Jump to content

ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Заветът на Учителя:

Обичай съвършения път на Истината и Живота.

Постави Доброто за основа на дома си,

Правдата – за мерило,

Любовта – за украса,

Мъдростта – за ограда,

Истината – за светило.

Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

Utchitelya_34.jpg

Един ученик описва първата си среща с Учителя: “Беше летен ден. Светъл мир царуваше над земята. Една малка пътечка между лозята на старинния град, цялата заляна в светлина, ме изведе съвсем случайно пред имението, където пребиваваше по това време Учителя. Първото чувство, което изпитах, когато видях Учителя, беше изненадата, че и друг път съм Го виждал, че ми е познат и близък. Това чувство постепенно ме обхвана със сила, раздвижи дълбоки и странни спомени. Създаде се някакво мъчително напрежение в мен да обхвана, да разбера, да овладея всичко това. После като че се премахна някаква преграда и дълго време задържани води изведнъж нахлуха със сила.

Учителя стоеше пред мен тих и спокоен. Тогава едно блажено чувство почна да ме изпълва; една радост на човек, който някога, много отдавна е загубил нещо свято и днес отново го намира. Всички неясни спомени се отдръпнаха настрани. Само светлата радост остана в душата ми.

Учителя се усмихна и ми подаде ръка. Аз хванах и целунах с благоговение ръката, която ме е водила и крепила през всичките дни на живота ми. Това чувство никога по- късно не ме е напускало през целия ми живот с Учителя.

След време много неща се проясниха. Очертаха се картини и образи. Много неразбрани неща станаха понятни, ала чувството на блаженство от срещата с моя Учител грееше в душата ми като лампада, запалена от невидимата ръка на Бога.

При тази първа среща почти нищо не говорихме. Безмълвният говор на душите понякога не се съвместява в словата на една човешка реч.

Всякога, когато се опитвах да говоря на Учителя, чувствах, че нещо най-важно, най-съществено остава неизказано, неуловимо, неизразимо. Онова, което можем да кажем за Него, е винаги съвсем малко и недостатъчно. Наистина, понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях. Това са щастливи и незабравими дни за човешките души.”

Учителя имаше среден ръст, благородна осанка, в някои моменти тъй величествена, че изглеждаше по-висок и по-голям от всички околни.

Дълги коси, прошарени вече, се спускаха до раменете му. После, през годините, ние видяхме как тези коси станаха целите сребристи, бели, светещи.

Лицето на Учителя беше красиво. То изразяваше спокойна Сила, вътрешен Мир. Челото – право, ясно. Очите – леко наведени, носът – правилен, скулите – широки; те Му придаваха мощ, устойчивост. Брадата – хубаво очертана. Общият израз – добър, бащински. Погледът Му беше дълбок, благ и чист. В него нямаше никакво раздвоение. Очите изразяваха само една мисъл – Любов и безкористие. Понякога в този поглед се чувстваше нежността на майката, понякога – силата и добрината на бащата. Той имаше Сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, насърчаваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В този поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия. Пред Него въпросите се поставяха просто и ясно. Понякога през Него струеше слънчевата Радост на един възвишен свят. Ала друг път прозираше скръбта на цялото човечество. В Него никога не се забелязваше упрек и осъждане, нямаше никакво насилие. Ала всеки изпитваше желание да Му се довери, да разкрие душата си. Когато този поглед срещнеше Красотата или Доброто, в него светеше детинска радост. Присъствието на хубава светла мисъл се чувстваше у него. Този поглед винаги и съвършено изразяваше Истината.

Учителя държеше главата Си изправена, ходеше свободно и леко; будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Една хармонична естественост имаше в цялата Му фигура. Тя придаваше красота и искреност на всяка Негова постъпка.

Естествеността дава условия за проява на Любовта.

Учителя имаше мек, приятен, нисък глас. Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала, макар и тих, гласът Му проникваше далеч. Той говореше със спокойни, плавни, хармонични движения, изразителни и ясни, както Неговото Слово.

Учителя пееше хубаво и вдъхновено. Той имаше приятен, дълбок глас. Често пееше песните, които ни предаваше. Показваше ни как трябва да се изпълняват или ги свиреше на цигулка. И най-простите упражнения Той предаваше тъй изразително, с такова преживяване, че те се изпълваха със съдържание и смисъл. У Него всяко движение беше музика, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка.

Животът Му беше музика – ритъм, мелодия и хармония.

Той посещаваше концертите на големите майстори и слушаше с внимание, съсредоточено и вдълбочено. Неговите преценки бяха съвършени.

Музиката беше красивият свят, в който Той живееше – съзвучие между мисъл, чувство и постъпка. Тя създаваше тази атмосфера на хармония и светлина около Него, която се чувстваше от всички. Тази вътрешна музикалност Той изразяваше понякога в песни, които създаваше естествено, свободно, непосредствено. Те се пораждаха у Него в момента, като израз на онази музика, която носеше в душата си. Така създаде Той повечето от песните и упражненията пред нас, а понякога и заедно с нас.

Учителя беше за естествения живот, без никаква ексцентричност. С хората се обхождаше естествено и просто. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.

Обличаше се винаги чисто, спретнато, красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Той казва:

Не дрехата, но лицето трябва да изпъква.

И не лицето, а душата.

Учителя беше подвижен, ходеше с лека, сигурна стъпка, можеше да извървява големи разстояния. Понякога се движеше толкова бързо, че едва можехме да го следваме.

Той обичаше чистите, високи места в планините. Издирваше ги и ги посещаваше често. За тях казваше:

Свещени неща е поставила там Природата.

Учителя се хранеше скромно, не обичаше пищните трапези. Плодовете бяха любимата Му храна. Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идат от един възвишен свят. С тях свързваше много хубави идеи, мисли и чувства и даваше методи как да се ползваме от силите, които съдържат. Плодовете Учителя считаше за идеална храна. Той казва:

Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата.

Когато човек се храни, трябва да бъде изпълнен с благодарност и Обич. Така той се ползва пълно от Божествените блага, вложени в храната.

Учителя сядаше да се храни със свещено чувство. Яденето е едно от великите тайнства на Живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме Сила, Живот и Знание. Учителя дава следното правило:

Яж хляба с Любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с Любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с Любов и мисли, че Бог е в него.

Приемай светлината с Любов и мисли, че Бог е в нея. Под думата Любов разбираме Бога. А Бог е навсякъде.

Хлябът, водата, въздухът и светлината са проводници на Живота.

Utchitelya_35.jpg

Учителя обичаше Слънцето. Той обичаше всички моменти на живота, в които Слънцето участваше. “Когато Слънцето грее, всичко Добро може да се случи” – казва Той.

Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов.

Учителя обичаше светлината – обилната светлина.

Около Него всякога имаше Светлина – и в пряк, и в преносен смисъл.

Обстановката, при която живееше и работеше Учителя, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче беше щедър. Знаеше кога и как да дава. Използваше всеки случай, за да предаде един урок на учениците. Само така имаха за Него смисъл материалните блага. Иначе, сами по себе си, като обект за постижение, те нямаха значение.

Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителя казва:

Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън.

Utchitelya_36.jpg

Около Учителя царуваше атмосфера на чистота и святост, която всеки, който се приближеше, чувстваше и зачиташе.

Учителя беше добър събеседник. Дето и да се явяваше, Той ставаше център. Около Него се събираха хора, жадни да чуят Словото Му. Разговорите с Учителя се провеждаха непринудено – във време на екскурзии, през време на почивка, след беседите или след обедите. Тогава задаваха на Учителя въпроси, възникнали спонтанно. В тях се засягаше животът от всичките му страни. Ала основният мотив беше пътят на човешката душа към Бога. Тук беше необходимо Знание, Светлина, за да се излезе от джунглите на стария живот, да се разсеят вековните заблуждения, да се хвърли светлина напред в бъдещето, към което всеки се стремеше.

Учителя биваше повече радостен и весел. Той беше духовит, често караше слушателите Си да се смеят и сам се смееше хубаво. Неговият хумор беше ясен и чист, както искри лъч, паднал върху росни капки.

Той приличаше на голям изобилен извор, чиито бистри струи развеселяваха всичко, през което минаваха.

При всички условия на живота Учителя беше доволен. Дълбок вътрешен Мир Го изпълваше. И в най-лошите условия намираше нещо хубаво, осмисляше ги и така ги използваше разумно. Неговото вътрешно равновесие никога не се нарушаваше. Той казва:

Един път, ако и да е мъчен, по него се ходи добре, когато е огрян от Светлината.

Имаше редки моменти, когато Учителя биваше затворен, непроницаем, мълчалив. Тогава Той с никого не се срещаше, никого не приемаше. Всеки чувстваше, че трябва да стои настрана. Ние всички знаем, че и за Божествените Пратеници не е лесно да изправят някои вековни недъзи на хората. Има трудни моменти на Земята, опасни, съдбоносни, пълни с отговорност. Големи са препятствията, които лежат по пътя на Любовта.

Учителя беше точен и ни учеше да бъдем точни. Когато определи час за нещо, биваше съвършено точен. Имаше едно правило: малко обещавай, но всякога изпълнявай.

Той не обичаше да отлага нещата. Като проектира нещо и като дойде време за изпълнението му, веднага пристъпваше към работа.

Когато Учителя започваше някоя работа, тя можеше да бъде и най-малката наглед, обаче добиваше значение и смисъл, тя влизаше в услуга на един Велик живот. Учителя работеше за идването на Царството Божие на Земята. Всяко нещо, което Той вършеше, беше служене на Бога.

Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин.

Каквото работите, работете го заради Господа.

Всяко Негово движение беше красиво, всяка Негова постъпка – пълна с достойнство.

Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно начало. Велико е да се служи на Бога.

При Бога винаги е хубаво.

Волята Божия включва благото на всички живи същества.

Желай, което е разумно!

Желай, което е добро за всички!

Желай, което желае Бог!

Учителя работеше през всичките часове на денонощието. Той използваше за работа и часовете, когато шумът на обикновения живот затихваше – тихите нощни или ранните утринни часове. През тях често се виждаше стаята му да свети. Учителя почиваше малко, работеше много. Той казва:

Човек разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден.

Работата, която Той извърши, е колосална по своя обем и значение. Той беше неуморим работник, строг към работата си и същевременно любещ.

Най-голямото благо, което човек има от Бога, е Животът. И най-голямата благодарност на човека заради Живота е работата.

Работи само онзи, който работи от Любов, който работи от Обич. Който почита работата на другите, и самият той работи.

Който разбира, мисли. Който разбира, работи.

Казано е: “Отец Ми работи, и Аз работя.”

Работата, която Учителя извършваше, беше огромна и всестранна. При все това Той я извършваше тъй просто и тъй естествено, както дишането. Като че ли не правеше никакви усилия. Всеки в своята специалност можеше да получи от Учителя ценни знания. При Него идваха хора от разни професии, с най-различно обществено положение. На всекиго даваше упътвания. На земеделеца даваше ценни правила как да работи, как да отглежда своите култури според великата Божествена наука. Тя предвиждаше участието на човека не само с неговата сила, но и с неговата душа, с неговите мисли и чувства. Тъй се установява едно живо общение и сътрудничество с Разумната Природа. Резултатите, които се получаваха, бяха удивителни. Природата е отзивчива, чувствителна – тя реагира на всяка наша проява.

Utchitelya_37.jpg

С учителите на децата и възпитателите Той беседваше надълго върху тяхната работа, даваше им много ценни знания, методи и правила, които те прилагаха, разработваха и после обсъждаха резултатите с Него. Тъй се създаваше една нова педагогика, построена върху дълбоко познаване на човешката душа и законите на Живата Природа. Резултатите насърчаваха и вдъхновяваха работниците. Голяма част от идеите на Учителя за образованието са изложени в книгата Учителя за образованието12.

Понякога при Него идваха артисти. Повечето от тях очакваха да получат само общи идейни упътвания. Ала онези, които Го запитваха във връзка с работата си, оставаха учудени от дълбоките разбирания на Учителя върху тяхното изкуство. Той даваше тълкуване на движенията, на позите, на изразите. Правеше превод на душевните преживявания. Мнозина почерпиха ценни знания.

На музикантите и певците Той също даде много идеи, знания и правила за работа според Божествената наука. В това направление е разработена цяла школа, която един ден, може би, ще бъде достояние на всички.

При Учителя идваха майстори на музикални инструменти. И на тях даваше ценни указания в работата им. Обръщаше вниманието им върху онези строги изисквания по отношение на материала, начина за работа в тяхното изкуство, навеждаше ги на пътя, по който са вървели старите майстори-класици, даваше нови съвети и правила, които никой дотогава не знаеше.

Веднъж един стар и опитен юрист поиска да провери как Учителя разбира правото. Той остана крайно учуден от обширните познания и дълбокото прозрение, което Учителя показваше в тази област.

В областта на хигиената и медицината Учителя даде много ценни знания, правила и методи за поддържане на здравето и лекуване на болния. Средствата, които Той препоръчваше, бяха прости, естествени. Човек трябва да се научи да черпи сили от Живата Разумна Природа по онези естествени пътища, които тя поставя на негово разположение. Причините за повечето болести са духовни. Следователно болният сам трябва да извърши главната работа по лекуването, сам трябва да направи усилие да се лекува.

Писатели, поети, изобретатели идваха при Учителя. На всички Той даваше идеи, ценни съвети, напътстваше ги към бъдещето.

Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва.

Учителя беше носител на това Знание. Той даваше с щедра ръка, ала законът е такъв: “Търсете, хлопайте, искайте.”

Когато беше време за почивка, Учителя умееше да почива безметежно и с благодарност. Ясен Мир царуваше около Него. Присъствието на една хубава мисъл се чувства и без да се изказва. Тогава като че ли всичко е светло и прекрасно. Любовта също се чувства, без да бъде изказана. Тя се долавя от душите. Една вътрешна Пълнота, една вътрешна Радост изпълва всички.

Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях.

Всяка работа Учителя започваше с молитва. И след свършването на всяка работа пак благодареше с молитва. Той казва:

Разумният, Невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства.

На друго място Учителя казва:

Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога.

Всеки ден отваряй сърцето си пред Възлюбления на своята душа, за да види Той най-скритите ти глъбини. Всеки ден отваряй душата си пред Господа. Всеки ден!

Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние.

Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия.

За съзерцанието Учителя казва:

Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика.

Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова Светлина, изпълнен със Сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава Негово Слово се изливаше в съвършени, чисти, кристални форми. Той казва:

Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок Мир. Той е свободен.

Молитвата, съзерцанието и размишлението бяха важни методи за духовно повдигане и общение с Бога. По-съвършен начин за общение с Бога – това е Любовта. Любовта към Бога – това е първата и най-голяма заповед.

Когато Учителя говореше за Бога, за Великото Разумно начало, това бяха свещени мигове.

Той говореше проникновено, озарен от вътрешна светлина.

Бог е вечна хармония.

Когато я преживееш в себе си, Той те е посетил. Бога най-лесно ще намериш в себе си.

Когато човек Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери навсякъде около себе си.

Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, радостен, има смисъл. Извън Бога има само нещастия и страдания.

Само в Бога е нашият Живот.

Има едно свещено място в душата, което никой не може да прекрачи. То е предначначено само за Бога.

Своята мисия като Божествен Пратеник Той очертава така:

Учителя слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. И в какво се изразява Любовта на Учителя? Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.

На друго място казва:

Някой пита кой съм аз.

Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в Живота нейната Сила, нейната мощ.

Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно не е важно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре.

Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да Го победи.

За мисията на Божественото Слово Той казва:

Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той не може да се освободи.

То не е мое. То е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат.

Пак за Своята мисия Той казва:

Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново

Небе, нова Земя и да промени всички хора. Това ще стане.

Това, което говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. А Той е навсякъде. Слънцето как проповядва, чувате ли гласа му? Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да не я чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божествено. Това Божествено Начало всички ще го почувстват и всички ще заживеят добре. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква.

Utchitelya_38.jpg

Когато Учителя дойде, Той е връзка между Небето и Земята. Само Небесната Мъдрост разрешава земните противоречия. Само Небесната сила лекува недъзите на земния живот. Само Божествената Любов превръща силите, които са служили на злото, в служители на Доброто. Това е висша магия, която Учителя владееше като Божествен Пратеник в съвършенство. Във всички Негови беседи, лекции и разговори тази велика опитност е предадена в пълнота.

Има една свещена, мистична песен, която Учителя ни е дал – Запали се огънят на огнището. Това е свещеният огън, който гори с пламъка на безсмъртието.

Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си и където отидат в необятната Вселена, те работят с него. Учителя носеше свещения Огън в душата Си. Този Огън привличаше всички души и те бяха готови във всичко да Му услужват:

Съхранявайте Божествения пламък във вас като най-ценното в човешкия Дух.

Всеки чувстваше едно нещо – в присъствието на Учителя той ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото,

Необятното, Доброто, Красивото, Вечното у Него усещаха всички.

Всеки се чувстваше малък и благодарен същевременно. Всеки чувстваше желание да се слее с Великото, Разумното и да върши Неговата воля.

Учителя служеше на Бога и всеки, който се доближаваше до Него, изпитваше желание да служи.

Учителя казва:

Гледайте да разберете Божествения Дух, проучавайте този Дух, Който просвещава, Който раздава всички блага, Който е извор на Божествената Любов, носител на Божията Мъдрост, носител на Божията Истина, Правда и Добродетел.

Този, Великия Дух, Него слушайте!

Когато човек достигне да слуша Духа си, той има най-хубавата опитност. Дошло е време човек да познава Бога.

Учителя обгръщаше всяко нещо с Любов и Светлина. Всички се чувстваха добре при Него – и растения, и животни, и хора. Всички тях Той познаваше от онзи, великия, реалния, неизменния свят, от който беше дошъл. За всекиго Той носеше по един подарък, по една блага вест от неговата родина.

Заставали ли сте пред някой обилен извор? Потапяли ли сте погледа си в неговите чисти, кристални води, които сега излизат на светлината? Какви чувства изпитвате? Една радост, една благодарност, едно желание да пиете от неговите води – не само вие, но всички. У вас няма да се роди желание да обсебите това богатство. У вас идва един подтик да раздавате. Зад този извор вие долавяте присъствието на Великия, Вечния източник.

Подобно нещо изпитвате и при Учителя.

Всяко разумно същество, което мисли, чувства и действа като Бога, е едно с Него.

За Любовта Учителя е говорил много. В своите беседи и лекции най-много е говорил за нея. Въпреки това Той казва:

Досега съм ви говорил само за даровете на Любовта. Това, което съм ви говорил досега, е само предисловие. За Любовта още не съм ви говорил.

Utchitelya_39.jpg

Любовта е вътрешният свят, който осмисля Живота. Тя дава дълбок подтик в душата на човека към Бога. Това е за онзи, който разбира. Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов.

И гдето е Бог, там е всичко.

Учителя служеше на Любовта, служеше на Бога. Принципа на Божествената Любов, която е вечна и неизменна, Учителя поставя за основа на новия Живот. Тази Любов беше основна черта на Неговия характер. Затова с право учениците Му го нарекоха Учител на Любовта.

Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта.

Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях Радост и Веселие.

Учителя казва:

Любовта има две важни качества: Милосърдие и Чистота. Любовта създаде целия Космос.

От нея произтича всичко живо в Природата. Всичко съществува чрез Любовта на Бога.

Който познава Любовта, той говори само за величието на Бога.

Учителя беше нежен и внимателен към всички. За Него външното положение на човека нямаше значение. То нито му предава, нито му отнема нещо. Ала той ценеше чистотата и честността в човека.

Нежността подготвя пътя на Любовта.

Нежността тръст смазана не настъпва и замъждяло кандило не угасва.

Доброто е плод на Любовта.

Любовта е плод на Духа. Духът е изявление на Бога.

Учителя всякога вземаше най-скромен вид. Той не се откриваше пред нас в своето величие, а оставяше всеки да Го познава според възможностите, които има. Такава голяма беше свободата в Него.

Той никога не се рисуваше. Никога не изтъкваше своето знание, възможности и могъщество. По този начин ни оставяше свободни. Само Любовта към Него, която чувствахме, беше едничкият закон. Знанието Той даваше естествено и просто.

За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога.

Когато правеше велики работи, Той вземаше вид, като че нищо не прави. За смирението Учителя казва:

Смирението е израз на Любовта към Великия.

Има едно качество на Божиите служители – смирението. В Блаженствата е казано: “Блажени нисшите духом…” През тях Божественият живот минава чист. През тях Божествената Истина се изявява съвършено. Те не насилват Божественото. Не му налагат своя отпечатък.

Учителя не говореше от свое име.

Учителя беше търпелив. Той знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време.

Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. Никога не отговаряше на тях. Останали без храна, те заглъхваха и изчезваха. Светлината разпръсква сенките на мрака.

Учителя изнася следния закон:

Умния човек затварят само заради Истината. Само за Истината мога да подложа гърба си. Нека бият. Като те бият за Истината, ще мълчиш. Остави Истината да те защитава. Онзи, който днес те е ударил три пъти, след години ще бъде твой приятел. Но кога? Когато ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при теб и ще ти каже: “Извини, аз направих голяма грешка по отношение на теб. Но заради това отсега вече съм твой приятел.”

Учителя казва:

Търпението е едно от великите качества на Бога.

Търпението е велика наука.

Търпение с Любов.

Търпение с Мир.

Търпение с Радост.

Само любещият е търпелив.

Само човекът с Мир е търпелив.

Само радостният е търпелив.

Само разумният е търпелив.

За кротостта Учителя казва:

Кротостта е голям, чист извор в Живота.

Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор.

На всички малки същества Учителя гледаше с Любов. Той ги наричаше малките братя. Зачиташе тяхната свобода и правото, което Природата им е дала. Виждаше разумността и необходимостта от тяхното съществуване на Земята.

Той често ни обръщаше вниманието върху най-малките, незабележими същества, като ги осветляваше със Своята светлина и ние виждахме техните нужди, техните подвизи, борби, тяхното значение за Целокупния живот.

Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тези малки същества, които ви служат.

Всички растения, цветя, буболечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта.

Учителя беше досетлив и внимателен към всички. Често пъти долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже, и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. Той изпълняваше в съвършенство свещеното правило:

Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.

Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш.

Това е досетливост – да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите.

Учителя влизаше в положението на всяко същество, разбираше го и му помагаше с

Обич. Към всекиго Той имаше специфично отношение – особено държание.

Обаче Той никому не даваше предпочитание, никого не изтъкваше, никого не хвалеше. Беше най-скъп към похвалите. Но при все това всеки чувстваше ясно пред Него кога е постъпил добре и кога не. Ако искаше да те насърчи, Той ще го направи без да се забележи. Случваше се някой ученик да бъде унижен, пренебрегнат или даже да бъде презрян от другите заради някоя своя постъпка или слабост. И когато се почувства самотен и изоставен, отхвърлен от всички, когато дойде в него разкаянието, Учителя винаги ще намери начин да го насърчи, както само Той умееше – с една дума, с една малка постъпка, с едно малко внимание ще възвърне в него вярата, ще го утеши, ще му помогне да възстанови Мира си, необходим, за да може да работи и да следва своя път.

Веднъж един от възрастните братя направи една погрешка, която силно смути всички други13. Те се събраха, разискваха и осъдиха строго неговата постъпка, като му дадоха да почувства това и с поведението си. Настанаха съборните дни. Всички бяха изпълнени със светла радост, движеха се с грейнали лица, учеха и изпълняваха своята работа като ученици. Бяха забравили този брат. Той страдаше много, още повече че и физически не беше представителен. Това го караше да чувства унижението си по-силно. Настана денят, когато учениците на групи отиваха в горницата да се помолят. Никой не покани този брат в групата си. Той се чувстваше отхвърлен, нещастен, ала героично понасяше това, като правеше усилия да запази равновесие. Когато всички се бяха изредили, този брат, самотен и чужд между многото, минаваше край горницата. Учителя открехна прозорчето, без да го забележи някой, извика го тихичко по име и му каза: “Ела, ние ще отидем заедно да се помолим.” След малко от горницата слизаше един възроден човек, лицето му беше прояснено, погледът му – отправен напред. Какво ставаше в неговата душа мъчно можеше да се каже. Само очите му като че бяха малко влажни.

Учителя казва:

Не мислете, че хората са грешни.

Само Бог знае защо те грешат и защо страдат.

Учителя обичаше искрените, честните хора. На тях Той даваше веднага Своята подкрепа. Към неискрените ставаше вътрешно недостъпен. Той ценеше една искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.

Учителя обръщаше внимание на положителното в живота и с него работеше. Ако се докоснеше някога до отрицателните прояви, Той ги използваше като фон, като сенки, за да се очертае положителното. Когато се срещаше с отрицателното, веднага се поляризираше, веднага търсеше противоположното на него, намираше положителното и го утвърждаваше. Това е един метод, за да пази човек силите си.

Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им.

Човекът – това е вложеното от Бога в него.

В Бога на Живота има едно качество – Той обича в нас най-доброто. “Възлюбил си Истината в човека.” Най-възвишеното, най-чистото в нас – това Бог обича. Да се радваш на всички хора, това значи да виждаш в тях Доброто.

Всяка душа е индивидуална. Тя е една единствена и неповторима в Битието. Тя има свой път, свои нужди, свой вкус, свое особено отношение към Бога, към Великата реалност.

И Бог има към всяка душа особено и неповторимо отношение. Учителя казва:

Същината на човека е Доброто. Човек трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на Земята.

За Доброто трябва воля. За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при Доброто се отива нагоре.

За злото няма нужда от воля – ти само се остави на течението и то само ще те повлече надолу.

Воля трябва за Доброто.

Всяко движение на Учителя, всяка постъпка, всяко нещо, което даваше, имаше дълбок смисъл и значение. Той имаше вечната мярка за нещата – Божествената Правда. Учителя казва:

На всичко, което става, намери мястото – вътрешния смисъл. Така ще влезеш в Царството на Мира.

Учителя говореше убедително, умееше да изказва и най-трудните неща просто и леко. Тъй говори човек, който вижда нещата, а не който ги описва. Той спечелваше веднага доверието. Една сигурност се чувстваше при Него. Такава сигурност чувства малкото дете, което баща му е хванал за ръка и развежда из Райската градина. То знае, че на тая голяма, силна и добра ръка може да уповава винаги.

Учителя превеждаше от Великата Божествена книга вечните Слова на Живота, за които душата жадува. Понякога Той дълго време и грижливо търсеше подходящата дума за някое понятие и се случваше да възкреси, да извика към живот някоя забравена, загубена хубава дума. Произнесена от Него, тя засияваше с цялата си красота, съдържание и смисъл. Друг път Той се заемаше с трудната задача да очисти някои понятия, оцапани от хората през дългия им немарлив живот. Учителя се отнасяше с думите като с живи същества. Той ги призоваваше с внимание и уважение като приятели.

Силата на Словото не е във външния израз. Тя е в онова невидимо присъствие, неуловимо и неизразимо – присъствието на Духа. Отсъства ли Той, същите тези думи, същите тези изрази стават безсъдържателни. Духът е, който говори на душата. Неговото Слово очаква тя както гладният очаква хляба.

Учителя умееше да говори на ума, на сърцето, ала най-вече Той говореше на душата – на вечната, безсмъртната човешка душа. Нея зовеше Той да се пробуди, да съзнае своя висок произход, да встъпи в изпълнение на своята Божествена мисия, за която е изпратена на Земята. И с голяма Любов вършеше тази работа. Той си служеше с много примери, за да изясни някои идеи. Използваше стари сказания, създаваше легенди и приказки, вземаше примери от цялата Жива Природа.

Има идеи, които не могат да бъдат изказани днес ясно на хората. Изказани, те звучат като иносказания, като притчи, остават като скрити дарове за бъдните поколения, които ще дораснат до тях да ги разберат и приложат.

Той често си служеше с езика на символите. Това е синтетичен език. Спестява време, ала той е строг език – с него само мъдреците могат да си служат.

Ако река да ви преведа една моя символична реч, трябват години. Една година трябва да говоря върху един символ. Моите определения не са турени случайно. Те вървят по известни закони. Има известно съчетание. То е цяла музика. И Природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате.

Учителя разясняваше и осветляваше днешното положение на човека, сегашните условия, при които живее. Той гледаше да ни изведе от света на равнината, за да можем от високо да го видим и разберем.

Рибата не може да разбере водата, в която живее, докато не излезе да живее във въздуха.

Духовният свят е обширен. Физическият свят – светът, който познаваме с нашите сетива – е само една безкрайно малка област от него. Необятни са областите на Духовния свят. Във всички тях Животът се изявява в необозримо разнообразие.

Светът на душата е вътрешният, Духовният свят. Има едно съответствие между Духовния и физическия свят. Както се устройва вътрешният свят, тъй се устройва и външният. Това е един непреривен, вечен процес. В света на душата стават смени, аналогични на тези, които стават във външния. И във вътрешния свят има светлина и тъмнина, ден и нощ, лято и зима. Когато душата е обхваната от съмнение и страх, когато се лута в безпътица, тогава е нощ. Тук времето се определя и измерва от резултатите. Един завършен процес определя края на едно време. Тук дванадесетият час идва, когато един процес е вече завършен. Външното, механичното време, равномерно разпределено на часове, минути и секунди, тук не съществува. Нито календарното разпределение на дни, месеци и години. В света на душата близо и далеч са съвсем други понятия. Те не се измерват с метър. Животът определя всичко. Действието на принципите, законите и силите определя времето и пространството. Тук може да бъде пълен мрак, когато навън грее ярко Слънце; да бъде студена зима, когато навън е лято, и обратното. Учителя казва:

Вие трябва да разбирате вътрешния език на Природата.

Великата Сила, която прави хората разумни, иде отвътре.

Великата Сила, която лекува хората, иде отвътре.

Любовта, която повдига човека, и тя иде отвътре.

Отвън съществуват само условия, поводи.

Вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят.

Изгревът на Слънцето е величествено явления във вътрешния свят, в света на душата. Това е цяла епоха. Пробуждането на душата е зазоряване. Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот. Виделината се проявява. Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята мисъл.

Душата се пробужда за един нов живот. Божественото Слънце изгрява. Това е тържествен момент на живота. Когато Знанието иде, то иде със сила и мощ. Настава ден, настава време за учение и работа.

Идването на Учителя на Земята съответства на това зазоряване в Духовния свят. Той е Слънцето. Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи.

Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия Космос. Някои от тези Същества направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи, четвърти направляват водите, пети – растенията в света, и т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко Същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.

Учителя ни въвеждаше в този свят със сигурната ръка на зрящ, който при това познава пътя добре. Той ни насочваше да работим върху себе си, върху нашия ум, сърце и воля, даваше ни естествени и прости методи, за да се справим с мъчнотиите и да навлезем в новите области на Живота. Понякога Той ни извеждаше на планината; горе, във великото мълчание, в свещената тишина се долавя тихият глас на Вечния.

Понякога Учителя разкриваше перспективите на бъдещата наука:

Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука.

Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя.

За учените Той казва:

Учените хора представляват планински върхове от различни височини. От тези върхове слиза Божествената енергия.

Учителя не пренебрегваше физическия живот. Той казва:

Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към Духовния и Божествения живот.

Физическият свят е място за учение, а не за забава. Учението прави живота пълен, красив и радостен. Учението дава съдържание на живота. Служенето на Бога осмисля живота. Човек само минава през физическия свят. Той не се спира там. На Земята всичко е преходно. Ученикът ще си служи с буквара и плочата, докато завърши първо отделение, и после ще мине напред. А тях ще остави на другите. Няма защо да носи със себе си буквара и плочата в университета.

Във физическия свят е складирана енергията на светлината в растенията и плодовете. Хигиената на физическия живот започва с правилното хранене. Учителя казва:

Яденето е предговор на физическия живот. Музиката е предговор на Духовния живот. Молитвата е предговор на Божествения живот.

Учителя одухотворяваше всяко нещо, до което се докоснеше. В Своите беседи Той често вземаше за пример някое растение, някой плод, някой извор или някое животно. От този момент те се изпълваха със съдържание и смисъл, като че сега за пръв път ги виждахме. Те влизаха в нашата Школа и бяха предметно учение за нас. Той влагаше в тях идеи, извикваше добри мисли и чувства. Така внасяше в нас онези сили, необходими за нашето растене. Учителя благославяше, насърчаваше, даваше подтик на всичко живо да расте и да се развива. Хора, животни, растения – всички в Неговото присъствие се чувстваха добре.

Така Той ни водеше от физическото към духовното.

Когато Учителя възлюбеше нещо, всички го обикваха. То изглеждаше ново, като че сега са го открили за първи път.

Учителя владееше Божественото изкуство да говори на душата, да я докосва със

Словото Си. Той казва:

В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи души, които работят в света.

Учителя знаеше на кого говори. Когато говореше на някого, Той не се обръщаше към тялото му. Той се обръщаше към душата му и на нея говореше. Това въздейства дълбоко върху човека и събужда неговите вътрешни сили. И ако някога Учителя произнесеше името ти, като че за пръв път го чуваш. Така ново прозвучава то за самия теб и така радостно ти става, като че си намерил отдавна загубен приятел.

Едва ли имаше въпрос, който вълнува човешката душа и който Учителя да не е засегнал, на който да не е дал отговор. Изключително събитие е да бъдат осветлени, разгледани всички човешки прояви в светлината на Божествената Мъдрост и Любов. Може ли човек да възстанови първоначалната чистота на своя стремеж? Може ли човек да възвърне първоначалната си детинска вяра? Може ли да отправи погледа си към Бога с чистосърдечието на дете? Може ли обезсърчението да се замени с Надежда, отчаянието – с Вяра? Може ли болестта да се замени със здраве? Може. Това са безброй чудеса, извършени от Учителя в тишина. Скромно, незабелязано, без блясък и външен показ.

Учителя предвиждаше нещата отдалеч. Той много страдаше, като гледаше своенравието и непослушанието на хората, упорството им в нарушението на великите Божествени закони. Ясно виждаше последиците от това и всякога предупреждаваше.

Той живя в една от най-бурните и неспокойни епохи – епоха на големи международни катаклизми, епоха на големи страдания, ала и в тях Той виждаше светлото бъдеще.

Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи тя новата Светлина, която иде.

Учителя разбираше значението и на най-малките прояви, които ставаха в околната среда. В хората около Него бяха представени силите, които действат в цялото човечество. Как се срещат тези сили, как си взаимодействат, как реагират на Божественото – всичко това Той наблюдаваше.

И най-малките прояви имаха за Него голямо значение. За Него нямаше маловажни неща. Той наблюдаваше облаците, промените на времето, ветровете, температурата, растенията, животните.

Между всички явления в Природата съществува тясна връзка. Всеки човек, който може да разгадае проявата на тези явления, ще може да разгадае и пътя на своя живот.

Той загатваше закони, които надхвърлят постиженията на обикновения ум, който опипва нещата. Виждаше зависимост и връзка между явления, които външно, повидимому нямат такава. Ала Неговите думи винаги се оправдаваха. Цялата Природа Му говореше.

След стотици или хиляди години хората ще разберат тясната връзка, която съществува между Живота на всички същества.

Учителя беше буден и за най-малките промени. Той ги разбираше, тълкуваше ги правилно, знаеше причините им, разбираше езика им. Има една вътрешна връзка между явленията. Поради това често пъти наглед малки явления са от голямо значение за живота. От друга страна, големи явления, много шумни и блестящи, могат да бъдат без никакво значение.

Учителя казва:

Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той трябва да вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата.

Учителя умееше да използва противоречията. Умееше да ги хармонизира, да използва силите им за Добро. Той предвиждаше онова, което имаше да стане, и вземаше мерки навреме. В такива случаи Той действаше бързо и решително. Нямаше време за обяснения. Веднъж в Рила нареди да се дигне лагерът и да слизаме веднага. Всичко се извърши с най-голямата възможна бързина. Само няколко часа след това се разрази голяма буря и такъв проливен дъжд, че реките излязоха от леглата си и едва не ни отнесоха с колите. В такива случаи трябва само да се действа.

Учителя ни учеше да виждаме във всичко, което става около нас, любещата ръка на Бога.

Учителя беше отличен педагог. Никога не даваше нещо преждевременно; подготвяше грижливо условията, преди да внесе една нова мисъл, една нова идея. Той подготвяше условията, както градинарят обработва земята грижливо, преди да посее семенцата. Отглеждаше мислите и чувствата в Божествената градина на душата, като гледаше да има необходимата светлина, топлина и влага. Той знаеше кой от какво има нужда и според това му и даваше всяко нещо.

Учениците чувстваха благотворната работа на Учителя и чрез нея – подкрепата на цялото Небе. Това ги изпълваше с благодарност и благоговение.

Има закони на физическия свят. Нарушаването им създава нещастия. Всички същества от този свят трябва да ги спазват.

Има закони на Духовния свят. Тяхното нарушаване води към страдание. Те трябва да се изучават и спазват. В Своите беседи, лекции и раговори Учителя дава много знания за тях. Той казва:

Законите, които действат в Природата, са израз на една висша Разумност.

Учителя често говореше за онзи свят.

Човек трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят – това е училище, гдето той ще продължи да се учи. Този свят и онзи свят са един свят.

Учителя имаше едно свещено правило:

Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение.

Всеки, който мисли, че може да измени законите на Природата, ще се намери в положението на един откъснат лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен.

Това, което Учителя говореше на учениците, за Него беше Живот.

Сила и Живот нарече Той Словото Си, защото всичко, което говореше, идваше от дълбок вътрешен опит. Всеки, който Го познаваше, чувстваше това. На това се дължеше неотразимото обаяние и обич, които изпитваха всички към Него.

Словото и животът на Учителя се допълваха в едно цяло. Животът Му беше приложение на онова, което учеше. Нагледен пример за нас. Така Той ни показваше как да се справяме с всички мъчнотии.

Спрямо страданията не бъди пасивен. Когато дойде страданието, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно с това ще работиш, за да се справиш с него. Догдето то трае, ти не изгубвай равновесието и Мира си. Така ще имаш разумно отношение към него и ще разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ще превърнеш страданието в хармония.

Гледайте какво аз правя.

Учителя казва:

Едничката реалност е Истината. Истината е Духът на Любовта.

Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството.

Истината е сила, която движи човека по вечния път – тя го освобождава. Виделината, която имаме, произтича от Светлината на Истината Любовта иде отгоре, от Истината. Красотата е също израз на Истината.

Учителя ценеше Красотата. Той имаше свещено чувство към нея. Не пропускаше да обърне вниманието ни и на най-скромната красота, на малките цветенца, на росните капки, на една малка проява на Доброто. Неговото око виждаше и най-малкия Божествен трепет на Живота.

Красотата е дреха на Истината.

Учителя не понасяше лъжата. Единственото нещо, което не се прощава на човека, който ходи в пътя на Истината, това е лъжата. Истината изключва лъжата. Учителя казва:

Трябва да изключите лъжата от себе си, абсолютно да изключите всяка лъжа, бяла или черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за нашето робство.

Това, което не лъже у нас, е Божественият ум, който всякога говори

Истината. От този ум излизат Божествените мисли.

Казано е: “Истината ще ви направи свободни.”

И после: “Истината носи свобода и простор за душата на човека.”

Един велик стремеж и копнеж има човешката душа – да бъде свободна. Това е велик вътрешен подтик у човека, у когото се е пробудило Божественото.

Учителя зачиташе свободата на всяко същество, онази свещена Свобода, която Великото Разумно начало му е дало, за да расте, да се развива, да се учи. За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен подтик, от Любов правеше. Свободата за Него беше мерило за съзнателния живот, мерило за онези постижения, които учениците имаха в своя път.

Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън. Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то.

Свободата – това е закон за хармонизирине в Разумния живот. Освобождението на човека не идва механично отвън. Той трябва да се повдигне нагоре при условия, където душата му може да расте и да се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Това е колективен процес, стремеж на всички разумни същества. Законът е: когато един се повдига, всички се повдигат.

Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.

Единственото нещо, което иска Бог, то е всички същества да бъдат свободни като Него. Казано е: “Където е Духът, там е свободата.” Това значи да дойде Бог да живее в нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Господ не ни е ограничил. Той ни е дал велика свобода да вършим Добро и зло.

Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал.

Никога никой от нас не знае Учителя да е изискал нещо от него или да го е принудил да направи нещо.

Всяко нещо, направено с Любов, носи благословение за околните и за този, който го прави.

В живота на Учителя се чувстваше космичен ритъм. Някакво велико, светло, радостно бъдеще проникваше във всичко, което Учителя вършеше и говореше – онова многоочаквано бъдеще, за което душите жадуват от незапомнени времена и са го въплътили в идеята на Спасителя, на Месия, Който иде.

Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувстваше доколко може да се приближи. Една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Един вътрешен закон определяше това разстояние за всеки. И макар заобиколен винаги от нас, Учителя беше самотен.

Високия планински връх Слънцето огрява най-рано.

Долините сияят, когато той приема благословението на светлината.

Той бодърства, когато другите още спят. Той е буден и чува гласа на Вечния. Благата Божии той приема и изпраща в долините, където житното зърно расте и плодовете зреят.

Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото Слънце. Веднъж ние седяхме с Учителя горе на Ел-Шадай. Беше един от онези слънчеви, топли дни на ранното лято, когато небето се спускаше до земята. Светлината и топлината дълбоко проникваха всичко. Един блажен трепет смекчаваше очертанията на предметите. Земята беше изгубила своята плътност и неподвижност. Учителя беше седнал на любимото Си място до скалата и, притворил очи, се вслушваше в светлото мълчание. Разговорът беше затихнал. Всеки жадуваше за Словото на Учителя и се оставяше то да действа върху него, както слънчевите лъчи.

Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари. Никой не беше отправял такава молба към Учителя.

Като поседя малко вдълбочен в Себе Си, Учителя взе цигулката и като докосваше леко с пръсти струните, изпя Песента на странника. Никой не беше я чувал дотгава и никой не я чу след това. Всички със затаен дъх изслушаха песента, пленени от чудната ¢ красота, с един оттенък на тъга в нея. Странна песен, неочаквана. Тя беше молитва. Тя раздвижи в душите на всички чувства, които не бяха трепвали дотогава. Мелодията никой не запомни, ала думите записахме.

Странник съм на този свят.

Никого не познавам освен Тебе.

Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене.

Аз възнасям своята благодарност към Тебе.

На Тебе, Господи, възложих своето упование.

Да възлезе молбата ми към Тебе.

Utchitelya_40.jpg

----------------------------------------------------------------

12 Учителят за образованието. Ролята на образованието в живота” - книга от Боян Боев, публикувана в София през 1943 г., с предговор от д-р Методи Константинов. Второто и издание е през 1994 г., Сила и Живот, Бургас.

13 Става дума за Петко Гумнеров (1854-1915), а събитията, описани по-нататък в текста, са от годишния събор на Всемирното Бяло Братство във Велико Търново през 1920 г. През периода 1905-1926 г. в софийския дом на Гумнерови на ул. „Опълченска” 66 отсяда периодично Учителя Беинса Дуно, а по-късно се настанява и за постоянно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...