Jump to content

6. В светлината на Учителя. (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)


Recommended Posts

6. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

(В. «Братство», бр. 202, 5.ХII.1937 г, стр. 3)

 

(ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)

 

В Школата няма «особено мнение». Приемай и живей - то е, което може да те подпомогне.

 

Това, което те смущава, е по-силно от тебе.

 

Да чукаш камъни, за да стават статуи, е разумно, но какъв смисъл има да чукаш статуи? - Това е критиката по навик.

 

Това, което ти спомня за Доброто и Красивото - то само е добро и красиво.

 

Христовите думи имаха сила, защото бяха съчетани с живот - това за ония, които мислят, че може да се «омагьосва със Словото». Силата иде от съгласуванието на думите с делата.

 

Културата на един народ се познава по свободата, която има, и на човека - от начина, по който той я употребява или злоупотребява с нея.

 

И най-ценната фраза, ако се вземе недовършена, може да звучи като безмислие. Колко често ние търсим «смисъл» в недовършения живот на едно или друго лице, или в своя собствен?

 

Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш където не трябва, други, които вървят след тебе, поправят нещата.

 

Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта - тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град.

 

Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш - както Бог дава - тъй че никой да не сети или види ръката, която дава.

 

Който доказва, че е силен, не е силен.

 

Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън.

 

Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия - макар и само в един диспут, е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си - това е съвсем друго.

 

Целта на живота не може да бъде вън от самия живот.

 

Който злоупотребява със свободата, става непременно роб.

 

Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо. Но онзи, който не иска и не чака - всичко, което дойде, е навреме и добро дошло.

 

Имай едно желание само - да изпълниш това, което Бог иска от тебе -всяко друго ще те отклони от Великия път на живота.

 

Моли се човек на Бога, говори се на човека, а животното го принуждават условията.

 

Силният прощава, а слабият оправдава. Неразумният отмъщава.

 

Лекият път в началото е труден в края.

 

Инженерът може да се подкупи, но науката, по която той работи и изчислява - не.

 

Който ходи в светлина, не се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина.

 

Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен.

 

Страда животното, учи човекът, ученикът действува, Учителят ръководи, а Духът оживява.

 

Който е свободен, може да греши, но има възможност и да научи Истината.

 

Каквото изтъчеш, това ще облечеш.

 

Чрез ума се работи и учи, но не се обича.

 

Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека.

 

Да се намеси Божественото в човешкото, това е да се подигне човекът, но да се намесва човешкото в Божественото - това е падение.

 

Смирението е път към Истината.

 

Миналото трябва да знаеш, то е формата.

 

Сегашното трябва да учиш, то е съдържанието.

 

Бъдещето трябва да вярваш, то е принципът, идеята.

 

Ако всеки бе длъжен да изпълва съветите, които дава, навярно хората съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил.

 

Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го желаем, то и другояче ни изглежда.

 

Истината може да се говори дотолкова, доколкото има любов между го-ворившия и слушателя. Без нея слушателите ще се разбягат, както и учениците на Христа, когато им каза, че ако не пият от кръвта Му и не ядат плътта Му, не могат да имат дял с Него. Значи разкриването на Истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затуй в старите книги е казано, че които видят Бога, умират. Когато човек се намери лице с лице с Истината - старото, заблудата умират.

 

Това, което виждаш някъде, има го и в тебе. Инак не би могъл да го видиш и разбереш. Понякога едничката радост е, че вече го е имало и е надрас-нато.

 

Млад или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи. Животът е едно училище.

 

Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. И не поправяй чуждите погрешки, преди да си поправил своите.

 

В живота препятствията са единствената реалност. Всяка неразбрана реалност е спънка. А разбирание на всички спънки, това е Истината.

 

Формите създават противоречията, а съдържанието обединява.

 

Как може да страда един човек, ако нищо не е негово? Освен ако приказва едно и мисли друго? Защото, ако здравето, радостите, умът, имотът -всичко това Бог го е дал и е Негово, какво има да плачеш, ако Той го употребява тъй или иначе по волята Си? Не е ли Той Господарят, а ние - слугите само?

 

(следва)

 

Л. Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...