32. Писма до познати и непознати

[valiamaria]

32. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

Любомир Лулчев

(В. «Братство», бр. (8) 303, 7.III.1943 г., стр. 3)

Любезна сестра,

Твоят въпрос е доста сложен и труден, защото е смесено човешко с Божественото. И ако не беше твоето подчертано желание и молба да можеш да стигнеш до едно разбиране не на обикновена жена, а на ученичка, която иска съзнателно да изпълни волята Божия, колкото и трудна да е тя не бих отговорил така. Твоите страдания, които така хубаво и подробно описваш, сочат на една силно развита наблюдателност.

Но да дойдем на въпроса. Ти търсиш изход на една любов, на която както се изразяваш си пожертвувала младините си. Твоето описание е подробно, старателно, искрено, но смятам, че в него все пак има едностранчивост.

Така например, говориш за неговата ревност нетърпима, както я наричаш, и която те докарвала до невъзможност да понасяш някои работи и отношения, и те е заставяла да се оплакваш на други, което го е дразнело още повече. При това наричаш ревността болест и би трябвало да се отнасяш като с болен човек, а сама признаваш, че е имало случаи, когато ти съзнателно си наливала масло в огъня... Но това е външната страна на работата. Има друга, вътрешна, с която бих искал да те занимая.

Животът е едно голямо училище. Любовта е там учител за всички. И тия, които го слушат, минават винаги сполучливо всички препятствия. Но които се отделят от него, изпитват много страдания. Странно е, че най-често те смятат тия страдания като причинени от любовта, когато те идат тъкмо когато напуснем любовта...

Твоят случай е още по-особен, защото ти си била определена да минеш една изключително бърза еволюция, поради голямата жажда за знание, която си имала.

Този приятел, на когото ти тъй хубаво описваше недостатъците, е имал и достойнства, които сега си позабравила и които са те накарали да съсредоточиш някога вниманието си и да го обикнеш с всичката си душа, както се изразяваш. Тези негови достойнства не са се загубили, а само са изчезнали от съзнанието ти, защото си привикнала да ги виждаш всеки ден и си ги обезценила. Този именно приятел е бил средството, с което Провидението е искало да си послужи, за да те запознае бързо и без повторение с всичко, което ти е било необходимо за бъдещата ти работа. То ви е дало именно този живот, взаимни радости, в които сте се чувствували като в Божествен свят (според собствените ви думи). Турено е било началото на една любов, или, по-право възобновена е била една любов от през вековете, която те е водила все по-високо и по-високо. И в огнивото няма огън, и в кремъка също, но при срещата им се раждат искрите, които дават началото и на най-силните огньове. Теб те учеха чрез тая най-хубава възможна любов...

Но незабелязано дойдоха страданията. Ти трябваше да се подигнеш. Твоята любов трябваше да се разширява, вдълбочава и извисява. Същият тоя човек трябваше да ти даде представа и за най-голямата радост, и за най-голямото страдание. Гамата трябваше да мине от най-високите до най-ниските тонове. Това беше трагедия и за него, и за тебе и той е изживявал страданията двойни, защото е трябвало да ги причинява на любим човек...

Твоята любов трябва да става все по-възвишена. Да обичаш царския син е лесно; да обичаш отхвърления, низшия, врага това иска домогвание до Божествената любов. Ти трябваше, да се подигнеш до тази любов, за да може от нейния връх да видиш обширния простор, който щеше да ти донесе знанието, за което жадуваше душата ти. В тая амплитуда между най-любимия и врага се крият всичките възможности на любовта!

С тоя, който най-много те е обичал тука, на земята, ти трябваше да достигнеш до тия висоти на посвещение, за да можеш да преодолееш и самата смърт, защото великото знание не се дава на обикновени смъртни. Само с любовта, преодоляваща всичко, се минава над тоя праг, от който обикновените хора се много страхуват и смятат за край на всичко, когато тъкмо зад него се отваря още по-обширен свят! Ти, вместо да се стремиш да се облегнеш в тия трудни моменти на самата Любов, на Бога, за да понесеш всичко като твоя лична задача (неразрешими задачи не се дават от Разумното!), ти си се отклонила и по тоя начин задачата е останала недовършена.

«Любовта се показва в най-голямата нищета» казва Учителят. Ти си се уплашила от тая нищета, в която ти се е показал твоят любим, и с това си изгубила възможността да вземеш най-високата нота, да достигнеш най-високия връх, към който твоята жажда за знание те е подтиквала...

Отхвърли човешкото и личното макар за момент настрана, и тогава

Божественото в живота ти ще стане ясно.