ВЪВЕДЕНИЕ В БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

[valiamaria]

ВЪВЕДЕНИЕ В БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Вечното. Тя е въведение в Божествения живот. Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателния Живот.

Да се молиш, това значи да се самоопределиш в идеите си. В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя е най-силният акт в човешкия Живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса.

У ч и т е л я

Молитвата трябва да се схване като велик метод за организиране на човешките мисли и чувства, за събуждане на заложбите и дарбите в човека, за разцъфтяване на човешката душа. Молитвата и съзерцанието трябва да се възприемат като закон за растежа на човешката душа.

Учителя казва:

Животът на гения, на Учителя или на светията отначало докрай представлява само молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и Духа си към Великото Разумно начало. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първичната причина. Искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас.

Няма по-велико нещо в Живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още Добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Животът се заключава именно в молитвата. Престане ли човек да се моли, и Животът изчезва. Има хора, на които молитвата се излива свободно. След такава молитва лицата на тези хора просияват, засмиват се. Същевременно и в душата им става някаква промяна.

Постави ли човек Доброто за основа на своя Живот, той ще забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на Живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него, пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда в него подтик и той да работи.

При молитвата човек учи небесния език.

При молитвата човек общува с Бога, приема Божествения живот и Божествените идеи. При истинската молитва човек поне за един миг трябва да преживее едно Божествено състояние.

Без размишление за великите и красиви неща не можете да се повдигнете. Молитвата е призоваване на Бога да ни научи да мислим право. Щом Господ дойде, Светлината ще блесне в ума ви. Тогава и най-трудните задачи се разрешават лесно.