(9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня

[valiamaria]

(9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня

Тогава царят ми каза, че и Стамболийски⁴², който обичал да му разправя интимните си работи, му казал, че с нея не оперира («онождал», каза царят), защото била заразена от мъжа си. Разбрахме се, рекох си на ума.

И Стамболийски-бедният Стамболийски («Той ми доверяваше интимните си работи - думите на царя), - мисля си, затуй го и сполетя това, което му се случи, защото ти доверяваше⁴³... Аз бях отишъл да ги придружа на 7 юли! Преди години аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава на 7.VII радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците... Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалял или пък да знае неговият офицер да е правил това ... То навремето си по дата трябва да е записано... Сега си го само спомням, при преписванието на това, което става в Мърчаево по време на евакуацията, 28.IV.1944 г. ... Продължавам:

Каза ми царят, че Георги Марков⁴⁴ му се сторил съвсем глупав.

- Ами аз Ви казах предварително, че той е бакалин...

За Стойчо Мошанов⁴⁵ му казах, като ме запита за мнение:

- Той не е добър, но може да стане добър. Прекомерно нагласява работите - еквилибрист!

- Да, това е точната дума - каза царят, - но той не може да свързва хората. Може да се тури друг човек и той ще ти даде 140 души множество.

- Не върви.

- Ще видиш.

Запитах го тогава видял ли се е с Багрянов. Каза, че да - в приема; че искал да говори с него, но още не е говорил, че ще говори в бъдеще.

- Викнете го, викнете го непременно.

- Да, ще го видя - и започна да ми се оплаква, че не му харесва Багрянов, че той с тия вършачкаджии, които искали облекчения, че и той бил като брат му Кирил⁴⁶, който му правел само въртели. И ми разправи няколко случая. Казах му тогава, че ще е хубаво да се срещна и с Кирил, може би ще се пооправи (разправяше ми как със зор го е пратил на погребението в Румъния, как му е говорил и го е наставлявал и пр.). Но аз пак настоях, че те и двамата през време на войната - и Кирил, и Багрянов - бягаха от отговорност.

- Но сега не е война.

- Викай го и се разберете. Той може да ти помогне.

- Не мислите ли той сега да стане министър?

- Те с Кьосето не могат да се търпят.

Аз разбрах къде е въпросът и казах:

- Министър ли, отгде накъде? Стига му депутат. Вие се вижте и се разберете да помага. Само министрите ли работят в тая държава? Приятел в нужда се познава. Дайте и на мен книжата, аз се наемам в 10 дена да Ви приготвя държавен план, за който Ви говорих.

- Ама значи Вие не настоявате Багрянов сега да става министър? - попита царят поуспокоен.

- Отгде накъде? Стига му, че е депутат.

- Е, тогава аз ще се видя с него - и му светна. От това разбрах, че много интриги са се напластили между царя и Багрянов... Да са живи «приятели», услужили са...

Пита ме за Сакаров⁴⁷. Казах му, че не е за тая гама и ще се сритат. Похвали ми Ганев. Аз не се стърпях и му казах:

- Та на същото това място не казахте ли, че и Ганев (във Враня значи е било) е шебек и че не може да го гледате и сега благодарение на Генчев го задържа и сега сте «доволен» от него... И за Кьосето искахте най-много четиридесет дена да го търпите, едва го задържахме уж за панихида, а оттогава минаха четиридесет дена по четиридесет и Вие забравихте...

Царят попримига, но не възрази нищо... После ми заговори пак за срещата ни на Рила. Той каза, че много останал доволен и всичките му работи излезли добре, и словото му излязло отлично. Казах му, преди да тръгне за Европа, да се видим пак на Рила и той се съгласи, като тръгва на 31.V!!, да се видим, като предварително ме предизвести.⁴⁸

Говорих му някои работи за него частно. Прегледах му очите и му обещах да му пратя една книга «Ирис-диагноза» за него самия. После ходихме с него в апартаментите на баща му Фердинанд, които той е запазил в същото положение. «Аз не обичам да бутам старото» - каза ми царят и ми показа много дреболии по масата, картини, които той, Борис, е рисувал, и пр., и пр. работи. Имаше много интересни работи, миниатюри, бибел[о]* и пр. ... Казах му да се види с Лянсбъри, който ще дойде в София. Той може да му бъде много полезен, защото и той е за мира и е много добър човек. Царят обеща да го види. Говорихме и други доста работи, но те не са тъй важни. На излизане царят извика Генчев и му каза:

- Трябва да се видя с Бисмарк⁴⁹.

- Аз не го зная сега къде е.

- Аз ще го видя - казах аз.

- Тогава нека се види с Вас - каза царят - и нека ме потърси мене първо, а не Генчев.

- Той от мене бяга - каза Генчев.

Ами той (Багрянов) казал: «Аз трябва да бързам да стана министър-председател, преди да е станал Генчев.»

- Това не мога да повярвам - казах аз.

- Казал го е - рече царят. - Казал го е на Севов⁵⁰...

- Глупост е това - казах аз. - Но все пак аз ще го видя и ще го изпратя.

Така се разделихме.

(Привеждам тоя разговор, да се види какви интриги се ковяха и как против всекиго...)

По пътя Генчев, който ме довеждаше и отвеждаше с Ото, го запитах пак за тия думи. Той ми ги повтори.

- Да не ги е казала някаква жена?

- Не, Багрянов лично - настоя Генчев.

Аз бях оставил вкъщи да ме чакат преди срещата с царя още Багрянов, Андро и Стоил Стефанов⁵¹, но като се върнах, намерих само двамата - Андро и Стоил. Багрянов отишел на някаква среща с депутат. Казах на Андро да го извика. Той дойде към 6 часа. Казах му, че има много интриги между него и царя, и му казах да отиде и му занесе книгата, която съм обещал; че настоявам да се види с царя. Той се съгласи, но искаше да знае интригите. Казах му, че е по-добре да ме тури в контакт със Севов, но и много се възмути от съществуването на тия интриги и като каза, че не се надява камарата пак да се свика, и искаше да си заминава и да се не връща вече...

В неделя вечер дойде със Севов. Последният категорически отказа да е казвал подобно нещо. Оставихме Севов да се срещне с царя и му каже Багрянов да потърси среща чрез Генчев и занесе книгата «Ирис-диагноза», [а аз] лично да пиша на царя по въпроса. И в понеделник, 25.VII, му пратих следното писмо:

В.В. [Ваше Величество], фразата, която чух на тръгване и която се приписваше на Багрянова («аз трябва да стана министър-председател, преди Генчев да [стане]»), ми се видя много плоска и несъобразна в устата на тоя човек. [За себе] си аз проверих и тя се оказа, че е от рода на «едностранчивите» информации, с които често Ви гощават напоследък. Бих Ви молил и Вие да проверите направо от лицето, както сторих и аз. Мисля, че от това ще [има] само полза. Политиците са вбесени от урока, който им предадохте със затваряне на парламента. Мнозина от интелигенцията обаче са настроени да Ви дават благодарствен адрес, загдето ги отървахте по тоя начин от прочутия Закон за печата. Мнозина се запитват кои престъпници имат нужда от него, за да скрият свойте престъпления и далавери. Защото нито царят може да иска това, нито народът има нужда от подобно полицейско третиране.

Пожелава всичко хубаво: Любомир Лулчев

Изпращам книгата «Ирис-диагноза».

Какво стана по-нататък, ще чакам да видя. На 26-и си сега тук, на 29-и, пиша това. Ако Царят не се е разсърдил, че на тоя приятел, може утре да ми се обади; ако се разсърди, дал дума да не казвам, то пък - каквото Бог каже.

______________

* bibelots (фр.) - дребни украшения по етажерки, маси и под. (бел. М.И.)