Jump to content

НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ


Recommended Posts

НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ

Не говорим срещу лица или наши институти - третираме въпроса чисто принципално. Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки. Да изискваме от нашите учени мъже, значи да не знаем какво да искаме. Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на студента, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност. Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните студенти?

Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина.

Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни!

Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни, характеризиращи епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието. Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести?

А тя е обезсоляла значително. Това говорят фактите. И въпросът вече не е за отговорностите на тази печална действителност, а за възможностите да се даде, макар в крайно време, един нов тласък, ново направление, нова цел и задача на будните умове и души. Тези нови методи са известни на достатъчно хора от нашето общество; в тесен кръг те се практикуват и са дали отлични резултати. Създаванието на оптимиста е първият осезателен резултат от тяхната работа. Оптимист - не в смисъл на вулгарни, доволни от своето положение полуживотни, каквито понякога и материалното доволство и изобилието могат временно да създадат; а съзнателни личности, които, възприели свещените идеали за безкористно служение на обществото, се ръководят в своята дейност от дълбокото познание на Природните закони във всички области на живота; прилагат и имат резултати и се ползуват от техните плодове. Тези оптимисти са истинските разсадници на енергия в изгубилия вярата за по-добро бъдеще народ; малък квас, който има достатъчно сили да закваси околната среда. Те са винаги извори на енергия - индивидуална и обществена - оптимистът е самоценна личност, която дава стойност на самия народ. Нация, в която преобладават оптимистите, се отличава с висока жизненост, готова на всички жертви за общо благо, ценяща себе си, любяща ближния си. Създаванието на такъв народ, или, по-право - пробужданието и насочванието към подобна цел на годното в нашия народ, ние смятаме за една благородна и необходима задача на всички ония истински хора на науката, изкуствата и обществени дейци, чиито сърца трептят от безкористна любов към своите събратя, гледат на своя живот като на свещено призвание, за да проявят Разумното и Правдата, и желаят благото, достъпно тям, да стане достъпно на всички. Тия будни души, колкото и да са малки - подобни на извори, които, каквито и да са срещнатите препятствия, все пак един ден достигат с водите си големите реки и океаните, - веднъж ще се обединят в мощни потоци, ще оросят обезнадежде-ните печални долини на нашия живот и ще дадат сили, тласък и смисъл на бъдните дни. Природата никога не е изоставяла носителите на разумното, защото те са нейните истински деца. Страданията и нещастията, които преживяваме, сочат само на отдалечавание от истинските нейни пътища. Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни пътища, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други...

А дотогава нека работим и се надяваме!

- Край -

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...