II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА

[valiamaria]

II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА

(Доктор Г. Трифонов*. Тайните общества и тяхната роля в политическия и обществен живот на Европа. София: Печатница «Независимост» А. Д. - Гурко 32,1928. -Библиотека «Народни Будители» (Би На Бу) N9 3. - 64 с.)

Силен е само този, който безкористно помага на слабите.

ПРЕДГОВОР

Настоящата книжка е съкратен конспект на четири глави от втората част на съчинението «Слънцето, цивилизацията, болестите и човекът», което, ако е съдено, ще види свят при по-други условия. Макар и набързо, пригодено за една беседа, все пак, смятам, ще допринесе светлинка и за по-широк кръг хора -затова я и публикуваме. Тя носи може би печата на бързината, с която бе преработвана, но трябва да се изповядаме, че истински се бояхме, че и без туй сме закъснели за събитията, които стават в нашата страна. За нас, па и за всеки гледащ с очите си человек, е ясно като бял ден, че политическите партии, като фактори в обществения живот, са изместени - 9 юний в нас**, фашизмът в Италия, Русия, Испания, Гърция и пр. са най-явното доказателство затова. Те от ден на ден обезсиляват, намаляват, защото всичките искат - но не свят, защото да се очертае с най-черни краски тоя, който не мисли като нас и да се преследва с всички позволени и непозволени средства - това не е никакво сеение - поне на положителни нуждни народу ни качества... Самото тяхно партийно роение сочи на едно търсение изход от тежкото положение, в което са изпаднали. И днес не само в България, а пред целия културен свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот? И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот. И днес именно трябва да се влее това духовно в анемичния български политически живот, жизнена кръв в полуразлагающето се общество.

Тая малка книжка има скромния стремеж да повика будните души от всички слоеве на обществото, да посочи значението на духовните (не религиозните - да се забележи това!) елементи и сили в нашата страна, да се призоват към постигание необходимото днес - спокойствие и добрувание на Родината ни. Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и характерното, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент.

София, 1928 година

______________________

* Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.)

** На 9 юни 1923 г. с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)