Jump to content

ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП


Recommended Posts

ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

Като се изкачим на върха на Любовта, който е най-високият връх, ще чуем гласа на всички хора и всички ще ни бъдат мили! Като влезе човек в Любовта – светлината, водата, вятърът, дърветата, всичко му става мило.

Доброто, Любовта имат еднакво отношение към всички. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме всичко, което Той е създал. Ако не обичаме Бога, отношенията ни спрямо Неговите създания не са прави. Щом влезете в Новия живот, ще обичате всички, понеже те съставляват едно цяло. Дойдете ли до тази Любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. Ако любите, ще влезете в безсмъртието.

При същинската Любов виждаш Бога във всичко, виждаш как Бог се проявява в най-малките неща. Човек трябва да прилича на извор, на слънце, на онова широко пространство, в което всички трябва да се вместят.

У ч и т е л я

Любовта като принцип едва сега влиза в света!

Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея.

Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство.

До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко.

Учителя казва:

В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е път към съвършенство.

Новата връзка с Любовта това е Възкресението – преминаване на човешкото съзнание в по-висока степен.

Любовта като принцип – това е Мировата Любов. Тя е свързана със събуждането на свръхсъзнанието у човека. Човек трябва да изяви Любовта, която съществува в свръхсъзнанието. Да я познае, това значи да познава Божествения живот. Учителя казва:

Човек трябва да събуди висшето Аз, т.е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в Причинния свят, дето един живее за всички и всички – за един.

Всеки, който иска да разбере смисъла на Живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа – до плода на Любовта – и той ще ти даде смисъла.

Започне ли човек да придобива Божията Любов, той постепенно се разширява, докато обгърне всички хора в себе си. Засега в сърцето няма място за всички.

За да обича всички хора, човек най-първо трябва да обича едного, трябва да обича поне едно същество в света. Образец да е вашата Любов! Онзи, когото обичаме, трябва да е идеал за нас. Щом обича правилно едного, човек ще бъде в състояние да обича всички. Не може ли човек да обича едного, не може да обича всички хора.

Ако не обичате близките си, не можете да обичате и чуждите. Каква е тази любов, която всеки ден не обгръща все повече хора в себе си!

Човек постепенно трябва да разширява кръга на своята Любов. Тя трябва да се разраства непреривно в него и да се приближава до всеобемащата Любов.

Да обичаш някого, това значи да го облечеш в дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Да разлюбиш този човек, това значи да съблечеш тази дреха от него и да я дадеш на друг. Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него в нова дреха. Колкото хора обикнеш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А да съблечеш едного, за да облечеш другиго, това е неразбиране на Любовта. Това е влюбване, а не Любов. Влюбването е непостоянен процес, процес на прекъсване. Когато се влюби, човек туря образа на любовта на своя възлюблен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзките си с хората, които по-рано е виждал и обичал.

Не може изведнъж да обикнеш всички хора, а постепенно. Първо ще обикнеш един човек, после – още един, след това – трети и така ще се разширява кръгът на твоето сърце, докато един ден се обединиш с всички хора и станеш едно с тях.

Учителя казва:

Ако човек успее да направи съзнателна връзка с цялото човечество, той ще бъде свободен. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция като човек.

Ако Бог, Великият в света, ни обръща внимание, не можем ли и ние, малките хора, да обърнем вниманието си поне към десетина души, да им помогнем, както на нас се помага?

Занимавайте се с главния стремеж на своята душа – стремежа й към Любовта. Не се спирайте от това кой какво понятие има за вас, но гледайте всичките ви чувства да бъдат искрени. Гледайте всеки ден да проявявате все повече Любов, любовта ви да се разширява, да обхваща все повече същества в сърцето и душата ви.

Ако обичаш само някого, това не е Любов. Като говоря за Любовта, подразбирам Бога, онзи принцип, който работи в света. Ние трябва да дадем място на този, Великия Господ да се прояви. И този Дух е еднакво деликатен към всички. Някой казва: “Обичам баща си и майка си, обичам близките си, обичам обществото, обичам човечеството.” Малко е това. Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива.

Не да обичате само тези, които са ви приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога, да дадете своето благословение на всички същества.

Така човек все повече се приближава до онзи идеал – да люби, както Бог люби. Стремежът на Любовта е да се даде Свобода на всяко същество да се прояви така, както Бог се проявява.

Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този или онзи човек. Бог е Любов и ние трябва да бъдем Любов! Само всеобемащата Любов е Божия Любов. Ние трябва да обичаме всички. Любовта включва благото на всички същества.

Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!

Минете ли покрай някой извор или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е скрито дълбоко някъде в тях, и ги обикнете. Като минете покрай едно цветенце, ще го погалите, ще го помиришете, ще го полеете с вода и ще си отминете. Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен – обикнете ги заради хубавото, Божественото в тях. От нищо не се страхувайте. Пред Любовта страхът е безпредметен.

Красотата на Любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно!

Трябва да се радваме на всичко живо около нас. Това Учителя нарича любвеобилност.

Когато дойде до тази фаза, човек не търси слава, обръща внимание на най- малките същества, всички обича, приятно му е да служи на всички хора, на всички животни, на каквото и да е! Той вижда всички като души!

Учителя казва:

Бог да живее навсякъде в света, да бъде все и вся за нас – това е великата задача, която съществува сега в света.

Човек, който е придобил Любовта, ще каже: “Зная, че всички хора са братя помежду си.” Да знаеш това, значи да видиш лицето на Бога! Учителя казва:

Който веднъж е видял лицето на Бога, люби всички същества.

Можем да обобщим горното със следните думи на Учителя:

Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най-възвишената, е от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице.

Image_075.gif
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...