(51) Среща с Учителя на Рила на 11.VIII.1939 г. и на 13-й с.м.

[valiamaria]

(51) Среща с Учителя на Рила на 11 .VIII.1939 г. и на 13-й с.м.

Понеже Учителят ми беше казал да ида на Рила на 12-и т.м., то на 11-и с.м. В 9 часа сутринта аз бях. Той известно време се прави, че не ме вижда, както си му е навикът, когато не е доволен от някого, а после дойде и ми каза между другото, че съм направил грешка, че съм взимал радиото от царя (разбира се, защото не му го дадох да бъде в него, за да блеят и се чудят овците, ами го запазих да свири в палатката ми), че не трябвало да вземам и дрехите, които той ми давал, и пр. Мисля си: много късно ми казваш, след като прехвърля колата.³⁵² Има смисъл да се каже на човек, преди да е глътнал нещо, което мисли за храна, а то излязло отрова, а не когато почне да рита, тогава да му кажеш, че не трябваше... Това си мисля, като ми говори, но нищо му не казвам, защото аз сега се чувствувам като гостенин, когото са поканили и той няма право на нищо освен това, което благоволят да му дадат. Това ми дава и хубаво чувство на свобода... Каза ми да отида привечер. Аз ходих, но понеже видях, че имаше други, па и защото не чувствувах нужда, не отидох.

Преди да тръгна за Рила, вечерта дойде Борис със сестрите си, да ми каже Надя, че когато идвал Севов при мен, имало на шосето три[ма] детективи и царят пратил да ми кажат, че да се предпазвам. Казах, че това не ме интересува, че ако трябва, мога да изчезна и за една година да не се вестявам, че не разбирам тия страхове, че не съм по-малко достоен от всеки, с когото се среща и официално, и че ако иска да няма детективи, да види кой ги е пратил, пък него да изпрати в Малко Търново и тогава всички ще си легнат на дирниците...

На 13-и след гимнастиките Учителят дойде при мене и каза да ме видел следобед към 3 часа. После обед прати да ми кажат, че ще отиват на екскурзия, та - след това. Като се върнаха, каза на Стоянчо да ми каже да ида. Там говорихме около 2 часа. Явно бе, че той едно мисли, а друго говори. И ми даде една голяма ябълка, която извика протеста на Олга, на която също бе дал, но по-малка. Гледахме новата палатка, която му бяха донесли френците. Панаирът си е голям и мястото - доста замърсено... Има и непознати хора, някои - съмнителни... Каза ми, че докато ме нямало, идвали да им искат такси и от две общини и че не можело ли да ни дадат това място за 99 години, та да го благоустроим.³⁵³ Казах, че ще проуча този въпрос. Другото, което ми говори, отчасти записах, но лично за мене имаше малко.

«Сегашният политически живот е резултат на миналото и то не може да се лекува, както те мислят. Англия искаше чрез Чехословакия да вмъкне Русия да ги... Поляците имаха пакт с германците за ненападение, а сега Англия има друга политика (и тика поляците). Германия и Италия искат да изтръгнат нещо от Англия. Англичаните ще преградят пътя към Средиземно море (?), с Франция. Англичаните играят шахмат - далновидни са!

Царят има от какво да го е страх, само че той се бои от това, от което не трябва да се бои и не се бои от това, от което трябва да се бои.

Докато човек не се освободи от своето минало, той не може да се ползува от своето сегашно! Той смята, че сега се унижава, но той отдавна се е унижил! Има свят, в който, и да иска човек да направи лошо, не може, но в по-низши може да се прояви. И в низшите светове се вижда какво се крие в него.

Черната ложа не е вчерашна. Тя изучава всичките слабости на човешката раса. Но Всемирното Бяло Братство ще се справи с нея. В политическия живот двете ложи се борят. Черната ложа не знае, не разбира устройството на нервната система, не знае къде...»

Тук дойде един френец, Олга и един брат бръснар, който знае френски, и започнаха да се занимават с палатката и осветлението й. После Учителят ни даде ябълки, а па като си отидоха те, разговорът някак не вървеше и аз скоро си отидох, а на другия ден в 4 часа се измъкнах и си дойдох тук... Минах пешком Сапарево, Дупница и с дебели дрехи (изтървахме автомобила!), та се малко поуморих, но сега, слава Богу, си починах и съм добре - по-добре, отколкото бях, като се върнах от Рила първия път. Бог да помага на всички, че и на мен!