Jump to content

(38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.


Recommended Posts

(38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

С Учителя - 8 и 30 [ч]

Снощи дохожда Борис Стоянов204 , да отида 9 и 20 сутринта в Евдокия.

Отидох при Учителя в 8 и 30 часа. Той ми говори между другото: «Сега се играе тънка политика. Трябва да се резервира.205 Италия иска да се преосигури и ще ритне кросното.206 Българите чакат Добруджа от Румъния. Лошо е сега с Румъния, но още по-лошо ще бъде с Германия съседка... Това е Фердинандовска политика. Той е едно шило. В Хитлеровите похвати има фердинандовщина. Той има опитности, та може да даде съвет.207 Той вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво покрай Австрия. Българите изгубиха Мидия-Енос, най-хубавото нещо.208 Чехите отстъпиха в 1938 година, направиха погрешка и не можаха вече да я поправят.209 Англия има едно органическо подозрение към Русия. Англичаните са виновни за падането на Руската империя.210 Ако русите не бяха искали Цариград, щяха още да са империя. Англия подозира славян[ите], но сега с германците е по-лошо. Сега тя чрез Югославия може да слезе на Средиземно море. Ако могат да се споразумеят като културни хора, да отворят колониите си и да образуват един съюз на съединените народи.211 Сега привличат Полша, а Русия оставят за тил.

Изслушай го хубаво и виж какво ще ти каже.»

Говорих му за инспекцията и работите на Тошко в Нови пазар.

«Какъв ред ще туриш в безредието? Ще постъпвате умно, за да се не образува реакция... Да не стане като онзи овчар, който вдигнал високо кошара, след като му измрели овцете. Сега турят закони, които няма къде да се приложат.

Колкото злото се увеличава, толкова и доброто се увеличава, тъй че няма защо да се безпокоиш.212 Във физическия свят така е - колкото се увеличава яденето, толкова се увеличават и тия, които го ядат. Изслушай го хубаво. Политиката е една хазартна игра...»

Среща с царя при Евдокия, от 9 и ½ до 11 и ½ на 30.III.1939 г.

Отидох 10 минути по-рано. Приказвах малко с Евдокия. Запитах я какви ѝ са впечатленията от Германия. Каза ми, че народът там е уморен и не ще война. До гуша му е стигнало всичко това, особено в по-малките градовце и села. В големите градове има повече хора увлечени, но народът се бои от война.

Приказвахме след това за книгата «Човекът - неизвестният» от Алекси Крейн. Вчера тъкмо ѝ я препоръчали, нейната гувернантка - ѝ е чела нещичко, и тя ми показа американския екземпляр - много хубаво издание.

Докато говорехме, дойде и царят. Той се извини, че влезе без почукване. Евдокия го целувна по страната и си излезе веднага, а ние седнахме и започнахме разговора. (С княгинята говорихме още за Пирин - кучето, за Багрянов] и пр.) Каза ми, че оставил децата сега като луди:

- И майката, и кучето, и дъщерята, и детето - всичките викат, скачат, кривят се - лудница!213

- Вие сте много строг. Оставете децата да си играят - и пр. ... Разговорът мина на предстоящото бламиране на Ганев.214 Царят беше ужасно разсърден на ролята на Багрянов и говори много срещу него. Слушах го около час и ми се струваше, че слушах Генчев да ми говори. Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него:

- Ганев е престъпникът! Вие знаете много добре това! Не може да го сравнявате с Багр[янов]. Той може да е лъгал, но престъпник не е! Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини! Прави едно шосе по три години - Самоковското - от единия край го прави, от другия се разваля... Той е мошеник, Вие знаете това, защо го защитавате? - и пр., и пр. ... Сега не ми се пише...

- Не е въпросът там - каза царят, - а в това, че аз не мога да се съглася парламентът да дига и сваля министри.215

- Това сте прави, но трябваше с време да се вземат мерки. Този човек не мирише отсега. За Багрянова Вие сте насъскан.

- Не е така - каза царят, - не съм насъскан. - И ми говори пак дълго време разни непочтени работи, които е правил Багрянов.

Разправията беше дълга и аз се счетох обиден заради Б[агрянов]. Но царят ми каза:

- Ще го видите. Той прави работи, които... - и пр. И пак започна да ми разправя интригите, някои от които знаех, че са верни, а други бяха измислени (както това, че Стоил Стефанов го плашел, че ако уволни Багрянов, щял да бъде убит!216 Казах му направо, че това е лъжа и че ще го проверя - и проверих го същия ден и излезе лъжа.

В тоя дух бе разправията ни, която ми остави много лошо впечатление, разстрои мене и него; той беше много ядосан. Казах му, че може да се предотврати това, че Ганев няма да падне сега, но после трябва да си върви.217 Остана да се срещна с Багрянов и да видя как седи работата. Той ми каза:

- Натоварвам те да му кажеш, че искам да зная къде е: министър или опозиция? В последния случай аз може да го улесня...

Приказвахме и хубави работи после, като се поуспокоихме от караницата. Каза ми, че от 6.XII. м.г. не пуши вече и това много ме зарадва. Благодарих му за назначаването на Желязков за главен секретар на финансите. Приказвахме доста.

Когато му виках, помня, че му казах и това:

- Бъди справедлив, защото ще загинеш! Ти си цар и страна не може да бъдеш. На косъм висиш, не го късай ти сам! - и пр.218 И аз самият не помня точно какво беше, защото то избухна като бомба, понеже беше несправедлив спрямо Барянов и затова се сетих, че той по внушение на Генчев ме атакува за Багрянов, за да отслабне натискът на Ганев. Но в това той не успя, а сам видя, че е неудържимо положението на Ганев.

И на раздяла му казах пак същото:

- Справедливост - без нея е невъзможно. Човекът може да е засегнат, но царят трябва да има свръхчовешка справедливост.

Той се съгласи с това и като си разпределихме кой какво има да прави: той - с Кьосето, аз - с Багрянов, се разделихме.

Разговорът беше разнообразен, но аз сега - два дена, след като стана не мога да си го спомня.

Вечерта царят прати Севов, види се, да провери състоянието и да ме пита какво ще кажа, ако, за да се освободи Красновски, Луков отидел във Варшава (ясно беше, че ме заплашва деликатно с Недев, когото знаеше, че подпирам), а също - за Калфов219 като нов кабинет. Казах му, че за Луков не е лошо, но за Калфов не е време, че може да бъде министър на външните работи, но не и председател. Че при тия условия смяна е опасна и по-добре е да си седи Кьосето. Оставихме да се разправяме или да му пиша после.

Чаках Багр[янов], но той не дойде нея вечер. Севов седя докъде 12 [през] нощта. Казах да каже на Багр[янов] да се яви утре тук. На другия ден, 31. III. , Багряна дойде. Той всичко отрича. Не бил виновен. Антуража си той не бил го създал - да не са избирали такива депутати, и пр., и пр. Виждам го обаче, че е настроен и да се нахвърли върху царя; и нещо поразително - и двамата говореха един срещу други почти със същите думи: и онзи казваше, че искал да му помогне, а тоя само пречел и разрушава, и Багр[янов] приказва същото за царя.220 У чудо се видях. Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко С [...]221, а може би и от още някои, а пък че Багр[янов] играе една кучешка роль*, когато по сърце му подхожда вълчешката и той едва се сдържа и си крие ноктите... Тогава остана едно решение, на което настоявах да остане едно обяснение, писмено или устно. Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Б[агрянов] се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, ами сега от немай-къде слуша и се подчинява... Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого.222 Видя ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя:

- Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави - и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е.

Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа - лъже; че има маниери на стар политик - повече да купува, а по-малко [да] продава...

Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане. Казах й, че му сервират разни вагабонти, които защитава, когато той трябва да е цар и да не взима страна, а да държи всеки да си получи заслуженото.

- Той има този навик - каза тя. - Хубаво е, че разбрахте.

Вчера Донка223 ми каза, че Надя ѝ казала, че царят ѝ се оплакал, че съм му се карал, че вкъщи било лудница и на това отгоре и аз съм му се карал...

Вчера Белев224 ми каза, че в македонските кръгове се говорело, че Пеев бил убит, защото бил в конфликт с царя225

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...