Jump to content

XIV. РИБАРИ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА


Recommended Posts

XIV. РИБАРИ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

(стр. 339-342)

От вчера ние имаме около езерото гости - двама рибари, които снощи сякоха много клек и си направиха завет край един голям камък. Огънят им цяла нощ светеше. Те бяха си донесли доста пиене и пяха с дрезгави гласове доста късно сред нощта.

Тая сутрина Учителят ми каза да ида да вида хванали ли са риба. Ако са хванали и е още жива, да я купя и Му я донеса. Аз отидох, да си призная, учуден, защото знаех, че Учителят не яде риба. Хванали бяха две големи пъстърви, които бяха свързали и поставили във водата, за да са живи и пресни.

Отначало не искаха да ги продават, но когато им предложих много повече, отколкото струваха на пазаря, а още повече, като им дадох вид, че много съм «мераклия» на риба пъстърва - това им подействува по-убедително и те се съгласиха да ми ги дадат. С тях в ръце аз изтичах до другия край на езерото, по брега на което ме чакаше Учителят. Аз бях тъй радостен, че можах да надвия упорството на рибарите (отначало доста силно ми се опряха и отказаха), че тичах, като да бях малко момче. Подадох ги на Учителя. Той внимателно извади канапите от устата им. Тъй внимателно, като че ли чувствуваше всяко тяхно страдание. Аз не бях виждал никога подобно внимателно отнасяне с животно, особено пък с риба. Той хвана едната между своите две шепи, вдигна главата й към себе си и я гледа няколко мига. Мене се стори дори, че й шепнеше нещо. После я пусна и с двете ръце във водата на езерото и тя веднага се изгуби. С втората направи същото. Аз го гледах учудено.

- Мъчно ще хванат каква да е вече риба от това езеро - каза ми Той като отговор на моя въпросителен поглед.103

14.VII.193..., РИЛА - 2-ТО ЕЗЕРО

Вчера вечерта денят се промени много. Вятърът се усили, докараха облаци ниско. Влязохме в тях самите. Започна студен дъжд, размесен с остри ледени парченца. Започна снежна виялица. По-късно, след час и нещо, се замени с хала - топъл и много силен вятър, който идеше отдолу. Мръкна се преждевременно. Започнаха светкавици да трещят и дъжд да вали, като че го изливаха с котли. Вятърът блъскаше палатките ни, като да бяха парцали. Аз се боях, че няма да изтраят. Другите бяха по-спокойни от мен. Види се, те и други път са изживявали изненадите на това място. Светкавиците следваха една през друга, а гърмът ехтеше непрестанно.

Свит в палатката на леглото, аз гледах през малка дупчица. Вън бе почти постоянно светло, но очите се изморяваха от тоя постоянен блясък. В самите гръмотевици можеха да се различават различни тонове - едни остри, много бързи и резки, други тътнеха могъщо, малко по-тъпо и важно, но тъй могъщо, че цялата околна планина потръпваше физически. Величествени явления! Аз и друг път съм виждал бури в планината, но тази ми се стори по-величествена, отколкото всеки друг път. Когато дъждът намаля, аз не се стърпях и излязох вън. Светкавиците все още святкаха ослепително почти непрекъснато и гърмът ги следваше. За мое учудване, аз видях Учителя до брега на езерото, да стои спокойно, като да беше най-хубаво време, със силно развети от бурята коси и дрехи. На други места аз забелязах, че и други братя бяха също вън и наблюдаваха нещо съсредоточено. И аз се изправих до един камък и започнах да гледам в тъмата, която почти ежеминутно се сменяше с блясъка на светкавиците.

И пръв път почувствувах, че във всичко това има нещо много, много хубаво само поради това, че то е, че така трябва да бъде и аз съм на своето място... Странно чувство!

15. VII.

Тази сутрин рибарите си заминаха като мокри кокошки. Не бяха хванали нито една риба повече. Дожаля ми за тях Те бяха свършили тютюна си, от нас никой не пуши и не можеше да им «услужи». Хляб им дадохме. Не вярвам скоро да дойдат. Нощесната буря ще им държи влага за доста дълго време.

Когато бяхме седнали край брега на езерото, Учителят ни говори. Небето се беше вече изяснило, като че ли не бе се заоблачавало. Беше само малко по-хладно. Дъждът беше се попил или изтекъл. Само по вдлъбнатините на камъните имаше малки локвички, в които се отразяваше синината на небето и които ни спомниха за силните нощесни дъждове - като че беше сън!

Когато се присъединих към групата, на която говореше, Той споменаваше нещо за щастието и знанието.

- Знанието всякога носи щастие в себе си. Знанието огражда щастието, здравето, малките придобивки на човека. Знанието - това са възможностите на мислящия човек. Хората трябва да се стремят към това знание, което е свобода за Духа и разширение за душата. Днес всеки народ има своя култура, но нито една не може да се нарече култура на щастието. Знанието на човек сега му е необходимо, за да запази чрез него живота си. Ако той не прилага знанието си, то ще изгуби значението си. Във водата има закони. Който владее законите на водата, той може да регулира всички сили на природата. Той може да въздействува на твърдата почва, на въздуха и на огъня. Трите стихии са това! Помнете, всяка работа прилича на своя господар.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...