35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС

[valiamaria]

35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС

(В. «Алфа», г. I, бр. 7, 9. VI. 1924 г., стр. 2)

(Отговор на «Пастирско дело», бр. 19)

В брой 19 на «П. Д.» е поместена статия «Дънов и учението му».

Никой здравомислещ, сиреч човек на логиката, не може да се съгласи с начина, по който се критикува въпросното учение или въобще каквото и да било съчинение, защото: всяка критика, която критикува само с цитати оттук-оттам, е несъстоятелна, а по естество - всякога е тенденциозна; защото критика, която цитира само известни пасажи, а след това сама си прави заключенията по своята тенденциозна мисъл и цел, а не по мисълта и смисъла на автора, - е крива в основата си и престъпна по отношение на истината; защото който откъсва цитати от общата мисъл на автора и им придава свое заключение и формулиране, може всякога да подведе даден цитат в направление, каквото пожелае.

С цитати по начина на «П. Д.» може от едно и също съчинение едновременно да се вадят различни заключения, от които ни едно няма да бъде вярно, сиреч няма да бъде съгласно с истината, вложена в общата нишка на авторо-вата мисъл... Един коментатор или критик ще вади святото, друг - престъпното, трети - безсрамното, четвърти - абсурдното, но понеже всеки е притеглил към себе си необходимите му цитати за подкрепяне на тезата си, то и никой няма да бъде на верния път по отношение на дадено съчинение, още повече, ако то е философско.

А по начина на «П. Д.» аз мога да изкарам от Ницше - този велик вдъхновител на модерната литература и велик извор на човешки подем - всичко каквото поискам, и както си го нагодя.

Ето, аз отварям неговата книга «Така каза Заратустра» и цитирам:

«Някога си светотатството с Бога бе най-великото светотатство, но Бог умря и с това умряха и тия светотатци.»

«Няма вече богати и бедни; и едното, и другото е отегчително. Кой иска още да властвува? Кой иска още да се подчинява?»

«Що е човек? - Цял куп болести, които чрез духа се разпространяват в света: там търсят своята плячка.»

«Що е човек? - Цял вързоп от диви змии, които рядко имат спокойствие една до друга - и ето, те излизат поотделно и търсят плячка в света.»

«Държава? Що е? Я сега си отворете ушите, защото сега ще ви кажа своята дума за смъртта на народите. - Държава се зове най-студеното чудовище от всички студени чудовища. Също студено лъже, и такава лъжа лази из устата му: «Аз - държавата - съм народът.»

«Дето още има народ, не разбира той държавата и я мрази като лош поглед и грях спрямо обичаи и права,»

Аз съзнателно откъснах от общата Ницшева мисъл горните цитати, за да представя несъстоятелността и тенденциозността на критиката, която краде цитати оттук-оттам. А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с презрение гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н. А най-накрая пак имаме същността на въпроса: един велик Ницше, велик гений, океан на мисълта, неуязвима висота на мисъл, сърце и воля. Имаме океан на мисълта, волята и сърцето, от който океан всеки може да загребе толкова, колкото му е позволила неговата еволюция.

А по логиката на «П. Д.» - с отделни цитати - аз мога да критикувам и Христа, Когото в няколко цитата мога да направя бунтовник, разрушител, безотечественик и т.н.... А вярно ли ще бъде това? Вярно ще е само по отношение на отделните мои цитати, а невярно - по отношение на общото течение на неговата мисъл и учение, които в никой случай не могат и не бива да се разкъсват, ако искаме да бъдем в периферията на истината, която е изнасял последователно и постепенно... Великите мислители са океани - техните брегове не могат да се видят. А океанът не може да се изчерпи с лъжица, сиреч с цитати, които да определят вложения идеал. Лъжицата с вода от океана не е самият океан. А лъжицата с вода - това е откъснатият цитат...

Много е по-лесно на човека да бъде писател, сиреч сам да изразява своята мисъл, отколкото да бъде критик, сиреч да изразява мисълта на другиго. Но въпреки това светът е пълен с критици. Пълен е светът с критици, но обикновеният, литературният свят, светът на мисълта познава много малко критици, чиито представители са: Белински - в миналото; Брандес - в настоящето, като критик на модерната литература. А ний в България имаме ли критик? България не е родила критик и е много възможно никога да го не роди, защото у нас владее сатурновият тип - тип, у когото преобладава личният елемент, елемент, който е противник на обективността. Изглежда, че ний никога няма да дадем всемирен критик, по причина на общата ни едностранчивост и силен егоизъм. Критици на «цитати» имаме на всяка крачка, но критик с общ поглед върху всичко, с поглед, който да обеме миналото, настоящето и бъдещето, с поглед, който да се абстрахира от себе си - едва ли ще имаме някога...

Няма нищо по-лесно от критиката, когато искаме да изопачим някое дело или учение, но няма нищо по-мъчно, когато искаме да предадем същността на делото, което искаме да определим точно по начина, както го е предал неговият творец.

Знам, че добросъвестни критици, когато са се залавяли да обосноват разбирането си върху известно съчинение от двадесет страници - те са написвали критика от сто страници. В такава критика се започва още от първото изречение, стигне се до точката и се започва разборът. Преминава се на второто изречение - пак се започва разсъждението. И т.н. И не откъснат от авто-ровата мисъл, последователно критикът добросъвестно изпълнява една обществена задача и става истински проводник на това, което авторът е сочил и учил. Такава е задачата и пътят на истинския критик.

Та, и учението на Дънова трябва тъй да се критикува.

А учението му започва от първата му беседа - следва през пет тома пос-ледующи беседи, следва през други пет тома, бъдещи беседи, които не е държал още, и минава през една необходима чистота на мисъл и желания, които имат насока към християнския идеал на съвършенство.

Във всичките беседи на Дънова е прокарана една основна нишка, върху която е нанизано учението му. А нишката и основата му са Всемирната Любов. Тази нишка не бива да се скъсва...

Нека добросъвестният критик да знае, че у Дънова няма отделна беседа. Днешната беседа е свързана с миналата, бъдещата - с миналата днешната.

Само който може да критикува Всемирната Любов като принцип във вселената, само той би могъл да се залови да критикува Дънова. Но който се би заловил да критикува Дънова, той няма него да срещне, а ще срещне Всемирната Любов, на която той е тълкувател.

Учението на Дънов е океан - океанът на Всемирната Любов, за която винаги трябва да има предвид критикът.

Свободомислящ