Jump to content

4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ


Recommended Posts

4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

(Йордан Андреев. «Генко Орлето» от Любомир Лулчев.//

В. Братство, бр. 10 (291), 5.М. 1942 г., стр. 4)

Повестта «Генко Орлето» е история - път на една душа. На пръв поглед изглежда захвърлена там някъде, в едно диво балканско село, без грижи на майка и баща. Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който то ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия.

Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на многострадалното си дете. Той с голяма мъка му проправя път всред бездушното и егоистично общество. Не може човек със сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти. Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателят остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действува затрогващо на читателя - сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която, като е чела повестта, да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствувала героя като свое дете. Няма сестра или брат, да не чувствуват Генко Орлето като свое братче и да не са готови да му се притекат на помощ. Нема юноша, който, като прочете повестта, да не пожелае да бъде герой като Генко, и да не се слива с преживяванията на Генко, и да не почва да му подражава. И най-после, няма душа, потисната от условията на живота, която, като чете Генка, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа. Така Генко от всички добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път.

 

Генко Орлето е носител на великата идея - над всяка душа, в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога.

 

Генко Орлето е изразител на един основен принцип - жертвата като условие за развитие и еволюция.

 

Тази идея и този принцип са като ос, около която се развива действието, за която всичко в повестта говори.

 

Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите, които се откриват под орловите гнезда, не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие.

 

Зад тази така обикновена постъпка, родила се в душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят с котенцата и кученцата, събират гнездата на птичките, убиват ги или си играят, когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква етика или да беше слушал някакъв морал. В Генко моралът и етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целия му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр. - да служи на другите. Той прави това, което чувствува, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му Този, Който му го е дал и на Когото той служи. В съзнанието на Генковия характер авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния.

.

Izgreva_tom_31-6.jpg

Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи.

 

Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент - да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда.

 

Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество в бащиното му гнездо - рая - Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха.

 

Христос бе голям извор. Генко Орлето - чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора и пие направо от него.

 

Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота, той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати Новия Завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие - история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко - като живот.

 

Много симпатичен е образът на кака Иванка. Тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света - която за всеко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствували такива.

 

За моралната, естетичната и художествената цена на повестта красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години. «Генко Орлето» се преиздава от затрогнати четци.

 

Разбира се, несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което е носител той, когато прочетем втория и третия том - «Бунт» и «Благословение».

Йордан Андреев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...