(12) Бележки по срещите и работите

[valiamaria]

(12) Бележки по срещите и работите

15.XII.1938 г.

 

Преди два дена Рилски⁶² изпрати Над. [Надежда]⁶³ да ми донесе едно писмо от царя, в което тя му пише на френски, английски, италиански и български, че ще се връща. 2. Че [е] спряна една чета, която е искала да мине в Добруджа. 3. За Преславски⁶⁴. 4. За това, че английският представител Рен[дел]⁶⁵ е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за Добруджа.

 

Писах му писмо, в което му казах между другото:

 

Царицата е много афектирана, да бъде внимателен. Положението в Румъния вътрешно е такова, че те пей* биха дали да се намери някой сега да отвлече вниманието навън и да е слаб, да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят. Това е въпрос на нерви и търпение. Писах му да повика Недев⁶⁶ и да се разберат. Н. [Надежда] ми каза, че Рилски е болен от два дена. Вчера, когато говореха със СС⁶⁷, дойде Надежда и ми каза, че днес ще посреща Царицата, и ми изпраща една телеграма, да я прочета. Тя гласеше:

 

«Цар Борис може да си отиде.

 

«Стар», 7.XII., бр. 15756, под горния надслов помества следното съобщение:

 

Потайните слухове между дипломатическия свят, че цар Борис може да абдикира, съвсем не са невероятни, но са безсъмнено преждевременни. Говори се, че цар Борис бил уморен от тревожните въпроси около границата между България и Югославия и ако му се удаде случай, би бил твърде наклонен да се откаже от трона си.

 

Такава смела стъпка към българо-югославското умиротворение би била направена само ако двете страни се обединят под една династия. Това развитие е горещо желано от по-младите политически личности на двете страни, но засега по-старите политици се задоволяват с нещата тъй, както са - с изключение на онези в България, които вдигат страшен шум за ревизия на границата.

 

Този въпрос бе една от причините за посещението на княз Павел⁶⁸ в Лондон, откъдето сега се завръща.»

 

Горната телеграма е производство на стар политик, и то от тия, които не викат за Добруджа, и то засега...

 

Забелязват се три центъра: 1. Кимон⁶⁹ [и] Петър Тодоров⁷⁰, който прибира недоволните и уволнени офицери. 2. Луков, който се мъчи да стъпи пак на краката си чрез Скаути и пр. други организации, като търси досег с Цанков⁷¹ и др. 3. Стойчо Моше⁷² и Кожухар Илийчо⁷³, които са най-дейни с държавни средства. Царят се държи, както винаги, нерешително. Казах на Н. [Надежда] да му каже: 1. фактите не са лоши, въпрос е на нерви. 2. Да се срещне преди 16-и с Недев. Сещам, че няма да го направи, но пак му писах - казах, защото банкерите ще минат в атака и може би първата им жертва ще бъде Недев... или аз самият... Тя обеща да му каже и ми каза, че (по повод [на] работата на Амелия) италианското представителство пет пари не дава за ходатайството на царицата и даже самоволно съобщавали новини в странство за пътуването й, та трябвало да се намесва дворецът и [да] ги спира... Те пет пари не дават, че тя е италианска княгиня - те си вършат каквото им предписва фашиото...

____________________

* пей (тур.) - разг. предплата. (бел. М.И.)