11. ВСЕМИРНО БРАТСТВО

[valiamaria]

11. ВСЕМИРНО БРАТСТВО

(В. «Алфа», г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г, стр. 1-2)

Стоян Байров

Живеем в едно велико време, когато догаря една цивилизация, която е изиграла вече ролята си, и се запаля нова, невиждана досега, която най-точно може да се наименова Божествена цивилизация, която иде да устрои на земята онзи строй на живота, когото са виждали във виденията си и са проповядвали във всички светли епохи най-първите синове на човечеството - неговите поети, пророци и мъдреци:

Царството Божие!

Всемирното братство.

Ако досегашната цивилизация, наречена европейска и всемирна, качи ума на човека до върховете, до които може да се възкачи, то Божествената цивилизация, която сега се запаля, иде да даде на света сърцето, без което животът е невъзможен. Тя иде да разбуди ония сили на човека, които имат седалището си в неговото сърце, и ги съчетае със силите на неговия ум в оная велика сила, която се нарича Мъдрост и която прави човека равен на Бога.

Развитието на ума на човека до тая степен, на която можа да го издигне отживялата вече цивилизация, даде на света такива чудеса, на които последният само ще се учудва.

Човек се издигна като птицата във въздуха, спусна се като риба на дъното на океана, измери разстоянието между звездите, облече се в коприна и се украси със злато и скъпоценни камъни, които извлече из недрата на земята. От четирите краища на земята събра плодовете, които тя дава, и ги сложи на трапезата си.

Но въпреки всичко това, човекът не отиде по-далеко от това, което бе: един смъртен, една трапеза на гробовните червеи.

И ако отживялата цивилизация роди Свръхчовека, то последният не бе освен един уголемен звяр над зверовете, едно чудовище, което искаше да погълне в себе си всичко.

Небивалото развитие на милитаризма, което отбеляза изтеклия век, и крайното развитие на капитализма, заедно със съпътствуващето ги повсеместно непоносимо бедствие, което прави живота по-нататък невъзможен, са най-красноречивото доказателство за характера и белезите на Свръхчовека.

Нещо повече: Свръхчовекът се забрави и се тури над Бога, непризна-вайки никакъв закон над себе си и натрапващ своите прищевки и страсти за закон над другите.

«Законът и Богът са за тълпата!»

«Което на тълпата и боговете е забранено - на Свръхчовеците е позволено!»

Това бе максимата, до която можа да се добере Свръхчовекът.

Съгласно с това разбиране, започна се оная безпътица, оргия и вакха-налия, с които тъй печално завърши цикъла си една едностранчива цивилизация.

Между това във всички най-светли епохи, човек е виждал Един Висш Закон във вселената, когото всички наричат Бог.

Този закон е и законът на човешкия живот, когото вътре в себе си човек нарича още Нравствен Закон\

Този закон е: Доброто, Мъдростта, Любовта!

Отричане на Бога и непризнаване на нравствения закон в себе си, бе отличителна черта на изживяната горда и самонадеяна едностранчива умствена цивилизация, която се превърна в религия, носейки името Наука.

И макар наред с науката да съществуваше и религията, която носеше още в себе си зърнатия някога Висш Закон - Бога, но тя носеше последния само за лице. Бог отдавна бе отлетял от религията и тя бе празна, мъртва.

Религията кокетничеше на звяра и го благославяше.

Тя освещаваше кървавите оръжия, тюрмите¹¹⁸, бесилките, убийството, войната.

Но игнорирането на един закон не значи, че той не съществува.

Законът, който истина е такъв, си съществува и действува с всичката своя категоричност и абсолютност.

Отбиването от закона означава само застой, страдание, смърт, по който път сегашната лъжлива наука и мъртва религия водеше човечеството.

Но Нравственият Закон - или Бог - съществува. Той е жив в душите на хората и върши своето дело.

Подир извървения път на човечеството, през вечни лутания и търсения, ето - здравото човечество стъпва на своя истинен път.

Живият Бог, живият закон заговаря в душите на своите най-просветени синове.

Религията, живата религия се запаля.

Умът се оплодява от Любовта.

Започват се в света религиозни движения, които са велико знамение на времето.

Изгрява чудна зора, каквато светът не е виждал.

Иде на земята... Царството Божие.

Звездата на Свръхчовека потъмнява.

Иде... Богочовекът, Синът Божи, Детето на любовта, Човекът-Брат.

Народите си протягат братска ръка.

Кървавият байряк на земята се счупва.

Старото общество умира.

Иде новото човечество, новото общество.

Авангардите му са вече между народите.

Светлото му знаме се развява.

Любов!

Всемирно братство.

Блазе - който има уши да слуша, и разум да разумява!