2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА

[valiamaria]

2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА

(стр. 7-11)

В кръга на нашата тема не влизат предсказванията, които се дължат на обикновената човешка прозорливост, на обикновеното познаване условията и законите, при които се извършват дадени явления. (От характера на човека напр. можем да заключаваме как ще постъпи той при дадени обстоятелства; лекарят «предвижда» как ще се развие дадена болест; астрономът - кога точно ще започне известно слънчево или лунно затъмнение и пр.) Нас ни интересуват тук само ония предсказания - често най-точни и безпогрешни, които се дължат на необикновената способност да се вижда и знае бъдещето или по-право, да се виждат и знаят известни явления и факти на бъдещето, която способност се нарича «ясновидство», и чието проявление особено често се наблюдава при ония т.нар. «ненормални» състояния, известни под името медиумични и сомнамбулни състояния, транс и др. Нас ни интересуват още ония предсказвания, които са свързани с вярването в преживяване на човешките души, във възможността за отношения с тях, както и с по-висши същества, в съществуването на висше божествено съзнание, божествена промисъл, карма, съдба и пр., и които предсказвания ни изправят пред най-тайнствените и необясними мистерии и истини - предмет и основа на всички религии.

През всички времена човекът се е интересувал особено много за своето бъдеще, искал е да надникне в него, да разбере какво му носи то - сполука или разочарования, щастие или страдание; искал е да знае дали известни негови начинания или предприятия ще се увенчаят с успех; интересувал се е кога и как ще настане за него фаталният час на смъртта; интересувал се е за бъдещето на своите близки, на своя град, на своето отечество.

Едновременно човек винаги се е стремил да проникне и в тъй наречения свръхестествен мир, да добие по-ясно, по-неразколебимо знание относно големите тайни на битието, относно своето собствено непознато естество, задгробния живот, по-висшите духовни същества, относно висшата Божествена реалност. В предсказанията на бъдещето, които напълно са се сбъдвали, той е могъл да черпи увереност в положителността на ония истини, които повече или по-малко съвършено му е разкривала религията и на второ място - окултната наука.

Човек се е стремил по различни начини да прозре в бъдещето, да разгадае волята на боговете, да надзърне в мрачините на съдбата. Вслушвал се е в тайнствените мълвежи на природата, наблюдавал е разположението на небесните тела, гадаел е сънищата, дирил е да прочете бъдещето в разни знакове по костите на принасяните в жертва птици и животни, по външните знакове на тялото, и специално главата, лицето, ръцете; стремял се е да влезе в сношение с невидимите духове, с разни божества или със своя единен Бог, вслушвал се е в дълбочините на своята душа, за да долови там тайнствения глас на някакъв дух-ръководител, на «Духа» изобщо, както говореха първите християни, или гласа на Божественото начало.

Във всички времена са се срещали хора, които са проявявали особено развит дар да предричат бъдещето. Истинските ясновидци и предсказвани са били обикновено хора с развит духовен живот, хора с възвишен морал, с възвишени стремежи, хора на най-чистата и възвишена мисъл и необикновено развити духовни дарби. (На първо място тук изпъкват величавите фигури на израилските пророци.) Това са били още разни риши и йоги, светии, отшелници и хора на най-безкористно служене на Бога и на ближния.

Дарби за предсказване на бъдещето са се развивали обикновено в среди и времена на истински духовен подем, в началото на новите религии и религиозни движения, когато е бил особено силен стремежът към истински духовен живот, към съгласуване практическия живот с най-висшите морални и религиозни изисквания, или с други думи - във време на най-чист религиозен идеализъм. Такова положение наблюдаваме в първите времена на християнството, когато стремежът да се живее истински християнски живот доведе до възникването на християнските общежития, при които «ни един не казваше за нещо от имането си, че е негово, но всички имаха общо» и където «раздаваше се всекиму според колкото му трябваше» (Деяния, гл. 4 и 5). Това положение при първите християни ясно е нарисувано в първото послание на ап. Павла, в което той между друго говори за разните дарби, които са се развивали у верующите, и обяснява тия дарби като проявление на един и същ Дух.

«А всекиму се дава явлението на Духа за обща полза. Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму - слово на знание по същия Дух; другиму пък вяра чрез същия Дух се дава; а другиму - дарба на изцерение пак чрез същия Дух; а другиму - дара да прави чудеса; другиму - пророчествуването; а другиму - разпознаването на духовете и другиму - различни езици; другиму пък - тълкуване на езици. А всичко това го действува единият и същи този Дух, който всекиму разпределя както му е угодно.» «Следвайте любовта и желайте с ревност дарби, а най-вече да пророчествувате» (к. н., I поел., гл. 4).

Религията винаги се е стремяла да използва дара за предсказване на бъдещето за поддържане на религиозните вярвания. Това тя е постигала обаче доколкото е била носителка на истински религиозен идеализъм и доколкото самата тя е представлявала условие за развитие на духовните дарби, за които говори апостол Павел.

В древна Елада около предсказанията е бил създаден специален рели-гиозно-обществен институт - тоя на оракулите при храмовете. Допитването до оракула във всички по-важни случаи в живота е било общоприето. Полководци, държавни мъже смятали за първа своя обязаност при предприемане на важно обществено начинание да се допитат до оракула. Големите храмове почват да си конкурират със своите оракули, както през Средните векове си конкурираха с мощите на светии, чудотворни икони и др. Във времето на Еврипида обаче оракулите са всеобщо осмивани, религията е в упадък, оракулският институт донася още големи приходи на храмовете и духовенството, но оракулите започват съвсем слабо да дочуват гласа на боговете.

В днешно време на безверие и груб позитивизъм, вярата, че може да се предсказва бъдещето, е все пак твърде разпространена, макар и да не е основана на положително знание. Всеки знае колко много е разпространено гледането на кафе, на карти, на ръка, тълкуването на сънищата, запитването на духове чрез спиритическата маса, чрез разни медиуми, в будно състояние или в транс, и то не само между хора религиозни, но и между скептици и неверую-щи. В днешно време, също тъй, много често се срещат хора, които имат особено развит дар на ясновидство и предсказване на бъдещето - хора, които често пъти поразяват със своите точни предсказания и предизвикват всеобщо внимание.

От друга страна предсказванията, доколкото те са свързани с месмеричните и медиумични състояние и с истинското ясновидство, са от доста дълго време и предмет на експерименталната наука, която по никой начин не може вече да пренебрегва натрупващата се все по-голяма маса от напълно установени, очевидни и поразяващи факти на предсказване бъдещето.

За съвременния интелигентен човек - човека на грубия позитивизъм (материалистичен, ремкиански и пр.) - няма по-абсурдни и необясними явления от тия на ясновидското предсказване на бъдещето, особено когато се касае до събития, подлежащи да се сбъднат след десетки години и когато тия събития се предвиждат в най-големи подробности. Да се види едно събитие, как то се развива в настоящето на хиляди километра от ясновидеца, да се прочете едно писмо, затворено в няколко плика - това все пак позитивисты може някак да обяснява. Но да се наблюдава и предсказва произшествие, което тепърва ще се извърши след ден, два, година, десетки години - това е за грубо позитивистичната мисъл най-несмилаемото, най-необяснимото, каквото може да съществува, то е в най-пълно противоречие с основните схващания на грубия позитивизъм, защото то води в края на краищата до признаване съществуването на по-висши съзнания и същества, на по-висш разумен мир, на Божествено съзнание, съдба и пр.

Грубият позитивист може да дойде дотам, да мисли битието като единство от развиващи се отношения; да мисли, че в настоящето е дадено бъдещето. Но по какъв начин известен фрагмент от това бъдеще може да бъде дадено в известно съзнание още сега, т.е. преди да съществува? Отде накъде например, един Казот е могъл да предскаже при едно соаре преди избухването на френската революция: на Кондорсе - че ще издъхне в затвора, като се самоотрови; на Chamfort - че ще си разреже вените с 22 порязвания с бръснач; на Vicq d'Azip - че ще умре от преяждане; на Nicolai и Bailly - че ще умрат на ешафода; на дукеса Grammont - същото - неща, които отпосле напълно са се осъществили*? Ето «мистерията на мистериите» за съвременния позитивизъм - най-трудната и най-съкрушителната проблема за него.

Подобно на загадъчен сфинкс, тая проблема стои днес застрашително на пътя на материалистичната наука.

___________________

* Това предсказване е използувано от Булвер Литон в неговия прочут окултен роман «Занони» (бълг. превод на книгоизд. «Водолей») (бел. а.).