Jump to content

9. Новото


Recommended Posts

9. НОВОТО

(В. «Братство», бр. 164, 28.VI.1936г., стр. 1)

Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципният израз на новото и неговият конкретен образ?

Новото е като новата храна - носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля - то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново.

Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо -иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена.

Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота.

Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравно-весяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.

Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо.

Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили - както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други.

Работата в един народ трябва да се насочи както в една градина: сеене на семето, култивирание на израсналото, употребление разумно на плода.

Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея.

Законите имат престиж, когато регулират съществуващи сили и положения. Те могат да подготвят условия за появявание на потребното, но те не могат да създадат онова, което го няма. Това много често се забравя и се опитват да творят морални ценности със закони. Те се насаждат с всекидневен личен живот, пример, образец, крепящ се с грижи на лица, които познават законите на природата, а се регулират понякога със закони.

Създаването на нови форми винаги трябва да бъде резултат на съществуващо вече съдържание във вид на убеждение, дейност, идейно течение. Обратното е празна работа. Това, което внася нови ограничения под каквато и да е форма, не е ново - това винаги да се има предвид. Предлогът, че се прави за общо добро, е напразен. Умният човек постига това общо добро тъкмо без да ограничава. Вредното винаги се схваща, щом се даде на народа светлина на съзнанието да видят това. Морал със закони не се насажда (както и Америка не стана суха от запретителния режим) - а с живи образци на нов живот.

Л. Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...