в постъпките ни ще се яви противоречие. И в живота, като забравим главната цел, за която сме дошли на земята, също ще се поставят стълкновения и противоречия. И целият днешен живот с неговата култура и противоречия е резултат тъкмо на изгубената основна идея на нашия живот - идеята за целокупния живот, за волята Божия, а не живот по нашите лични желания, прищевки и идеалчета.

 

Здравето и времето са две съществени ценности в разумния живот. Особено времето, което никой не може да върне, макар тъй често всеки да може да ти го отнеме...

 

Ако някой е недоволен от живота си, нека остави всичко онова, от което е недоволен, за да получи другото, което чака.

 

Българинът има качества на българина. И Християнинът трябва да има качества на Христа, за да носи това име.

 

Инерцията, която срещаме в себе си при възприемане на новото, е мярка на големината и качествата на старото в нас.

 

Оня, който е винаги готов да възприеме по-разумното, без вътрешна съпротива, без мърморене, без съмнение, без каквато и да е реакция - това е нов човек.

 

Старото винаги мърмори, кара се, избухва, съмнява се - всичко това са реакции на движението нагоре, на новото, което волево е възприето и сложено за реализиране.

 

Мисълта е най-великият дар, който имаме от природата. Тя върши даже наглед невъзможни работи, затова е и Божествена... «Невъзможното за човека е възможно за Бога.» Ти може да отидеш до която и да е звезда с твоя поглед и мисъл, да съединиш египтяните отпреди пет хиляди години с приятеля си, който е отишел да гледа пирамидите им. Може да мислиш за Христа, за сегашното, за бъдещето - мисълта е един свят, в който има всички възможности!... Какво величие е това! Но заедно с това и каква отговорност - за тия, които биха нарушили законите там!

 

В числата имаме велик израз - символ на тая божествена възможност -да се мисли. Числата изразяват същата тая безкрайна мисъл; геометрията е развръщанието на тия възможности първични или развръщанието им в пространствени форми; музиката е първата им дреха, а това, което наричаме тяло или предмет, е смъртният ковчег на една идея, на една мисъл, която е само оставила там портрета си и отдавна е напуснала тая къща...

 

Границите на нашите сетива не са и граници на природата. Но всичко онова, което излиза зад амплитудата на нашите чувства (сетива) и мисли, е неизвестно. Тогава много величини (предмети, понятия), които изглеждат равни и даже тождествени, всъщност не са. Затова трябва да имаме предвид, когато очакваме някакъв резултат - и той не иде (гледай чертежа).

Обемът на знанието расте чрез «опит», «любов», «влизане в положение» -всичко това са наименования на методи. Тук ясно се проличава условността на всяка наша наука, поне това, което засяга доказателствата. Реалността не се доказва (това е «аксиомата»). Което доказват, то не е реално.

 

Онези, които изучават формата, виждат безкрайно разнообразие, например всяка ябълка се различава от друга и всяка круша - също. Дойдем ли до понятието на «съдържание», там всичките ябълки и круши са едно видово понятие. После това многообразие дохожда в един свят на закони на единство: растения. Значи ние имаме много начини, за да знаем нещата. Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават. И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте...

 

Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава. Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот.

 

Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост.

 

Първият идол в света беше Ева. Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към Бога, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки.

 

Онзи, който е чел Словото, и онзи, който е «изял» Словото, се различават. Който е «изял» Словото, той има силата, която То съдържа.

 

Природата е майка, а не враг. И ако съдбата ни тури наглед някои препятствия, тя прави това само зада събуди, като реакция, някоя изоставена или неподозирана наша способност или дарование.

 

Учителят учи хората да гледат и мислят, когато фактите говорят. В тях (действителността) се проявява разумното Начало на природата - Бог. Ако го разберем, добре. Инак се явяват посредници. И тогава това, което казват, става препятствие, явяват се догми, а после и противоречия в живота.

 

Така Мойсей каза: «Почитай баща си и майка си!» А Христос - «Който не остави баща си и майка си, не може да бъде мой ученик.»

 

А Учителят казва: «Ако не мислиш право, ще си нещастен. Имай Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина в себе си - и мисли право, сиреч, каквото и да мислиш, при тоя случай ще бъде право!»

 

Когато човек се научи да мисли право, да разбира това, което го заобикаля, ще намери и своето място и ще се избегнат стълкновенията, които идат от неразбиране на Истината.

 

Срещнатите трудности са мярка на недостигащото ни знание, както и трапът е мярка на пръстта, която трябва да хвърлиш в него, за да се запълни.

 

С болния човек може да е приятел, но с болестта му - не!

 

Животът не е нито проза, нито поезия. Той е:

Ако се спреш на формите му - той е изкуство, художество.

Ако се занимаваш със съдържанието му - това е наука.

А ако търсиш смисъла му - това е философия!

 

Човек сам със себе си не може спори или да има противоречие - винаги за това са необходими най-малко двама.

 

Значи, имаш ли противоречие - ти не си сам.

 

Когато поетът не разбира живота, той възпява цъфналото цвете, което есенната слана осланя, и ридае над него. А когато разбира живота, той знае възкресението и ще види, че от осланеното цвете е останало семе, което ще възобнови формата и живота.

 

И животните ядат, спят, движат се, размножават се. Едничкото, което отличава човека от тях, това е мисълта, четенето.

 

Животът на един човек, общество или народ зависи от възприетите и живени идеали. Ако те са животински, човешки или Божествени - ще имаме и съответните резултати.

 

Пази се от отрицателните мисли. Още по-внимателен бъди, когато имаш вече навика под вида на критика да ставаш кош на боклуци - търсейки божем да видиш истината!

 

Започни с другото - желанието да видиш всякъде нещичко положително, и ти наистина ще вземеш да гледаш по-справедливо и с оглед да помогнеш на Доброто в света да се прояви. С отрицателното остави, както с болестите, да се занимават най-учените хора.

 

Ако си в розова градина, на рози ще миришеш; в един обор - на тор. А всеки човек има в себе си обори и градини. Ако влезеш по необходимост или случайно в обора, изчисти го и после се умий и преоблечи, или най-малко, походи на открито - не между хората, за да си отиде миризмата на отрицателното и се успокоиш.

 

Бъдещото лекуване ще бъде с музика, вибрации и светлина.

 

Когато слушате модерната българска музика с изопачени мотиви на народната ни песен, мен се струва, че виждам следната картина: игриво телен-це, живо, скачащо - това е народната ни песен жива, проста и смислена.

 

... И на друга страна - бифтеци, кюфтета, пържоли, печено, супа - пак същото теленце, но без живота, превърнато вече в плодовете на една «култура»... Най-великите правила на музиката са извадени от музикалните творения на истинските музиканти. А много от съвременните български музиканти, като някакви Донкихотовци, като забравят, че музиката е преди всичко израз на живот, тъкмят според тия правила своите «творения».

 

Ако човек няма ключа на една къща, може вътре да е топло и уредено, но той не може да се наслаждава на тая уредба и може да стои навън, на студа. И в природата е така - ако нямаш ключа, ще стоиш отвън и животът ти ще бъде пълен с неприятности и неудобства. Как да се намери тоя ключ?

 

Правата мисъл е тоя ключ!

 

Разликата между истинската и неистинска музика е една, и то съществена - от истинската музика вадят правилата, по която калъпят неистинската. Истинската музика се ражда спонтанно, тя е израз на живот и не държи сметка за никакви писани правила - тя е вярна на живота, който в момента изразява. Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила...

 

Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе.

Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе.

Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе.

 

Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец!

 

Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае.

 

Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество! Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при източника на истинския живот.

 

От човека се иска само решението да върви с Доброто, а силата за това ще му дадат тия, които винаги помагат.

 

Истината не се защищава, а само изнася. А човек може да я приеме или отрече - и с това да реши съдбата си, както някога евреите - с Христа.

 

Онова, което съчетава нещата, то е вътрешният смисъл, това, което дава идея на всяко движение. За да разберем всяко нещо, трябва да влезем в мисълта на тоя, който го е направил и тогава ще видим, че всяко нещо е на своето място и върши своята функция. И ако има някакви отклонения, скърцания - ще се види и причината за това.

 

Машината е образец на целесъобразна мисъл. Гледайки нейните движения, човек може да се научи на много работи, независимо от това, че тя повтаря все едни и същи движения - мисълта на изобретателя. Но тази мисъл работи по един най-икономичен начин, съчетава движения и постига една цел. Може да имаме модел на правилна мисъл, независимо от това, че реализирането е било грубо или по-деликатно.

 

Дохожда време, когато человек чувствува телата си като ръкавица, дреха, която облича и съблича. И тогава ясно разбира, че това, което цапа дрехата, не може да нацапа и другото. Но ако ранят тялото, и дрехата се разкъсва. Обличането и събличането е най-хубавото в човешкия живот.

 

Възможностите на човешката мисъл не са всичките възможности на вселената.

 

Храната е това, което дава живот. Добрата храна дава сила да вървиш из пътя на живота, а правата мисъл - да намериш правия път. Щом се луташ, не знаеш да мислиш право.

 

Прав път е без препятствие и прах. И води най-бързо към целта. А праведният път е, който води към Бога.

 

Човек се познава какъв е по това, което дава и взима. Ако взима и не дава - паразит е! Ако дава на другиго това, което взема в изпълнение на Божия план от Божите ресурси - Син Божи е.

 

Учителят не доказва своето знание пред учениците - той е държал изпит пред тия, които са го поставили на това място.

 

Който слуша Бога, и хората слушат него.

 

Учителят се открива и изкачва само ако има кой да крачи след него -инак се къса веригата на мисълта и стават безполезни разкриванията на знанията, които никой не разбира.

 

Напредък на един е напредък на всички. Ако един направи крачка, всички ще прекрачат. Ако в океана мръдне само една капка - целият океан ще се размърда, защото следната капка ще я замести следната, и следната - следната... така - до последната.

 

За истинския учен са важни не догмите, а резултатите - те са животът.

 

Учи се външно, чрез памет и ум. Това е знание перспективно, условно, относително.

 

Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно сливане, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.»

 

Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето.

 

Истинска лоза е тази, която дава грозде.

 

Не изисквай от другите туй, което ти сам не можеш да направиш.

 

Странни са понякога хората! При някой болен те говорят за великия доктор, който съществувал някога и някъде си, например в Лондон или Париж. А болният охка и вика: «Помощ»! А те пак започват: «Бог е милостив! Бог е велик!»

 

Ние сега знаем, че Бог е не само велик и милостив, но е отзивчив, че е до самите нас, в нас самите - и винаги помага, и ако не те излекува, поне ти светва да разбереш причината, поради която си заболял и като я премахнеш -да оздравееш.

 

Понякога светът, хората на света ми се струват като деца, които решават задачи. И не се радват, че са решили правилно задачите си, а че като са писали 5 х 6 = 60, мислят, че ще получат 60 ореха или 60 ябълки от живота... А не помислят, че като им проверят задачите, ще бъдат посрамени и изобличени: посрамени в невежество, изобличени в лакомия - ламтеж за онова, което не им се припада.

 

Странно е, че днес Богуслужението става само в църквите, храмовете... когато Богослужението и животът трябва да са едно!

 

Сега е време и мода на диктатури. А те са най-старата форма на управление. Не само физичното благоденствие е цел в живота - физическото благоденствие може да се създаде и на една свиня. Но по-скъпо от това е свободата да се ползуваш от тия блага, еволюцията на съзнанието в обществения ред на неговите единици, ролята на индивида в колективитета - по тоя начин ще се подигне цялото ниво на обществото, а не само тия, които водят.

 

Диктатори е имало под разни имена всякога!

 

И дворецът без свобода става затвор!

 

Всяко нещо, което е по-справедливо от съществующето, е ново.

 

Стойността на златната статуя не е само в материала, от който тя е направена - това е само твърде малка част от нейната стойност. Та и ний, човеците, имаме стойност не поради материалите, от които сме направени, а поради големите божествени идеи и ценности, чиито носители се явяваме.

 

И онзи, който счупи статуята, за да я продаде само като материал, върши същото безумие, което вършат и човеците, като искат да достигнат известна външна материална придобивка и заради нея жертвуват здраве, добродетели, идеали...

 

Линията е израз на ума. Цветът е на чувствата, сърцето. Линията е границата, цветът - съдържанието.

 

Когато работи душата, линиите и боите се сливат незабелязано в нови цветове, нови изрази на светлината, на вечната реалност.

 

Когато мислех за бъдещия си път, дадоха ми мото за това, което трябва да уча: «Ако, като намериш мене, изгубиш себе си - напразно си ме търсил.»

 

Новото е храната, която дава живот; светлината, която носи здраве; въздухът, който ни освежава; чистата мисъл, която ни подобрява и дава стимул за полезна работа; благородните чувства, които ни подтикват към безкористно подпомагане на тия, които имат нужда от нашия ум, сила, богатство и пр... Новото е това, което осмисля живота и помага разумно да се прояви човек за общо и лично добро.

 

- Защо, като ме видиш, си затваряш очите?

 

- Защото гледам... в свят много по-велик, отколкото тоя, който гледаш ти.

 

Господи, моля Ти се, дай ми светлина да видя и разбера Твоята воля и сила, да я изпълня тъй, както Ти искаш.

 

Буквите са от значение, но съчетанието им е по-важно. И най-големите, и най-глупавите съчинения са писани със същата азбука, но не са равнозначни.

 

Има живот на реалност и живот на отражение. По какво се отличават? Че печката, която виждаш в отражението, свети, но не топли. Думите ги знаеш, говориш ги, а нямаш съответните състояния - това е животът на отражения, а не реалност.

 

Учителят казва: «Идеалното ражда реалното, реалното - материалното, а материалното - скръбта.» В идеалното противоречия няма, в реалното има само едно противоречие, а в материалното - всяка теза има и антитеза.

 

Някои от занаята си правят философия, други от философията - занаят. А малцина са тия, които живеят това, което философстват, и философстват това, което живеят.

 

Всичко произтича от едно. Приликите, които имат хората, говорят, чете имат един общ източник, а различието и разнообразието, което съществува -с тях са отбелязани условията, при който се е развивал тоя живот.

 

Водата е една, а разнообразието иде от условията, при които тя е текла.

 

Онези, които виждат Единството в разнообразието - те са на прав път.

 

Има хора, които приличат на глухородени, които са влезли в концертна зала - виждат движението на музикантите, на инструментите им и мислят, че то е същината и казват: «виждаме», «разбираме», «възхищаваме се от движението на лъковете», но звуковете даже и не подозират... А как и какво изживява човекът, който чува, каква по-друга смисъл имат тия движения? И за него същественото не е това, което се вижда, а което се не вижда...

 

Има, сега, хора, които са така и в природата - казват: «виждам», «разбирам»... като глухия в оперната зала... И ако те са глухородени, колко мъчно е да им се докаже, че освен това, което виждат, има нещо по-съществено, което се не вижда, «чува» (способност, чувство, сетиво, непознатотям) и което е именно същественото, което осмисля всички тия разнообразни движения.

 

Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш. Ако мислиш само да го запомниш, ще се осакатиш. Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание.

 

Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората. Ний често блъскаме с него хората в главата, за да видят, че е по-хубав от техния. И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени.

 

Говорят за логика. Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца.

 

Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям!»

Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя!»

Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.»

 

Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос.

 

Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен.

 

Гъсеницата пълзи по земята. Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също. Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата. Но гъсеницата това не знае - знае го човекът.

 

Същото е и с човека. И той е гъсеница, влиза в гроба, става пеперуда, но самият той не вижда тоя цикличен процес, или по-право - не го помни.

 

Изворът е малък, но водата му е много.

 

Локвата е голяма, но водата й се свършва.

 

Ако ти мислиш само - това е да имаш боите на четките; да чувствуваш -това е водата, която размива боите и ги прави годни за работа; да действуваш - това е картината. Но смисълът е в целокупния живот.

 

Мисълта - това е водата; чувствата - това е температурата, която може да я направи на лед или пара, а делото - това е пиющият жаден, който разбира живота, скрит във водата и живее чрез глътките, които е опитал.

 

Да мислиш - това е мечтата за къщата; да чувствуваш - да приготвиш плана и го донесеш на майстора; да действуваш - да градиш самата къща. Но същият смисъл се добива, когато си я градил. И ако той е тоя, когото обичаш, то ще разбереш и що е щастие.

 

Мислите, както въздуха, внасят живота в нас. Чувствата са като парата, която кара машината - ако я изпуснеш отвън, да я видят, тя става безсилна. А сега колко много обичат хората да говорят за своите чувства и да ги изнасят на показ! А те трябва, дълбоко скрити, да бъдат топлият двигател на благородните постъпки.

 

И когато са и най-дълбоко, и най-грижливо скрити, тогава те имат най-голям полезен резултат.

 

Големите борби, които стават в наше време, фактически имат само един съществен мотив - смяна на ценности; златото се сменя с трудовия еталон.

 

Златото вече може да се прави изкуствено и това прави господството му невъзможно - обезценява го. Труда го имат тия, които сега са най-далеч от властта. Всичките социални борби ще бъдат около това. Златото даваше печалби на тоя, който го притежава, макар и само номинално, и който може да не работи. То носеше със себе си кредита. Трудовият еталон ще иска духовни и физически качества и чувства на по-висша социална справедливост. Ако това не стане, работниците, вместо да имат господар, срещу когото да се борят със стачки, ще имат срещу себе си държавата, която в името на общото благо може да потиска още повече, защото след революциите ще е необходим труд не само за да се подържа животът, а да се поправи и онова, което революциите в своя ход са разрушили. В такъв случай държавата може да преживее и по-лоши дни, отколкото във време на златния еталон.

 

Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си. Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета.

 

Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога.

 

Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението.

 

Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна.

 

Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие.

 

Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни.

 

Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина.

 

Ако постигнеш това, което чакаш - знаеш.

 

За да преместиш цяло море, достатъчно е да гребнеш само едно канче вода от него.

 

Понякога аз виждам странни хора: те държат цяла реч на термометъра си, недоволни, че той показва 0° (нула градуси). А ако запалят печката си, той веднага би променил показанията си. Често ние се сърдим на резултатите, вместо да работим върху причините, които са извикали тия резултати.

 

Опасно е да паднеш от сто метра височина - но не всякога. Ако паднеш за сто часа тия сто метра, ти не би и усетил, че си се даже преместил...

 

Натрупаните материали могат да бъдат даже повече, отколкото са потребни, без обаче да са една къща. Някои така натрупват телата си, други -умовете си.

 

Организираното нареждане има план, единство, последователност и възможност да се прояви като нещо полезно и разумно.

 

Формата се схваща в момента, съдържанието се развръща в пространството, а смисълът иска време, за да се схване.

 

Не питай кой има право и кой - не. Знай - там, където е Доброто, там е правото, там е твоето място, па макар хиляди да са против това.

 

Едни мислят, че всичко това, което е, трябва да е, и със скръстени ръце чакат да се прояви Бог - чудото...

 

Други пък мислят, че са родени да оправят света и във всичко се месят, вечно негодуват, кипят, «оправят»...

 

Не чакай Господ да слезе да нареди стаята ти - ти си я нареди. А чуждите стаи остави на мира, освен ако ти искат мнението или помощ. Но да оправяш света, който Бог е направил, е безумие. Достатъчно е ако ний оправим нашия си собствен свят...

 

Мнозина учени мислят, че знаят повече от Христа и се усмихват снизходително, когато четат в Евангелието, че демони и духове обсебили някого. И имало е време, когато на същите или подобни «учени», ако им кажеше някой, че в човека и света има едни малки микроби, които правят много пакости, те, неможещи да ги видят, също биха се смели. Но сега вярват, защото с микроскоп ги видяха. Но и сега те не са видели освен частичното - микробите - клетките на тия «демони», «духове» и пр., а цялото, т.е. цялостната им организация, пак избягва от съзнанието им. Те виждат колелцата, но не виждат «часовника», защото часовникът е пак колелца, но съединени посредством една обединена около една цел идея, която не е от категорията на колелцата, а от тая на цялото. И сега те само констатират известни микроби, без и да помислят, че всичките образуват нещо цяло, организирано цяло, а не само куп клетки, без никаква връзка помежду им. То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя.

 

Нашата «научна мисъл» обединява известни факти в «причина» и «следствие», които могат да бъдат обединени по още хиляди начини и да ни дадат невъобразимо различни и особени резултати: «свойства», «явления», «закони». Ние знаем много малка част от възможностите на природата. Например цинк и въглен с нишадър като турим, казваме, че се образува ток, който кара звънец да дрънка, но нищо не виждаме от тия вътрешни отношения, а констатираме само външни факти с известна последователност във времето. Но дали те са единствените и съществените? Или те са само най-близките до нашето съзнание, или до оная амплитуда на сетивни възможности, с които разполага нашето развитие в дадена епоха?...

 

И дали последователността във времето на два процеса е и причинна връзка, или се намираме само при съвпадение на факти, които ние временно свързваме в едно? Еднообразни движения на лъка може при все това да дават начало на различни звукове. Или например: щом стане 12 часът, фабриките почват да свирят, но часовникът не може да се сметне за причината на това свирене, защото часът може да сочи 12, без да свирят (празник, например). А обратно може да се случи: без да е 12, да свирят - пожар, например. Не сме ли и ний тъй обединили съвършено странични факти в нашата съвременна наука, а сме пренебрегнали хиляди други още възможни и които на по-ограничените се струват да нямат нищо общо помежду си.

 

Във всяка храна има положителна и отрицателна страна. И нещо, което расте, и нещо, което умира, процес на асимилация и дезасимилация - това, което се приобщава към по-висш живот, и това, което отпада.

 

Когато един човек яде, той взима от храната това, което му трябва, но само ако е в нормално психично и физиологично състояние. Ако състоянието се измени, изменя се и филтърът, и тогава от приетата храна може да се филтрират частици, които да действуват като отрова на организма. Хората заболяват стомашно, когато нервирани ядат някаква храна. Значи, ние взимаме от света това, за което сме приспособени, а в самата реалност има безкрайни възможности. Ако имаме сетива за звук, слух - звукът ни е достъпен; ако имаме очи - светлината. Но може би има още хиляди среди и възможности, които ние още даже не познаваме. И когато изработим свои нови органи, ще проникнем и в съответните среди.

 

Когато монадата душа на човека е дошла във вселената, тя най-първо е дошла във физическия свят на слънцето, който му е формирал главата; после -в духовния (ангелския), който е формирал гърдите и най-после - на земята, която му е дала стомаха.

 

Който лови риба, хваща каквото му падне. Който купува - купува каквото

 

иска!

 

Не туряй никого между себе си и Бога!

 

Ако искаш да успееш в една работа, намери тая работа или аналогичното й в природата и влез във връзка с нея. И тогава силите, които крепят и действуват в онзи процес, те ще оправят и свършат и твоята работа. Това е метод, с който си служат и в магията. Когато един човек носи светлината, силите на слънцето му помагат, като действуват.

 

Братството не е само цел - то е резултат от приближаването към Бога. Само тогава може да има правилни отношения между хората.

 

Богат е тоя, който знае какво има и е доволен от него, а беден - който се окайва - независимо от това колко е оогат.

 

Нашето безсилие иде от това, че ние говорим за това, което ще направим, вместо да оставим сторените дела да говорят. Техният език е по-красноречив от всякакъв оратор!

 

Един човек ми разправи следния случай:

 

- Веднъж, когато се качих на планината с един другар, стана нужда да разрежа един портокал, с който исках да се подкрепя.

 

- По-малко му дай - чух глас в себе си и аз изкривих рязането на портокала.

 

- Защо развали Божествения закон да гледаш на него като на себе си?

 

Тогава видях що съм и ми стана много мъчно, че с толкова малко се съблазнявам. Но по-после се възрадвах, че поне Бог ми отвори очите, та видях пог-решката си. За колко малко ние изгубваме равновесието и справедливостта си!

 

Понякога хората, които се оплакват от лошите условия на живота, ми се струват като пътници, които са попаднали нощем в блато - вървят те цели часове и се оплакват от лошите условия, а като съмне, виждат, че блатото не е повече от стотина метра, но те цялата нощ са се въртели из него... Ако имаха една светлинка, която да ги оправи, те биха го минали само за няколко минути... Така е и със злото. Когато човек има ръководна идея, неговото блато сравнително лесно се минава.

 

Не е важно, че някое знаме е носено от някого по-рано, стига то да заслужава - и знаменосецът, който сега го носи, да е достоен за него. Понякога казват, че Учителят говорил същото, което и Христос казал. Но те не разбират, че тука въпросът не се отнася до думите, които всеки може да прочете в кое да е Евангелие, а в живота, който живее Учителят, и думите на когото само потвърждават тоя живот, като израз на собствен живот, а не преповторения на миналото.

 

«Говоря това, което видях в Отца си» - казваше някога Христос. Така ще каже и всеки друг, който се сподоби с великия живот на Христа.

 

Ако един човек казва, че е ходил в банка щедра и богата и раздава пари, лесно ще го повярват.

 

Ако говори за златни находища и джобовете му са пълни със златен пясък и късове самородно злато - също.

 

И ако някой възвести, че Бог е любов - и изяви на дело тази Любов, хората също ще му повярват, ако не заради думите, които казва, поне за делата, които прави.

 

И ако хората сега не вярват, то е защото само им говорим. На делата, на фактите вярват и най-големите материалисти и безверници...

 

Аргументира се и се доказва лъжата, а истината се живее и опитва.

 

Свободата без обич е началото на злото.

 

Къщата е голяма, а прозорецът - малък, но през него влиза светлината на къщата. Та, и духовните хора са малко, но без тях в голямата държава би било тъмнина.

 

Във физическия свят гледаме с очите си, а в «другия» свят - със съзнанието си.

 

Колко много нещастия в света стават само за едно парче омирисано месо!...

 

От Бога ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш!

 

Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си.

 

Най-смешно ми се вижда, когато хора уж просветени искат да правят добро, да дават свобода... чрез закони.

 

Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си...

 

Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее. Всички «умни» съвременници воюват за тия прави закони и чакат оттях свобода.

 

А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с Бога.

 

«Злото и доброто» са начини на схващане, полюси на диференциация, които служат да разширят «амплитудата», «обема» на човешкото съзнание и по този начин да го доведат до Единството, което е и същината.

 

Символично бихме могли да изобразим това така:

Значи, в крайното си развитие се приближават и сливат в абсолютността. Тази крива линия на съзнанието я вземам, защото ние, человеците, не можем да се движим по безконечни линии - за нас и безконечното се изразява в конечно (кръг, сфера, хоризонт).

 

Германецът иска да му заповядат; французинът - да го увлекат; англичанинът - да го убедят, и тогава действува.

 

А българинът? Той иска да го убедят като англичанина, да го увлекат като французина и чак тогава да му заповядат - инак си остава на особено мнение.

 

На висшата мисъл трябва да слугуваш, а на низшата - да господаруваш; тогава ще дойде благоволението на Съдбата.

 

А сега е обратното и затова хората страдат - те все искат това или онова от Бога - Той ги слуша, а те самите не слушат и не слугуват.

 

Когато преодолееш външните препятствия, ще дойдат вътрешните. Когато туриш приятеля си на служба, ще видиш, че често неприятели, с които си се борил, за да го настаниш там, са се преместили в самия него и той почва да прави същите работи и създава противоречия, както и те. А това сочи на разумния, че обективните причини не са индивидуални.

 

У българите мнозина говорят добре, даже отлично, но малцина са, които работят както трябва. Ето защо основата, новата основа трябва да е: Работата да говори!

 

Всяко време, което си пропуснал да мислиш и работиш за Бога и Неговата воля, изпълнена с Любов, е пропиляно време!

 

Когато страда човешкото, Божественото в тебе расте.

 

Божественото е глава на всичко, както единицата - начало на числата. Ако ги разместиш и туриш друго за начало на нещата, всичко останало ще се размести и няма кой да го оправи.

 

Мнозина отричат Бога, защото не са Го видели. А и никой досега не е видял никаква сила, а всички говорят и «употребяват» и даже продават сили (например електрическа). А и Бог е сила и следователно не може да се види, а проявата Му е във всички други «сили», с които ние си служим в живота и на първо място - самият живот!

 

От невидимото зависи видимото!

 

Даже в най-материалистичен свят, от «доверието», което никой не е видял, зависи всичката материална обстановка, която дават и която всички виждат: благодарение на доверието е и кредитът, който имаме.

 

Хитлер и Мусолини са рожби на онеправданите народи - те са реакцията на Съдбата срещу неправдата на победителите. Но когато, освен правдата, започнат да ги стимулират и желанията за власт над другите и големството -това е болестта, която е погубила всички диктатори.

 

Диктатора е като един, който ходи по обтегнато въже - всяко падане от него е катастрофа! Равновесието - това е справедливостта, която го крепи. Излезе ли от него, той е загинал.

 

Не засилвай чуждото зло с твоето, сиреч не мисли зло за другия, защото тогава неговото зло и твоето тегнат заедно на везните на действителността.

 

Паданието на човека е станало, когато в неговото съзнание са се появили два центъра вместо единия - Бог. Тогава кръгът е станал елипса и заедно с това се е нарушило равновесието и започнало движението. Но тогава тази елипса е пресякла други кръгове и влязла в досег с други, по-низши, животи (бацилите, например), следствие от което са били болестите.

 

Мнозина четат книги и чакат откровения от тях. Дори някои книги наричат свещени. Но в книгите има само пътеки към извора - а самият извор и водата му са вън от тях. И тоя, който не ги намери в своето Божествено Себе, никъде няма да ги намери - а най малко в книгите, пък били те и «свещени»...

 

Когато един човек едно мисли и друго прави, той след време непременно ще дойде в конфликт в себе си, с подсъзнанието, което е запазило в своите архиви мисълта и ще я върне като едно противоречие.

 

Светът е един, схващанията - много. Схващанията показват какъв е човекът, а не какъв е светът!

 

Малкото не може да обхване и разбере голямото, освен частично и изопачено - то вижда себе си и обяснява себе си, а мисли, че разбира другия. Това е негов стремеж и осакатяване понякога.

 

Страданието е това, чрез което Голямото слиза и разбира малкото - то се ограничава и страда, а като обича - разбира и помага. Малкото, в стремежите си да постигне голямото, може също да страда, но ако има любов - страданието си отива.

 

Който иска сам да се прослави, прилича на вода, която би искала да тече нагоре: остава сама и се намира против природните закони - Бога.

 

Всяко разумно Слово е мост и стълба, по която душите се приближават при Бога.

 

Търся Те. Зная - зовът ми стига до Теб, но отговора Ти не чувам. Ти ме чуваш, защото всичко знаеш, но защо аз не мога?

 

Без светлина непрогледна е нощта ми. А аз бях свикнал на слънце! Викам, а знам - напразно, защото и нощта, която Ти си ми дал, е също тъй потребна, както и слънчевите дни. Че нали в нощта ще никнат пъпките, които ще разцъфнат после?...

 

Жалба исках да ти кажа, Боже, а от устата ми молитва излиза! И от душата ми - благодарност. Защото в светлината си Ти - и в тъмнината - Твоята надежда за онова, което иде.

 

Благословено да бъде името Ти, защото с Тебе и в смъртта има живот, а без Тебе и в живота няма смисъл.

 

И рече ми:

 

- Стани и възхвали Бога, защото днес человек възхвали човека.

 

И станах и казах:

 

- Боже мой, Ти, Който си ме извлякъл от тъмнотите на Битието, за да ме пратиш в тоя свят - благодаря Ти!

 

Боже мой, Ти, Който си ми показал Пътя и си ми дал светлина да вървя по него - благодаря Ти!

 

Боже мой, Ти, Който си ми дал живота и си турил тоя неугасим стремеж към Твоята Истина - благодаря Ти!

 

Боже мой, Ти, Който си ме сподобил с Твоя образ - да любим тъй, както Ти любиш - благодаря Ти!

 

Благодаря Ти, че Ти и на небето, и на земята еднакво промишляваш за всички!

 

Амин!