Jump to content

162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Когато започнахме да лагеруваме при 7-те езера ставахме рано на разсъмване. Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили". Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме.

 

Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва.

 

Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности. Изкачихме се на един скален масив и от скалата се отрони един голям къс и ме повлече. Аз залитнах, но успях да прехвърля тежестта си на другия крак и така да остана на скалата. А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали. След тази случка аз се прибрах в лагера, отидох при Учителя да му се похваля, че съм се отървала от премеждието и че Небето ме е спасило. Учителят стана строг и ми каза сърдито: „Една разходка е полезна за организма, когато е приятна. И втори път да не правиш това!" Беше много строг и от тогава не си позволявах такива волности, защото много пъти Учителят бе казал, че заангажираме Небето да ни охранява от нашите своеволия. И с това им се пречи да вършат друга по-важна работа.

 

Така след една хубава разходка с една сестра аз споделям с Учителя, че сме преминали през всички езера. Учителят ме изгледа и каза: „Знай и запомни, че ще дойде време, когато човечеството ще изучава тук всяка моя стъпка". Но с такъв категоричен тон не търпящ никакво съмнение. Изминаха 30 години от това време. Последните години летувахме с един млад брат и когато му разказах това той взе един фотоапарат и засне всички онези места, които аз му показах, където Учителят е отсядал, Той реши да опише стъпките на Учителя, за да го остави за следващите поколения.

 

Една година времето на Рила бе много променливо. Така една сутрин, дочакахме един хубав изгрев на слънцето. След закуска и след Паневритмията бяхме се събрали около Учителя и разговаряхме на различни теми. Както Учителят си седеше каза: „Едно наистина хубаво време". Аз бях до него и пророних: „Учителю, аз чувствувах, че след малко времето ще се развали". Той ме погледна, но нищо не каза. След малко наистина времето се развали, задуха вятър, спуснаха се мъгли, тежки облаци надвиснаха след това, зафуча вятър и накрая дъжд опъваше палатките. Такова е времето на планината. Непостоянно и променящо се. Ние бяхме свикнали с планинското време. Но имаше чудно хубави дни, които се задържаха по цяла седмица. Но една година прекарахме само в мъгли и дъждове. Измъчихме се всички, но стояхме до края. Чак когато се придвижихме до хижа „Вада" времето се оправи. Та бяхме преминали през всички сезони. През вятър, бури, дъжд и сняг.

 

Като чу Учителят моето мнение, че времето ще се развали ме погледна някак си особено, вгледа се в мене, вероятно търсеше да открие от къде дойде тази прогноза за времето и кой ли ми я даде. Но нищо не каза. При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър". По ония години бях млада и не разбирах как мога да предсказвам. Вероятно някои от съществата,които бяха истинските метеоролози в Невидимия свят идваха и чрез мен желаеха да предупредят за предстоящата промяна на времето. Но когато остарях, когато започнаха да ми се обаждат ставите на колената вече знаех, че моят барометър е вече друг. Болките по ставите се обаждаха часове преди промяна на времето. Беше болезнено и едвам се издържаше. Това беше старческия барометър. Казвах си: „Е, щом на младини съм била барометър, защо и на старини да не бъда барометър". Така се окуражавах сама. Защото в страданията си човек винаги е сам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...