ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

[valiamaria]

ЧАСТ ТРЕТА

МЪДРОСТТА –

НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Природата глупавите забавлява,

умните учи,

на мъдрите разкрива своите тайни.

У ч и т е л я

МЪДРОСТТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА

Аз не разбирам под думите Жива Природа това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява.

Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят.

У ч и т е л я

Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят!

Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви.

Кристалът проявява и други свойства. Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления. То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления. Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите. С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите. По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите.

Това е първата степен на Разумност.

Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират.

Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens). Цветът му има четирилистно венче с осем-десет тичинки и в средата един пестик. Когато тичинките и пестикът узреят, тичинките се изправят, допират се до пестика, оставят по него своя прашец и пак се навеждат настрани, за да вземат първоначалното си положение.

Синьото цветенце паячна къклица (Nigella damascena), което краси нашите ниви и ливади, има петолистно венче, пет тичинки и в средата на цвета – пет пестика. Когато тичинките и пестиците узреят, в този случай пестиците са активни, навеждат се на пет страни, допират се до тичинките, вземат от тях тичинковия прашец и пак се изправят.

Фасулът, когато срещне някой изправен кол, се завива около него. Но ако зад кола има жива фиданка, тогава фасулът заобикаля кола, достига фиданката и се обвива около нея.

Всеки се е възхищавал от боровете, украсени с шишарки. Но малцина знаят каква велика мъдрост проявяват шишарките. Боровата шишарка развива в пазвите на своите люспи крилати семенца. Борът прави тези люспи хигроскопични, за да постигне с това една своя цел. Когато семената узреят, в хубаво време шишарката се отваря, а вятърът отнася надалеч крилатите семенца. Това улеснява тяхното засяване. Поради хигроскопичността на люспите във влажно време те се свиват и затварят шишарките. Тогава крилатите семенца остават затворени вътре, защото няма условия да се разпространяват надалеч.

Вътре в организма има една разумност, която се проявява при даден случай. Например при счупване на костта околните тъкани се превръщат в други тъкани, от които има нужда. Установено е, че мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това в костна тъкан.

При изгубване на кръв виждаме как се проявява една чудна разумност в клетките, тъканите и органите на тялото:

1. Всички крайни кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава.

2. Болният чувства жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния изгубен обем.

3. Течностите от тъканите и мускулите през стените на капилярите проникват в кръвоносната система.

4. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта.

5. Органите, които произвеждат кръвните телца, започват да ги образуват в по- голямо количество.

На мнозина е известна стрекозата – черната оса. Тя е малко подвижно насекомо, но каква удивителна разумност и предвидливост проявява тя! През лятото тя приготвя една дупчица в земята и снася в нея своето яйчице. За храна на малката личинка, която ще се излюпи, тя приготовлява шест до осем паяка от даден вид. След това запушва дупчицата. Пита се как да се запази тази резервна храна в пресен вид, без да се развали, докато се развие напълно личинката. Тази задача стрекозата разрешава по един гениален начин. Като хване паячето, тя стиска с челюстите си двата мозъчни възела, които се намират отзад на главата му и от които зависят движенията на тялото му. Тя ги стиска само толкова, че да парализира всяко движение. С това се постига двоен резултат: паячето е неподвижно – не може да повреди личинката, същевременно е живо – храната се запазва прясна, не се разваля. Самата личинка започва да яде първо подкожните тъкани и най-после идва до важните органи, което предизвиква смъртта на паячето, но то е вече изядено. Малко по-силно стискане би умъртвило паячето и целта не се постига. Стрекозата извършва безпогрешно операцията като най-опитния хирург.

Тук личи тази предвидливост и съобразителност на подсъзнателната Разумност. Тази Разумност показва понякога такава предвидливост, че прониква в бъдещето.

Много примери могат да се приведат в това отношение.

Има една малка птичка, която се нарича водно славейче. Тя живее край реките и потоците. Водното славейче има обичай да си вие гнездото в клоните току над текущите води. Всяка пролет то си прави ново гнездо, но всяка година го прави на различна височина.

Няма случай, когато водите да са отнесли гнездото на водното славейче. Колкото и да се издигнат водите през годините, те достигат малко под гнездото.

Колкото отиваме по-нагоре в природните царства, толкова Разумността се проявява по-съзнателно. Едно механично обяснение на тези примери не може да се даде. Една Велика разумност, една Мъдрост прониква цялата Природа.

Има нещо характерно за Разумността. Във всичките й необозрими прояви и където да се срещнем с нея, не можем да я смесим с нищо друго. Тя се проявява навсякъде.

Разумността координира своите прояви във всички природни царства. Нейните прояви се допълват и съчетават в съвършено единство. Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация:

Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата. Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните.

Учителя казва:

Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите. Между Разумността, която е създала тези трансформатори, и тая, която поддържа живота на Земята, има координация, чрез която се поддържа общият ред и хармония в Природата.

Навсякъде в Природата виждаме прояви на Разумността. Във всички тях има координиране и единство.

Това единство в Разумността и това координиране в нейните прояви показва, че тя иде от един Велик център в Природата.

Този висш Център на Разумността в Природата ние наричаме Първична причина, Разумно начало, Вечно начало, Безграничния, Бог.

Тази дума събужда у много хора реакция. И те са прави. Те разбират под тази дума заблужденията на миналото. Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме.

Това Разумно начало действа и в човека. У последния вече се заражда вътрешен стремеж да познава Разумната Природа, да я изучава. Това е вече преход към съзнателен Живот.

Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва:

Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо? Чрез нея той влиза в общение с онази Висша интелигентност, която я е създала.

Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до най-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша интелигентност, която работи в тях.

Тази Интелигентност, тази Разумност е чувствителна и отзивчива. Човек може да влезе в общение с нея. Нашите мисли и чувства, нашата Любов намират отзвук в растенията.

Учителя препоръчва разни опити с растенията.

Посадете в една градина две ябълкови фиданки. Всяка сутрин отивайте при едното дърво, полагайте си ръцете върху него и му изпращайте своята добра мисъл, своите хубави пожелания, своята Любов. Другото дърво само ще го поливате и ще го оставите. И ще проверите, че първото ще вирее по-добре, ще израсне по-силно, ще се разцъфти повече и ще даде по-изобилен плод. От такива малки опити ще видите какво влияние оказва добрата мисъл.

Подобен опит може да се направи и с ниви. И ще видите, че житното зърно е отзивчиво на мисълта и доброто чувство.

Учителя казва:

Някой път аз говоря с Живата Природа. Мога да се разговарям с растенията. Техният език не е като нашия.

Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човек бил словесно същество. Аз съм против това. Няма безсловесни същества в Природата. Но всяко едно говори по различен начин. За мен всичко е словесно.

Вие се движите в един Разумен свят.

Цялата Природа е проникната от Мъдрост.

Божествената Светлина на Мъдростта изпълва целия Космос и прониква всички неща, цялото Битие.

Цялото пространство е проникнато от ум, от мисъл.

Ние живеем и сме потопени в Божията Мъдрост, както живеем и сме потопени в Божията Любов.

Когато се говори за велики работи, ще знаете, че те са дело на велики съзнания.

Разумността в Природата е съвършена. Нейните методи са проникнати от Мъдрост.

Разумността на разните същества е на степени. Зависи на какво разстояние се намират те от Великия Разумен център. Най-отдалечени са минералите. Те имат само воля за форма. После идат растенията – те са по-близо до Разумния център. След тях идат животните. След това иде човекът – той е най-близо до този Център.

Трябва да правим разлика между методите на Разумната Природа и проявите на несъвършените същества – нейни деца. Много същества се проявяват по несъвършен начин и това зависи от степента на тяхното развитие.

Може едно същество да се проявява несъвършено, но в него Природата работи по един съвършен начин. Например, когато това същество се нарани някъде, зарастването на раната става по най-мъдър, най-целесъобразен начин. При това зарастване са в действие силите и методите на Разумната Природа.