Jump to content

28. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!


Recommended Posts

28. ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

(В. «Алфа», г. I, бр. 4, понеделник, 12.V.1924 г., стр. 3)

Елате ни вижте! Ние не сме вече унижени и оскърбени, ние весело пеем песни, с радост копаем на нивите си и посрещаме първите лъчи на слънцето. Елате ни вижте. Ние не плачем вече за нашите тежки беди, с които ни посрещнаха в живота, а лицата ни сияят от радост, че намерихме място и завет, където, обновени, да може пак да влезем в живота, но не роби вече, а свободни работници на истината.

Елате по домовете ни, вие ще видите, че детето обладава старческа мъдрост, а възрастният - детска чистота. И ако вие сте изгонени от живота, защото сте дирели доброто, а са ви окичили с трънен венец, елате в нашите тихи жилища, ние ще ви приемем, няма да ви изпъдим; ако вие сте гладен, ние ще ви нахраним; ако сте гол - ще ви облечем. Няма да ви сложим пищна трапеза, но вие ще вкусите сладостта на хляба, даден от безкористна обич. Няма да ви сложим на мека постеля, но вие ще видите как сладко се спи под братски покрив. Елате ни вижте!

Ние ставаме сутрин рано и отиваме да посрещаме слънцето. Елате и вижте какво носи първият слънчев лъч, как то, подобно цар, загърнат с огнена мантия, иде всяка сутрин да стопли земята, да даде живот на всяко цветенце и тревица, на всяка жива твар.

Ние излизаме от нашите мрачни градски жилища, за да се насладим от чистия въздух, от обилната топлина на слънцето, за което нищо не се плаща и никой го не брани...

Елате и чуйте нашите песни... Ние пеем за слънцето, за снежните върхове и синия ефир, ние пеем за милосердието, благостта и обичта. С нас пее цялата природа; птичките замлъкват при нашата вдъхновена песен, житните класове навеждат златните си глави с благоговение и живите струи ни пригласят.

Елате ни вижте! Няма нужда да ви запознава някой с нас, елате, седнете и пейте с нас, защото нашата песен е и ваша, защото нашите души са еднакви, еднакво любили и страдали, еднакво плакали и се радвали. Идете и в последните колиби, където живеят нашите братя и сестри и макар и най-сиромаси, те ще ви сложат и последния си залък.

Ние от глад не се боим. Когато сме лишени от храна, още по-пламенно се молим на нашия Баща и по-сладко Му пеем.

Ние не се боим от студ, защото знаем, че ще отдуха студеният вятър, ще дойде пролет, лято, и ние с право ще се греем на слънчевите лъчи.

Ние не се боим, че ще останем без подслон, защото можем по цели нощи да бодърствуваме, а може да си поспим и върху майката земя.

Ние не се боим от летния пек. Слънцето ни познава. То ни обича. То за нас грее, за тия - измръзналите през зимата, за тия, в чиито прозорци никога не прониква светлинка.

Ние не се боим от бой, защото знаем, че тялото ще пострада, но душата винаги може да слави Бога.

Ние не се боим от смъртта, защото знаем, че душата е безсмъртна, че загиналият за своя идеал е вечен дух, който прилича на ангел, вездесъщ будител на хиляди души. От кръвта на мъченика се раждат безсмъртните цветя на поезията и красотата.

Ние не се боим от дъжд, от градушка, от сняг, от веялици. Ние изпитахме всичко, надживяхме всичко това.

Ние не се боим от дълъг път - нашите бързоходни нозе правят пътя ни приятен и лек, а нашите ритмични песни уподобяват го на весело забавление.

И ако нас ни изпъдят в някоя пуста далечна земя, ние ще я обработим, ще я обърнем в рай.

Ние не сме сами; навсякъде ще ни посрещнат наши братя и сестри, които мислят, чувствуват и живеят като нас. Защото днес Христос живее в сърцата на безбройно много човешки създания; защото Той е пораснал толкова много, че пигменте на злото не могат Го вече повеси на кръста.

Нас злато не ни плени. Световните съблазни са чужди за нас. Ние познаваме нашите истински братя и сестри, макар да са скрити в дрипи, или окичени с царска диадема.

Нас чуждото богатство не ни трябва. Ние сме богати и където отидем, развеселяваме скръбни души, бършем сълзите на тези, които са оскърбени, и вред след себе си оставяме весели обнадеждени сърца.

Елате с нас на планината. Как хубаво е там! Да видите как природата ни посреща със своите разноцветни постелки и пъстри възглавници. Как ни гощава тя лете със сладки боровинки, а зиме ни кичи с бели снежинки, как децата и старците тичат напред по китните височини със сияющи от здраве и сила лица.

Божи Дух е с нас. Божи Дух ни води, а Той води към радост, жива сила, благост.

Елате, елате ни вижте!

Олга Славчева

МОТА

(В. «Алфа», г. I, бр. 5, понеделник, 19. V.1924 г, стр. 1)

«Природата обича само ония, които имат висок идеал.»

«Щом любиш человечеството, ти познаваш хората; а щом познаваш хората, ти може да изправиш техните погрешки.»

«Всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно.»

«Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на божествената енергия.»

[Учителят Петър Дънов]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...