Jump to content

28. Писма до познати и непознати


Recommended Posts

28. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

Любомир Лулчев

(В. «Братство», бр. (4) 299, 15.XII.1942 г., стр. 3)

Под това общо заглавие ще дадем последователно място на редица подобни писма, защото въпросите, които се засягат в тях, не са само лични и отговорите им могат да бъдат полезни за мнозина.

Уважаема госпожо, Вашето желание да търсите и намерите истината е, което дава смисъл на живота Ви, макар че Вие лично сте недоволни от това лутане, както Вие го наричате, и обикаляния из разни общества, дружества и четене много книги. Това именно търсене характеризира Вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че Ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината. Приличате ми на човек, който всред снеговете е тръгнал да търси теменуги. Те наистина растат, но на своето място и време. При това трябва да имаме и очи, които да могат да ги видят.

Когато за нещо искаме доказателства отвън, това показва, че вътрешната връзка на съзнанието ни със същото е скъсана. Не иска доказателства за съществуванието на светлината тоя, който вижда. Разбира се, по основния въпрос за Истината съществуват много мнения с различни изгледи на убедителност. Ще Ви кажа това, в което се придържам лично за себе си. Не е необходимо да го приемете и Вие. Достатъчно е ако го имате за сведение само.

Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога. На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена.

Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата.

Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея. Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина?» Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот!»

Думите, когато съвпадат с делата, са истинни.

Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент. И всичката храна не изядате и всичкия въздух не дишате, а само колкото Ви е потребно. Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава! Плодът на Истината е свободата, която ви дава. Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината. Търсете така и сигурно един ден ще намерите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...