36. ЗАСВЕТИМТЕ

[valiamaria]

36. ЗАСВЕТИМТЕ

(В. «Алфа», г. I, бр. 7, 9. VI. 1924 г., стр. 3)

Случайно ни попадна бр. 72 от 31 март т. г. на вестник «Пряпорец», който брой, според в. «Свободна реч» от 2 април, бил спрян по заповед на г-н Ляпчев. В него прочетохме с удоволствие следната статийка:

Дънов

«Един мистик, смятан от учениците си за нов месия. Един християнин, който желае да върне чистотата на учението, каквато то имаше при великия учител. Един философ, който иска да ни приближи до майката природа, да опрости нашия живот и да издигне Бога в човека.

Може би ревностни последователи на Дънова да са станали жертва на суров и безмислен аскетизъм. Може би правосъдието да е длъжно да се намеси.

Но нека бъдем внимателни към хората на идеите и особено към хората на вярата. Християнството завладя света, след като Нерон и Калигула го разпънаха на кръст в циркове и кръстопътища.

Църквата има само едно сигурно оръжие срещу човека, когото смята за най-опасен неприятел - истинското християнство. Ако евангелските истини не са престанали да бъдат само празни думи; ако заповедта «любете друг друга», тази основа на всички религии през всички времена, още се следва от служителите на Христа, нека не се съмняваме, че дъновизмът ще остане дърво без корени.

В противен случай всички преследвания ще бъдат напразни.»

Ето, наистина, с малко думи, една много вярна преценка на личността и дейността на г-н Дънов. Тая преценка е направена очевидно от един сериозен публицист (според «Свободна реч» той бил «уволненият» директор на в. «Пря-порец» П. Пенчев), искаме да кажем, от публицист тъкмо на мястото си, който внимателно наблюдава и грижливо изучава нещата и хората и който, дълбоко съзнаващ своя висок дълг на обществен деец, не се произнася току-тъй - леко и повърхностно - по въпросите, които разглежда, а вниква в тяхната същина и затова именно зряло ги обсъжда и вярно ги преценява.

Нас ни особено радва, че покрай цялата тая паплач отбезкрупулни вестникари-хулители, които като че ли по някаква поръка са гракнали против един •праведник и викат: «Махни го, разпни го!», се чуват и трезви гласове като тоя на г-н П. Пенчев и на други някои, и не можем да не почерпим от тоя факт утеха и вяра, че докато у нас има още такива внимателни и добросъвестни дейци, нашата многоизмъчена страна няма да пропадне. Защото, наистина, подобни дейци са солта на земята и виделината на света.

За жалост, един от хулителите на добрия г-н Дънов е и в.«Свободна реч». Тоя вестник никак не е доволен от въпросната статийка на г-н Пенчев и иронично подмята, че г-н Дънов «из под перото на уволнения директор се очертава като светец?»

От това иронично подмятане на писача в «Свободна реч» трябва да се заключи, че тоя писач не допуща, какво г-н Дънов може да бъде свят човек. Па може би същият писач не приема изобщо, че може да има сега светии и пророци по земята. Ако действително такова е неговото схващане, то е едно дебело заблуждение. И наистина, ако някога е имало светии, пророци и спасители, защо да няма и сега? Ами че светът върви безспирно напред и все напред в познаването на доброто, на Бога, тъй че сега трябва да има дори повече светии и пророци, отколкото е имало някога.

Истина е, от друга страна, че сега има и много лоши хора; истина е, че злото в света се е увеличило извънредно много, особено пък след войните. Ала това нещо няма защо да ни учудва: то става именно по силата на един естествен закон - закона за контрастите, според който, колкото е по-голямо доброто в света, толкова е по-голямо и злото. Нали и апостол Павел казва, че «дето се умножи грехът, преумножи се и благодатта». Тъй че сега трябва да има наистина не само много повече, но и много по-напреднали светии. Да, свети хора е имало, има и ще има, докато свят светува.

Но, ще попитат някои, къде са тия свети хора-да ги видим и опознаем? -Отговаряме: истинските светии няма да ги дирите днес далеч от света - по манастирите и в пустините, макар че и там може да има такива, но ще ги дирите и ще ги намерите главно в света, между хората, всред съблазните и изкушенията на света. Защото, както златото се опитва чрез огъня, тъй и силата на светостта у един човек се опитва най-добре чрез съблазни и изкушения: светият живот е именно, и преди всичко, живот на борба против съблазните и изкушенията на света, тъй че, като оставим настрана някои твърде редки изключения, може да се каже, че ония нещастници, които бягат днес в манастирите да стават калугери, или в пустините, за да се посветят там на отшелнически живот, правят това само и само да бъдат далеч от съблазните и изкушенията на света, на които те не се чувствуват достатъчно силни да противостоят. За такива именно хора се казва, че «слаб им е ангелът», и затова те при първия представен случай стават жертва на някое изкушение: «1_'оссаз1оп ТаИ 1е 1аггоп» (от случая става човек крадец) - казва за подобни хора една френска пословица. Хора, на които ангелът е слаб - а кой ли от нас повече или по-малко не е такъв? - не са още напълно узрели за един истински свят живот, по простата причина, че те не са се още насветували както трябва, не са още скъсали всички свои сърдечни връзки със света: дълбоко нейде в сърцето на такивато хора се таят силни, не напълно още задоволени желания и страсти, които чакат само удобния момент, за да избухнат с всичката си стихийна сила. Ето защо не е лесно нещо да стане човек светия. Туй се потвърдява и от следните места на Св. Писание: «С много скърби трябва да влезем в Царството Божие.» «Всички, които искат да живеят благочестиво, ще бъдат гонени.» «Праведният седем пъти пада и става.» «И ще прекарам третата част през огън и ще ги очистя, както се чисти среброто, и ще ги опитам, както се опитва златото.»

Нека видим сега по какво се отличават светиите от другите обикновени хора, от хората на света. Светии в новозаветен смисъл са новородените, сиреч родените свише, родените от Духа Светаго. Те са влезли още приживе в Царството Божие, понеже напълно са се освободили от властта на света, на плътта и на дявола - тия три фактора на злото - и живеят в Христа според съвършения закон на свободата, озарявани и управлявани винаги от Духа Светаго, чиито плодове са: любов, радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, вяра, кроткост, въздържание.

Светите хора се наричат в Св. Писание с много и разнообразни имена: синове на виделината, възлюблени Божии чада, Божии синове, Божии братя на Христа, Който е първородният от братята, царе и свещеници на Бога живаго и т.н. Като са синове на виделината, тяхната виделина сияе навсякъде, за да видят человеците техните добри дела и да прославят техния Отец, Който е на небесата. Значи светиите ще ги познаем от делата, от живота им, както едно дърво познаваме от плодовете му.

Понеже, както се каза по-горе, не е лесно да се става светия, естествено е, че броят на светиите в дадена страна и в дадено време не може да бъде голям: мнозина звани, малцина избрани. Но това нещо няма защо да ни безпокои: за Бога е важно преди всичко качеството, а не количество. Бог спасява и крепи света зарад малцината, които Го любят и вършат Неговата воля: малко квас може да закваси цялото тесто. Тъй че, ако една страна съществува и напредва, това се дължи именно на светите хора, които живеят в нея. Ние сме уверени, че Англия дължи своята морална сила и своето морално величие, с които се отличава между всички други страни на света, главно на светите хора, които живеят в нея, на първо място - на куейкерите, които съставляват едва едно и половина на сто от цялото 40-милионно население на британските острови.

Тежко и горко на оная страна, дето няма свети хора или дето броят на тия хора се е намалил до недопустимия от небето минимум. От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим.

Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот.

Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави.

Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява.

Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите.

Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух. Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари!» Да, нямаме добри хлебари! Ние аслъ винаги от това сме страдали: рибата се вмирисва от главата.

Господа книжници и фарисеи! Ако вие искрено милеете за тоя добър народ, престанете да го плашите с някаква въображаема опасност от много-сектантството за неговото единство и самостоятелно политическо съществуване. Сектантството е най-много развито в Англия и Америка, и все пак то ни най-малко не е попречило, щото тия страни да бъдат най-могъщи и най-напреднали във всяко отношения между всички други страни в света. Ако вие бяхте истински духовни хора, сиреч ако живеехте истински духовен живот, щяхте да оставите всекиго свободен «да бъде удостоверен според своя ум» и «да ходи така, както го е Господ призвал», защото «дето е Духът Господен, там има свобода». Вие щяхте да се радвате, а не да скърбите и да се гневите поради много-сектантството у нас, защото тъкмо многото секти показват, че в нашия народ има духовни сили и нужди, които господствуващата «православна» църква не може да задоволи и затова хората търсят да ги задоволят дето могат, извън нея.

Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат». Времената на инквизицията минаха безвъзвратно и които се опитат да ги възвърнат, ще си строшат главите.

И вие, садукеи, отявлени безверници и безбожници, които сте се поставили в пълна услуга на книжниците и фарисеите, не забравяйте вашето предназначение - да бъдете служители, а не тирани на народа; тиранин е всеки, който е по-строг от закона, който поставя своята воля по-горе от волята на закона. Сами, безверници, не налагайте на другите своето безверие - не обезверявайте и не убивайте духом тоя добър, трудолюбив и напредничав народ, защото запомнете добре, че който сее ветрове, ще жъне бури, и че Бог забавя, ала не забравя, а сега дори като че ли Той е започнал и да не забавя, както може да се убеди всеки, който колко-годе внимателно следи развиващите се в света събития.

White