ПОСЛЕСЛОВИЕ

[valiamaria]

ПОСЛЕСЛОВИЕ

Чрез мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават.

Какво представлява днес България? Настръхнали едни срещу други групи, смутени в безпътица хора. От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... ¹⁷⁴ Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани. Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни.

Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина.

Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.

Останали почти само щабове от генерали без войски, политическите партии всякога биха търсили подкрепата на такова организирано ядро и то - сложено върху сцената на нашата действителност-тутакси ще натегне везните на нова посока!

И време е вече. В българската душа се крият достатъчно красиви елементи и ако те не са дали плодове досега, то е защото или не са никак сеяни, или защото почвата не е била достатъчно изорана. А е време. Крайно време е да се събудят тия положителни качества в народа ни. Хората, които са правили хиляди усилия, следвайки своя път и дружествени цели, с охота ще сторят, мислим, още малко усилия, за да включат и практическото постигване добруването на целия ни народ в своите дружествени цели, като нещо възможно и близко.

Това са хиляди и хиляди хора - те трябва да се приближат един към друг, ако не изцяло със своите корпорации, то поне тия от тях, които мислят, че идеята за сближението и обединението между сродни по стремеж хора (ако не организации) е само по себе си достатъчна цел, за да се направят едни малки усилия.

Въздържателите, вегетарианците, толстоистите, младежките християнски дружества И. М. К. А., Адвентистите, Ратниците на Свободата, групите на Григори Петров, Бялото Братство, Есперантистите, Теософите, Сдружението на свободните духовни течения, франкмасоните, и най-после - всичките добри хора, които мислят, че чрез жертвувание, чрез обич може да се помогне на Родината ни, като живеят, за да въплотят своите идеали - а не за да ги експлоатират като доходни маски - всички тия хора се викат за пропагандиране тая идея, за събиране на един общ учредителен конгрес, в който, ние знаем това, ще има много разногласия, може и недоволници - но все пак ще остане годното - и колкото и малко да е то - ако то реши идейно да работи - положителни резултати винаги ще има. Това ни показва поучителната история на миналото - когато дванадесет рибари палнаха сърцата на милиони хора; на нашата недалечна действителност, когато разкалугереният двадесет и пет годишен младеж Левски събуди хиляди души от летаргия. Та неужели след толкова години свободен живот в България не ще се намерят поне дванадесет верни синове нейни, които да я поведат? Ние ги знаем, че те съществуват много повече, че те ще се явят, ще заемат своите места между другите много скоро, защото всички ги очакват и желаят. Зазоряването ще дойде по-скоро, отколкото се мисли. И когато слънцето излезе на хоризонта, тогава всички тия, които в съществую-щия духовен мрак смятат своите братя за врагове, ще погледнат и ще благодарят, че не са окървавили ръцете си в братска кръв!

И тъй, към дела - всички ония, които искат да работят безкористно за своя народ, нека си подадем ръка за задружна дейност, за задружен отпор на тъмните сили, които мислят, че чрез невежеството, тъмнината и насилието може да се постигне нещо добро. Човек за човека не е вълк - но ако не може да го почувства като брат, трябва, необходимо е поне да го приеме като човек, със същите права като нас самите, независимо от неговите убеждения, които за съжаление в нас са тъй малкотрайни...

Нека се приготвим за реализирането на новото, което иде в света. А то носи мир на душите и радост на човеците. Стига недоверие, съмнение, безнадеждност, борби! Стига взаимно изтребление! Нашият дом е твърде хубав и ценен, за да си го рушим ние самите! Нека помним, че имаме отговорност и пред бъдещето. Че днес изживяваме това, което сме сели в миналото и днешните условия ще определят утрешното ни добруване. А то заслужава да се стори повече, отколкото е направено досега. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и Любов вече между синовете и дъщерите на нашия народ.

От редакцията на библиотека «Народни Будители» (Н. Б.)

__________________

174 - 9 юни беше възможен именно поради това! (бел. а.).