Jump to content

II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»


Recommended Posts

II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА

(стр. 202-219)

«АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

Още към 9 часа сутринта хората започнаха да навлизат отново в салона.37 Генко беше научил вече, че тук няма «господа», а има братя и сестри, че това е «Великото Бяло Братство», за което му бяха говорили там в чужбина, възглавявано от Учителя. Той на всичко гледаше с любопитство и желание да разбере нещо по-дълбоко, отколкото външността му се откриваше. Всеки човек тук за него имаше нещо повечко, беше и «брат». И той несъзнателно искаше да види, да почувствува това. И когато запита за нещо, отговориха му учтиво, засмяно, свободно, с една видима готовност да му услужат. Това много го зарадва. Значи това са братята - учениците на Учителя?

Разправиха му тогава, че ученици са доста, около 300 человека, които сутрина имат лекция от 5 до 6 и половина - обикновения клас, «общия», а има и друг, наречен «специален», в който влизат само неженените братя и сестри.

Тия сведения му даде един момък, почти колкото него възрастен, с големи скули и провиснали мустаци - типично селско лице. Облечен беше скромно, със синя работническа дреха, но се държеше с чувство на собствено достойнство. Винаги готов да се засмее. При това твърде често, без да ще, той говореше римувано и когато някой го запитваше, отговаряше вече преднамерено с някой цитат от стихове набързо калъпен, което караше да се смеят. По-късно от разговорите Генко разбра, че е попаднал на доморасъл поет Цеко, родоначалник на школата «Цекизъм», която той още не можеше да схване в що се състои.38 Но самият «поет» беше изглежда широка душа, която всяко подмятане взимаше в добрата страна и отговаряше дружелюбно. При това всеки отговор той придружаваше с широка усмивка, която разтягаше устните му до ушите, червеното лице грейваше като пълна луна с такова добродушие, че който го гледаше, се усмихваше неволно. Той въведе Генко в салона и му го показа. Голям, хубав, чист салон, с големи прозорци, които заемаха цялата южна страна.39 В средата - малка, покрита с бяло масичка върху възвишение. До нея - стол. Пред нея - столове и маса - за стенографките. Всичко, което говори Учителят, се стенографира и досега са излезли около стотина тома «на всички езици, храна готова, за Европа Нова!» - завърши Цеко фразата по свой маниер. На стената имаше образа на Христа, доста сполучливо изобразен. А освен Него-и други символични модерни картини, рисувани от ученици на Учителя.40

Няколко от картините представляваха красиви изгледи на Рилските езера, където в палатки прекарваха учениците лятото, когато Учителят им говорел: «Лъчи и Зари - за нашите души!» - според Цеко.

След това той му показа хармониума, рояла, като да му сочеше нещо кой знае колко важно. Генко го слушаше снизходително и донякъде с почит. Той, който беше виждал вече «Виктория» и «Албертхол» в Лондон, тоя салон не му правеше впечатление с големината или външността, но с нещо друго, неуловимо, обаче живо.

Той сам не може да си даде сигурен отчет, но чувствуваше, че това е повече психическата атмосфера, която се усещаше от самите дробове. Като че ли тук беше планински връх с чист въздух, в който по-леко се дишаше.

Цеко го посъветва да си вземе някои книги, беседи да чете, а после, когато това бе сторено, да си избере и вземе стол, защото после всичко ще се напълни и не ще може добре да слуша. Той му посочи где да седне, за да може да вижда и чува добре Учителя. Генко седна, но веднага се сети, че има компания и каза на Цеко, че и за тях трябва да намери място. Като му каза, че са госпожици, Цеко си почеса врата инстинктивно, но после реши, че и те може да седнат наоколо. Генко предложи да отидат да ги намерят, защото салонът беше вече почти напълнен. Излязоха заедно и ги затърсиха. Когато минаха край една чешма, Цеко му обясни, че това са «зодиаците», на които е написана съдбата на цялата Земя, оттам - и на хората, че това са знаковете на 12-те култури, през които Земята е минавала. И всяка култура е траяла няколкостотин хиляди години. И цялата тя е символизирана и синтезирана в един знак -символ, който се предава от най-стари времена. Отбелязано е и на съзвездията: «Пише се от мнозина, проучва се от астролозите, но малцина знаят истинския смисъл.»

Цеко41 приказваше бързо и сериозно, а Генко слушаше и се чудеше с к а к в а с а м оувереност приказва такива фантастични работи. И когато го запита откъде знае всичко това и той му отговори: - «Учителят каза», - на Генко му стана изведнаж ясно. Там беше оная канара, основа на която всички тук опираха - «Учителят каза!» Да, когато имаше един сигурен източник и опора, лесно е да се твърди, лесно е да се живее.

Минавайки при другата чешма42, Цеко се спря и му обясни «хиероглифи-те», които тя представляваше.

- Ето, това е сърна - посочи той. - Виж надписа отгоре: «Хранй се добре» - значи, като сърната. Ето, това е човекът, който държи книгата на живота, разтворена в едната си ръка, ябълката, за която го изпъдиха от рая и гледа изгряващото слънце. А над него виж какво пише: «Мисли добре!» А ето тук, в планините орел и един гълъб заедно градят едно гнездо. А над него пише: «Работи добре!» И тъй: «Храни се добре, мисли добре, работи добре», тъй както тия символи казват - това е новото учение, което носи епоха нова, за душа обнова! - завърши набързо Цеко и тръгнаха да търсят компанията на Генко.

Скоро ги съгледаха, че вече идеха със свои познати. След малко те можаха да се наместят точно срещу масичката43 на Учителя, макар и малко по-назад. След десетина минути местата бързо се запълниха. Скоро нямаше свободно нито едно и хората, които идеха, се изправяха до стените или се трупаха на вратата и прозорците отвън. Най-отзад, до стената, Иванка му посочи Бат-ко. И той ги забеляза и им кимна с глава. До него седяха млади братя и сестри. Генко гледаше и слушаше. Мичето беше се излегнала почти на стола и се взираше разсеяно на една или друга страна, но изглежда, че малко се интересуваше. Анна споделяше отново впечатленията си с баща си, на което той най-често отговаряше само с клатене [на] глава. Скоро настана известно затихване.44 Чу се някакъв тон на хармониума и една тиха песен се понесе от всички наоколо. Повечето оттях пееха със затворени очи, унесени. Генко се мъчеше да схване думите: «Бог е Любов, любов, любов». Можа да разбере първата фраза: «свята, безгранична»... Мелодията бе тиха, без големи колебания, особена. После се смени с друга, също тиха, тържествена, на която той схвана някои думи: «Благославяй , душе моя, Господа». Но в нея нямаше нищо от ония провлачени мелодии, които някога беше чувал да пеят в черква. Тези песни имаха нещо светско, свободно, но същевременно много задушевно, възвишено, особено; нещо, което Генко на свой език преведе - стоплящо душата... Той гледаше хората, сестри и братя, как пееха всички, техните симпатични съсредоточени лица със затворени очи, и му се струваше, че се намираше всред един нов свят, в който има други закони, не тия на всички останали хора, че в тоя свят грее слънце в душите на всички, че те имат една здрава основа, която не се колебае от люшкането на житейското море или от духване на случайните ветрища... Третата песен пък беше като някакъв откъслек от опера тържествена, в която се описваше как грее слънцето и пасат сърните.45 Но когато дойде до пасажа: «Велик си ти, Господи, велики са Твоите дела», Генко сети как тръпки полазиха по цялото му тяло, че нещо наистина има около него, нещо невидимо наоколо от това величие на Бога. И той, когато завършиха песента, обиколи с поглед цялата зала. В единия ъгъл тоя поглед срещна друг, за минутка като че ли се здрависаха и оттам цъфна широката усмивка на Цеко. И на Генко му стана радостно, като да бяха му направили някакъв голям, ценен дар...

Всички изведнъж станаха и вдигнаха дясната си ръка нагоре, с дланта напред.46 Бързо мина между хората Учителят, с една дебела книга в ръка, и се изправи зад малката масичка, която беше на възвишението. Шумът от разместените столове постепенно утихна. Настана извънредно голяма тишина. Учителят каза тихо нещо. Всички заказваха молитвата «Отче Наш». Четеше и я Учителят със затворени очи. И мнозина от слушателите казваха молитвата по същия начин. Когато се свърши, всички насядаха. Седна и Учителят и каза нещо. Един от братята стана, взе цигулката, други започна да свири на хармониума и всички запяха. «В начало бе Словото. Словото бе Бог и Словото бе у Бога.» Генко си спомни, че това е текст от Евангелието. Мелодията беше бавна, тържествена, настройваща. Когато я завършиха, Учителят отвори книгата пред себе си - изглежда беше Библията, и каза: «Евангелие от Иоанна, глава 3» и зачете доста тихо, но разбрано. Понякога Той се спираше по особен начин и тогава като че ли се разбираше нещо друго, което досега е останало тъмно. Когато свърши четенето, изпяха една друга песен и отново всички се умълчаха. Учителят прочете един стих: «Ако не се родите изново» - и след това започна да говори тихо, но все пак достатъчно ясно. При това с вид като че ли казва най-обикновени работи, които всеки би могъл да каже. Нищо не натъртваше. Напротив, като че ли омаловажаваше и правеше леснодостъпни най-отвлечените идеи. Най-абстрактните истини в неговите уста звучаха тъй ясни, реални, че ставаха достъпни изведнъж за съзнанието на слушащите.

А те тук бяха много и разнообразни. И тая така наглед мека реч, тиха и непретенциозна - тъй говореше, като че приятелски беседваше със слушателите си за това, което ги интересуваше, - се поглъщаше с много по-голямо внимание, отколкото ако би бил някой разпален оратор, ръкомахал и кряскал. Когато след време Генко се обърна да погледне в салона, навсякъде той съзря внимателно вперени в Учителя взорове и лица с напрегнато внимание.

«Да се роди човек изново, значи да се роди от Дух. Това е важно положение за човешкото съзнание. Житното зърно може с години да седи в хамба-ря и да запази същата си форма, която първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представя светът от себе си.47 То трябва да излезе от хамбаря, да се посее в земята, да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата. По тоя начин то ще прояви своя вътрешен живот, ще започне да расте, да се развива. Растението е общ процес за всички същества. За човека обаче растенето е обосновано от развитието на неговото съзнание.»

После той посочи, че в растителното царство растенията не се раждат като съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди. Човек, преди да се роди, минава през такива процеси. Раждането се предшествува от вътрешни процеси. Човеците, като не разбират разумните закони на природата и онова, което Първичната Причина е създала, обезсърчават се, понеже не могат да намерят благото, щастието в живота. Те го търсят там, гдето не съществува.

Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбаря? - попита той. И продължи обяснението си, че то в хамбаря е ограничено, затворено в света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но те нищо не могат да му придадат. То трябва да излезе от условията на хамбара и да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкнат на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой. Но житното зърно в хамбаря има две положения - или да влезе в земята, да мине ред вътрешни процеси, радости и скърби, или да мине през хромела и външно да се пожертвува. Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат.

И хората имат спокойствие на хамбара, но по-добре е на нивата, отколкото под хромела. Земята е условие, при което човек може да опита Божиите блага, да расте и се развива.

Земята е създадена за разумния човек, който разбира законите и може да ги прилага. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот. Детето среща най-големи мъчнотии при първото отивание на училището, докато разбере какво му се преподава. Сега хората се стремят на земята към блага, но те са временни, защото на хората липсва елемент, чрез който биха могли да задържат придобитите блага. Този елемент ще се запълни с ражданието на човека от Духа. Человек трябва да се роди изново от Духа, да се освободи от лошите условия на сегашния живот. При сегашните условия се очаква смърт. Ще го оберат, както разбойниците обират богатия. Някои мислят, че когато умрат, ще бъдат добре в царството Божие. Но там влиза само новороденият. Само роденият от Духа е господар на условията. Той не се влияе от икономическите условия на живота. Болният се нуждае от чужда помощ, но здравият е свободен. Той всичко си върши сам. Роденият от Духа е подобен на здрав човек. И тъй, животът, като велика школа, предвижда два пътя на хората: пътя на страданието и пътя на хромела. Който избере първия път, той ще се посее като житното зърно на нивата, дето ще мине през ред лишения и страдания. Който избере втория път, ще лежи с години в хамбара, отгдето един ден ще го прекарат през хромела. За предпочитане е нивата пред хромела. На нивата той ще расте, цъфти и плод ще върже. Чрез страданията човек се готви за по-висок живот от този, който днес минава. Житото страда и се учи от страданията, а хората, като го ядат, се ползват от неговите уроци и от благата, които съдържа в себе си. Хората, които днес умират, научават нещо и от живота, и от смъртта, а следващото поколение се ползва от техните опитности като велики придобивки на живота. Важното е това, което сега става, което човек днес още може да направи. То няма да дойде отвън. Отвън съществуват само условията, а възможностите са вложени в самия човек. Житното зърно съдържа в себе си възможности, а светлината, топлината, въздухът и водата са условия, при които житното зърно може да прояви своите възможности. Съвременните хора се плашат от страданията. Големи или малки, страданията следват всеки човек. Такъв е пътят на човека. Едно е важно: кой път ще избере човек - пътят на посяването или на смилането. Ние се стремим да освободим житото от хромела. Никъде не е писано, че житото трябва да се мели - това е човешки закон и наредба. Вие трябва да знаете и двата закона - човешкия и Божествения, за да разберете вътрешните процеси на живота. Новороденият е роден от Духа. Той е благороден човек, той има високо съзнание. Той изключва от себе си всяко насилие, всяка лъжа, всяко зло. Такъв човек е красив, силен, добър. За него човекът е човек и брат. Всяко учение, което поставя братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Това учение може да се приложи като изкуство за живеене. Всяко изкуство е полезно дотолкова, доколкото има приложение. Защо ви е чуждият език, ако не може да го приложите за придобиване знания?

За невежия светът е затворена книга. В новородения се събуждат нови чувства и способности, каквито и сам той не е подозирал. Той вижда нещата отдалеч и отблизо. Той е свободен и от лошите условия, защото всичко предвижда. Него разбойници не могат обра. Рибата има една възможност - да плава. Ако иска да придобие други, трябва да стане птица. Но най-големи възможности има човек. А човек е тоя, който е роден от Бога. Сега хората питат има ли друг свят. А и рибата пита има ли друг свят освен водата. И птицата пита има ли друг свят освен нейния - хвъркатия. Животното пита има ли друг свят; и човек пита: Има ли друг свят освен човешкия? Има, разбира се - ангелският. Там няма затвори, бесилки, гробища, там не съществуват мъчения, нещастия, спорове. Там всеки живее колкото иска. За мен нещата са така, аз вярвам в това, което виждам. В светлината не вярвам, но аз я виждам. Слепият се нуждае от вяра, а за онзи, който вижда, вярата се превръща в знание. Новораждането отваря нов свят, света на Бога. Царството Божие е най-добре уреденото общество.

Светът сега е хамбар. Два пътя чакат хората - нивата или хромелът.

За новородения Словото е храна. Человек яде със стомаха си, храни се с белите дробове и с мозъка си с енергии от по-възвишена храна от физическата. Христос внесе нова положителна философия в живота, която може да освободи човека от сегашните тревоги и мъчнотии, но тази философия остана неразбрана и на времето си, остана неразбрана и за сегашните християни. Християнин не е този, който носи името, а роденият от Духа Божий - Синът Божий. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога. Ще съставят едно голямо семейство, на което членовете ще бъдат братя. Всеки ще бъде готов да се жертвува за брата си. Тогава никой от нищо няма да се нуждае. Никой никого няма да изнудва. Кой ни е събрал тук? - Бог. Божията Любов обединява хората. Това е Великата Истина, която се проверява всеки ден и вие може да я проверите всеки момент. Роденият от Бога е проверил тая Истина и живее според нея. Който влезе в новите условия на живот, той не се нуждае от доказателства за онзи свят. Да се доказва съществуванието на други свят, то е все едно да се доказва съществуването на Любовта. Да се доказва, това е безпредметно. Дето е Любовта, там е животът. Когато Любовта отсъс-твува, животът се изгубва. Идването на Любовта подразбира възкресение на душата. Който придобие Любовта, той възкръсва; който изгуби Любовта, той умира. Сегашната фаза на живот е фаза на безлюбие. Безлюбието умъртвява. Аз не говоря за смъртта на черупката-тяло. Друга, по-страшна смърт носи без-любието. Ако изгуби черупката си само, човек се стреми да се облече в нова форма, която да не се поддава на лошите условия, да не се изменя.

Тази нова форма ще носи в себе си безсмъртие. Роденото от плът е плът, а роденото от Дух - Дух е! И роденият от плътта ще живее по един начин, а роденият по Дух - по друг. Първият ще мине през хромел, вторият - през нивата. Първият ще остане безплоден, вторият ще даде плод. Единият ще даде братство, което ще изчезне след четири поколения, а другият, роденият от Бога, ще даде братството, което ще образува трайно братство - връзките на родения от Бога ще продължават най-малко 25 000 години.48 Тази трайност на връзките ще даде възможност на разумните сили, които действуват върху човешката душа, да завършат своята работа. Целата природа, звезди, слънце, планети съдей-ствуват за развиването на човешката душа. Всичко, което обикаля човека вън и вътре в него, работи за неговото възпитание. Които са родени вече, те са опитали това; онези, за които условията сега се приготовляват, и те ще го проверят.

Никодим не разбра тая истина, която Христос му каза, и запита:

- Как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и отново да се роди?

Христос му отговори: «Роденото от плът е плът и роденото от Дух - Дух е.» По какво се отличават тия два процеса на раждането. Човекът е подобен на житно зърно. Блага ръка ще вземе зърното от хамбаря и ще го посее на нивата. Но ще му каже: «Ще минеш през малки страдания, но ще оживееш, поникнеш, ще завържеш и зрееш.» Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела. Първото е Божественият порядък на нещата, вторият е човешкият порядък на нещата.

«Воденицата», това са неразбраните неща, които човек сам си е създал. «Нива» разбирам всичко, което Първичната причина е създала. Пожелавам на всеки да мине през страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го заведат до новорождение, до раждание от Духа, това значи да стане член на Братството. Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото Начало на живота.»

Учителят завърши без патос или натъртвания - и стана. И всички го последваха. Изпя се стоешком някаква песен, след това настана пак неимоверно голяма тишина.49 Изглежда, че всеки се молеше мълком тихо и дълбоко в себе си за онова, което намираше за добре. След няколко минути мълчание Учителят, лицето на когото грееше като че ли отвътре озарено от някаква светлина, отвори очи. Взе си книгата от масата, вдигна дясна ръка за поздрав и излезе. Всички поздравиха по същия начин и веднага след него започнаха да излизат, а други - да си говорят.

Генко също тръгна да си излиза. Не му се говореше нищо. Даже като че ли не бе тук, а някъде далече. Тия думи и мисли, които изглеждаха така прости и понятни в устата на Учителя, звучаха особено и проникваха дълбоко. И главно - чистеха нещо. Като че ли голям порой бе минал през душата на Генко и бе затлачил всичко с пясък и камъни, а сега идеше някаква бистра, светла вода, която изнасяше всичко излишно със себе си и от това ставаше светло и чисто. И някак радостно, по детски радостно. Сякаш беше Великден, той е облечен с нови дрехи и всичко е весело и радостно наоколо. И на всичките лицата са весели и зачервени, погледите - светли. Като че ли всички са внезапно забогатели и всички са готови да споделят своето богатство.

Вън той видя, че нагоре по стълбата се качиха хора - мъже и жени, и целуваха ръка на Учителя.50 Той погледна отдалеч, но и през ума не му мина, че и той може да стори това. Той още гледаше нагоре, когато една ръка го хвана за лакътя.

- Ще останете за обяд, нали? - и увисналите мустаци на Цеко се размърдаха, лицето му грейна в широка усмивка.

- На обяд ли? - учуди се Генко. - Не зная. Нима може?

- Разбира се. Аз ще се погрижа. След десет минути ще почне - ето тук, на тая маса и в салона там - посочи той. Масите на двора наистина започнаха да ги покриват с бели покривки.51 Генко запита компанията си. Ключев реши и всички се съгласиха. Всичко това тук му се струва ново, интересно и той искаше да проучи и разбере. Неговите дълбоки, опитни очи следяха всичко внимателно. Той, като практичен човек, гледаше с малко по-други очи на много работи. Но и нему мощната фигура на Учителя беше направила изглежда силно впечатление. И той не само веднага се съгласи, но и настоя да останат. Цеко бързо и услужливо им намери места, като ги посъветва да ги заемат веднага, защото гостите днес са повече, поясни той. Той им донесе и по една лъжица, чиния, хляб, кърпи. Скоро масите се изпълниха. Други чакаха отстрани, приготвяха подвижни маси близо. Всички бяха весели, бодри. Услужваха весели, като да бяха деца, пуснати във ваканция.

Всички станаха изведнъж. Дойде Учителят. Поздрави пак с вдигната ръка. Той се изправи кротко и прочетоха «Отче наш».

Ястието, някаква чорба, бе изнесено в голям казан на самия двор и бързо се разнасяше от доброволци братя, между които Цеко беше един от най-услужливите.52 Изглежда, че Генко му беше харесал, защото той го преглеждаше с всичко, а заедно с него - и цялата компания. Скоро започнаха и разговорите.53 Питаха и Учителят отговаряше - най-разнообразни въпроси се повдигаха. Генко слушаше с внимание. Те бяха малко настрана от Учителя, но на същата маса и имаха възможност да слушат.

- Само красивият, добрият и силният човек може да служи на Бога! Пред красотата и най-лошият човек отстъпва.

И той разправя историята на една красива мома в турско време, която срещнала един дели-башия и му заповядала да не коли повече раята. А той, щом я видял, скочил от коня и обещал и изпълнил всичко, което поискала от него. Велика, могъща сила е красотата!

Някои го запитаха нещо и Генко се заслуша.

- Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на това ви е дал силата. Освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал разумността, освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал доброто. Насилието е животинско качество - турете го настрана. Лъжата е човешко качество, да остане настрана, злото е придобито от падналите ангели - и то да остане настрана. Нека останат у човека силата, разумността и доброто, в които Бог живее. Само по тоя начин ще дойде новото у човека.

Питаха - и той отговаряше. Най-различни бяха запитвачите, най-разнообразни - въпросите. Всеки от тях неволно издаваше ония мъчнотии, които всяка душа бе срещала в своя жизнен път или онова щастие или придобивки, които бяхме чакали, към които бяхме се стремили или за които още жадува.

- Знание е само това, което е опитано. Истинският човек е само който е силен, разумен и добър. Мислите, чувствата и постъпките на обикновените хора са облечени с лъжа. Днес лъжата върви по стъпките на хората, макар че и те говорят за правда и истина.

Умът е дреха, която човек е сам доброволно облякъл, глупостта е състояние, което човек доброволно си е наложил, насилието е състояние, към което човек доброволно се стреми - никой не му е наложил нищо отвън. Насилието е родило насилие. Насилието е създало и законите. Днес законите съществуват за насилниците, но не за праведните

Когато човек стане силен, придобива философията на животните, философия на личния егоизъм. Личният живот е най-възвишеното състояние, достъпно за животните, които са повдигнали своята личност в култ.

- О, о, пък ти, Учителю, - провикна се весело и свободно пълната поетеса, която изглежда, че по тия въпроси мислеше другояче. Мнозина се разсмяха.

- Знаете ли какво било първото дело, когато се явило насилието най-напред между животните? - продължи Учителят. - Вълкът се оплакал, че една овца изяла един вълк.

Всички прихнаха да се смеят, тъй невъзможно им се строи положението.

- Мислите ли, че са дали ход на делото, без да проверят истинността на факта? Когато се докаже тоя факт, тогава само ще има и закони за съдене на праведниците. За праведните закон няма, но за вълците има.

- Праведният трябва да обича да върши добро и да се жертвува - тогава никой не ще го съди. Невъзможно е праведният да греши. И в Писанието е казано: «Роденият от Бога грях не прави.» Грехът не е присъщ на естеството на праведния. Невъзможно е овцата да направи такова престъпление, каквото вълкът прави! Всичко може да направи овцата, но да изяде вълк - никога!

Съвременните хора трябва да имат нови разбирания за живота, ако искат да бъдат силни, разумни и добри.

- А такива нещастия сега - на всяка крачка - каза една суха, черноока жена, която постоянно млящеше и без да яде - изглежда и че тя си мислеше нещо и несъзнателно мърдаше устни, като да си приказваше нещо безгласно.

- Нещастията в света идат по единствената причина, че силата няма разумност и доброта. Сила без разумност и доброта създава само страдания и нещастия. - Страданията се явяват като резултат на стълкновения между мислите, чувствата и постъпките на хората. Който не разбира този закон, той търси причините на злото вън от себе си и постоянно се оплаква. Който разбира този закон, той знае, че причините на злото седят в самия него.

- Хубава работа - прекъсна една очилата госпожа с издадени скули и големи уста - сега животът е пълен с противоречия. - Изглежда че и тя беше гостенка някаква, защото самото й държане към Учителя издаваше разликата между нея и околните.

- Противоречия в природата няма. Те са само в нас самите, в лошите мисли, когато ний мислим, че нещата трябва да бъдат не така, както са, а както човек мисли. Вън от нас е Бог, Който създаде света. Тъй че, ако мислите, че злото е вън от нас, вие ще дойдете до заключението, че злото е в Първата Причина, в Бога. Но никога частта не може да даде мнението си за цялото, никога произведението на човека не може да даде мнение за своя творец. Колкото е възможно овцата да изяде вълк, толкова и злото - да е от Бога.

- Ами тогава? - запита един брадат човек и замърда смешно пръсти, като че искаше нещо да измие.

- Съвременните хора сами са турили лъжлива основа на своя живот. Докато човек мисли, че причината на злото е в него, той ще може да премахне тези причини и ще се освободи от злото. Злото не е нищо друго, освен отношение на нещата. Когато човек знае тия отношения, той ще се въздържа от злото. Колко струва на човека да въздържа езика си от лоши думи? Ума си - от лоши мисли? Сърцето си - от лоши чувства? Нищо не коства на човека да се въздържа от лошото и нечистото. Въздържа ли се той от лошото, от злото, той може да бъде щастлив. Щом хората искат да бъдат щастливи, тогава и Бог, Който е у тях и от Когото те са излезли - и Той иска тяхното щастие. Това е Божествено желание.

Който нарушава щастието на другите, той ограничава проявата на Бога у тях. А Бог иска да бъде щастлив във всички същества. Истинският морал е общ за всички същества.

- Как да придобием този морал? - запита някой.

- Учителят и ангелът не може да внесат Божественото в човека, но може да се дадат условия за неговото развитие. Другояче животът няма смисъл. Мъчно е, ако дарбите отсега ще се придобиват. Много сме закъснели тогава. Всички сте надарени, но не всички еднакво сте работили да развиете тия дарби.

- Е, всеки човек иска да направи нещо добро - смънка една рошава жена, седнала до Учителя. Учителят я изгледа и после каза:

- Истинско добро е това, което никой друг не е видял освен Бог и за което нищо не е платено. С големите работи човек изгубва и малките.

Може би тоя отговор съдържаше и скрита мисъл, защото мнозина се усмихнаха и погледнаха жената, която направи неприятна гримаса. Тя изглежда, че беше доста суетна и тоя отговор не й се понрави никак.

- Пък нали, Учителю, и в Писанието е казано: «Хлопай, и ще ти се даде.» И ние питаме.

Учителят продължи, като да не бе чул.

- Живият морал седи в общение с Бога. За тази цел, човек трябва да започне с доброто. То е извор на любовта през всички векове. Доброто е основа на целомъдрения живот, той е основа на Божествения свят.

Обедът беше отдавна свършен и мнозина бяха наставали и бяха заобиколили масата на Учителя. И той все говореше, запитван от мнозина. Пак се умълчаха. Станаха, сложиха ръце пред себе си и всички казаха вместо молитва три пъти изречението: «Божествената любов носи пълния живот».54 След което Учителят вдигна ръка за поздрав и си отиде към стаята. Започнаха на групи да си разотиват.

Цеко се яви веднага и започна да разправя едно-друго... Вечерта ще има плодна вечеря от ориз и жито, а след това - концерт и забава. Тоя път всички отказваха - имаха работа. Но друг път с удоволствие биха споходили концерта, щом музиката е от Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...