Jump to content

177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ


Recommended Posts

177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

"Бележки на редактора"

 

Обзорен план за историята на Бялото Братство от Латвия - Рига

 

1. Начална година -1931.

 

Петър Пампоров като есперантист пътува по Европа. В Рига той организира курс по есперанто през 1931 г. Чрез есперанто той говори за идеите на Учителя и на Бялото Братство. Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с Учението на Учителя. Той ги посещава до 1940 г. почти ежегодно по есперантска линия.

 

2. Първи ученици.

 

По идея на Петър Пампоров се раздават няколко адреса на братя и сестри от България, които знаят есперанто от Братството. Един от тези е Петър Камбуров, който започва кореспонденция с Емилия Вилумсон от Рига. Петър Камбуров прави резюмета от беседи на Учителя, превежда ги на есперанто и тя ги препраща на свои кореспонденти от цяла Европа. По този начин се образува един канал за разпространение чрез есперанто Словото на Учителя по цяла Европа.

 

3. Първи посетители в България.

 

Есперантистите от курса на Пампоров правят една обща снимка и тя бива изпратена на Петър Камбуров. На снимката са отбелязани с N 11 Анна Мазурс, с N 12 Амалия Вайланд и N 13 Емилия Вилумсон, която е кореспондентка на Петър Камбуров. Той се среща през 1931 г. с Учителя и им показва снимката и отбелязаните три латвийки с N 11,12, 13. Учителят се спира на N 12 - Амалия Вайланд и говори продължително за нея и че на нея може да се разчита. А за N 13 Учителят казва, че тя идва в България, за да се омъжи. Учителят предупреждава Петър Камбуров да предупреди Емилия да не идва в България, защото ако дойде в България, то онази работа, която те двамата работят за Бога ще престане веднъж завинаги. А те двамата са една верига и един канал за препращане Словото на Учителя на есперанто в Европа. Петър пише писмо, но Емилия не послушва и идва в България през ноември 1931 г. Престоява осем месеца в София. След това отива в село Мъглиж за една година и престоява в домът на Черню Чернев. След това казанлъшкото братство събира пари, за да се върне в Латвия. Тя си заминава разочарована, че не могла да си намери жених в България.

 

4. Групово пристигане на латвийците в България.

 

През 1932 г. през лятото пристигат за летуване на Рила две латвийки. Това са Анна Мазурс и Амалия Вайланд. Това са N 11 и N 12 в снимката, за които Учителят се спира особено на Амалия Вайланд. По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на руски и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика".

 

5. Поредни летувания в България и на Рила от латвийци.

 

Следващите години - 1933,1934, 1935,1936,1937, 1938 и 1939 г са годините когато пристигат латвийски групи. По-големи са групите от 1936, 1937, 1938 и 1939 г. Като документи има групови снимки на латвийците с Учителя на Рила и на Изгрева. Необходимо е на тези снимки да се номерират и да се отбележат имената на лицата, които са фотографирани. За това е необходимо да се съберат всички снимки, които се съхраняват в латвийците днес и да се отбележат имената, ако има някой да ги посочи. Това ще бъде една документация за тези хора и за Братството от Рига. Тези снимки могат да се преснемат в София и оригиналните снимки да им бъдат върнати. Може и обратното, там да се преснемат оригиналите на негатив или на снимки и да се отбележат имената. Ние притежаваме една групова снимка от 1938 г. на латвийското Братство. Трябва да се отбележат имената, ако се помнят и знаят.

 

6. През 1942 г. в Латвия пристига стенографката Савка Керемидчиева. Тя престоява десет дни и гостува 10 дни в дома на Николай Каллертс на гости. По-късно между Савка и латвийците има кореспонденция. Такава кореспонденция има и между стенографките Паша Теодорова, Боян Боев и Елена Андреева. Хубаво е да се събере тази кореспонденция, защото в нея са отбелязани някои моменти от живота на Братството в София, както и препоръки на Учителя за латвийците, които се препредават чрез писма. Освен това там са цитирани мисли на Учителя по дадени събития. Ние можем да ги прегледаме и да извадим най-интересното, което се отнася за историята на латвийското Братство.

 

7. Кореспонденция между Латвия и София.

 

От архива на стенографката Елена Андреева намираме много картички с изгледи от Латвия и с имената на онези, които са се подписали върху тях. Така през 1936 г. намираме имената на: Марияна, Николай, Анна Берзис, Мария, Велма, Регина, Наталия, Петър, Амалия Вайланд, Анна Мазурс.

 

През 1937 г. - Едгар и Емилия - съпрузи, Емма, Анна, Милита, Мелина, Мария, Витина. През 1938 г. Емма и Янис от Рига, Амалия, Алвина Едгар.

 

През 1939 г. Анна, Анна Мазурс, Алида, Нина Васке, Николай, Милда, Оля, феликс, Елена, Алвина, Олга, Мелита, Мария, Мартин, Амалия Вайланд.

 

През 1940 г. Емма, Елена, Янис, Алида, Алвина, Зелма, Анна, Марта, Амалия Вайланд, Петър, Августа, Валтер, Нина, Мартин, Мая, Ева, Людмила, Мария.

 

Това означава, че Братството в Латвия е многобройно и държи връзка с България. Необходимо е да се проследят тези връзки и да се подреди кореспонденцията от това време. Затова латвийците трябва да издирят тази кореспонденция и да проверят дали в нея няма данни и интересни случки от историята за Братството.

 

8. Последната група латвийци от 1939 г., която летува на Рила. Учителят ги изпраща с 91.Псалом. След тяхното заминаване започва войната и се затварят границите. Има няколко случаи разказани за премеждията на латвийската група докато стигне в Латвия. Един от тези случаи е разказан от Галилей Величков и се намира на стр. 79 със заглавие „Ризата на латвийци-те" в отпечатаната книга „Изгревът на Бялото Братство учи и живее". Тези случки трябва да се съберат, за да могат да се приложат към историята на латвийското Братство.

 

9. Превеждане на Словото на Учителя на латвийски. Докато французите по онова време не са превели нито една книга на френски език от Словото на Учителя, то латвийците превеждат и отпечатват на латвийски език четири-пет книги с портрета на Учителя от художника Борис Георгиев. Трябва да бъдат отбелязани имената на онези, които са превели и отпечатали тези беседи като Амалия Вайланд, Анна Мазурс - „Пътят на ученика" на руски и още други. Да се опише историята на тези книги. Искаме портретите на преводачите!

 

10. През 1989 г. в София бе брат Николай Каллертс. С него бе уговорено той лично да напише история на латвийското Братство. Той обеща да напише. Но ние не получихме нищо от него. Трябва да се провери, дали той е написал нещо и ако е написал, то да ни се изпрати копие. Беше уговорено с него, че той ще ни предостави всички снимки на латвийците заснети групово с Учителя в България, за да можем да направим един албум с латвийската група. Искахме да сложим началото за написване историята на латвийското Братство като си използва онзи архив, който се съхранява в Латвия. А това са снимки, писма, спомени и някои и други документи. За това е необходимо този въпрос да се придвижи от онези, които са приемници на старите братя и сестри от Латвия, които са вече в невидимия свят.

 

11. Тук ние притежаваме някои спомени на братята и сестрите от София във връзка с летуването на латвийците в България. Те ще бъдат написани, за да се прибавят към отдела за латвийското Братство.

 

12. Има няколко разговора на Учителя с латвийската група, които са стенографирани и които са дешифрирани. Те ще бъдат прикачени към същият отдел, когато латвийците подготвят своя материал, който ние искаме.

 

Идеята да се напише историята на латвийското Братство и да се съберат в едно принадлежи на д-р Вергилий Кръстев, София 1505, ул. „Васил Друмев" N 1. Ако латвийците възприемат тази идея, то могат да съдействуват, за да можем в един от следващите томове да включим и историята на латвийското Братство. Тази работа ще бъде обща и имената на онези, които ще участвуват и предадат материали ще бъдат отбелязани. Авторите на онези материали по времето на Учителя ще бъдат стриктно спазени и записани.

 

Тук, в България ще трябва да се потърси, дали е запазена кореспонденцията на Петър Пампоров с латвийците. Защото още през 1931 г. той е превел на есперанто „Свещените думи на Учителя", „Песни на Учителя" и някои и други беседи. Издава се вестник „Братство" на есперанто - „фратецо" и се отпечатват в печатницата на Сава Калименов в гр. Севлиево. Така че първото Слово на Учителя за Латвия е на есперанто. Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ.

 

Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя.

 

През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти.

 

За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г. беше подготвен обзорен материал от мен, включващ извадени на ксерокс пощенски картички изпращани от Рига, снимки и други архивни материали. Той бе връчен на останалите живи съвременници от време на Школата на Учителя. Имаше за цел да възстанови спомените и да запознае новите поколения с тези връзки.

 

Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Петър Цанов са посланици на Учителя и те ви носят песните на Учителя, носят ви Паневритмията и носят онова, което съхраняват в себе си като съкровения от Словото на Учителя. Този обзор бе направен от д-р Вергилий Кръстев и се предава на Йоанна Стратева, за да го предаде на латвийците

 

10.12.1993 г. С уважение: Вергилий

 

Кореспондент от Латвия: Ahmedova Maija -

 

ie. Madonas 25, dz. 22

 

Riga, Latvija, LV - 1084, тел. 58-62-63

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...